В тази статия са описани най-често срещаните странични ефекти на хирургията, лъче- и химиотерапията. Изредените реакции не са пълни и поради тази причина, рисковете трябва да бъдат консултирани с лекар.
Хирургия
• Епилепсия
Някои хора могат да имат през първата седмица след операцията гърчове, но това не означава че лечението не е било успешно. Гърчовете могат да бъдат резултат от стреса, който мозъка изпитва повреме на операцията. Ако един от симптомите на заболяването е било гърчове, след време те ще станат по-малко и могат да изчезнат при правилно проведено лечение. Може да отнеме време да се оцени подобряването от гърчовете.
• Кървене
Има възможност от вътречерепно кървене след операцията на глиом. Кървенето предизвиква повишено налягане в черепа. Само в редки случаи кървенето и покачването на интракраниалното налягане може да бъде фатално.
• Неврологични дефицити
Ако са били налични такива преди операцията, то след нея се очаква подобрение. Понякога отстраняването на здрава тъкан заедно с туморна тъкан водят до развитието на неврологичен дефицит. Те могат да бъдат различни относно тип и тежест и могат да бъдат времени или постоянни. Симптомите стихват обикновено за месец, но там където е нанесена постоянна вреда е нужна рехабилитация. В някои случаи тези дефицити могат да доведат до промяна на личността и настроенията.
• Инфекции
За да се стигне до мозъчния тумор, парче от черепа се премахва временно под стерилни условия. Независимо от това могат да попаднат бактерии в мозъка повреме на операция и шансовете за инфекция стават високи. За да се превантират този тип инфекции може да се назначи антибиотик, които се влива интравенозно повреме на операцията. Повреме на първия разрез на кожата и черепа винаги има вероятност от инфекция на наранената кожа и череп. Подходящо антибиотично лечение се назначава в такива случаи.
• Изтичане на ликвор
Хирургията на мозъка може да предизвика теч на ликвор, това е течност продуцирана от мозъка. Главоболие, солен вкус в гърлото или воднисто течение в носа (обикновено от едната ноздра) или от раната са най-чести симптоми. Изтичането на ликвор може и да не даде симптоми. Изтичането на ликвор трябва да бъде лекувано тъй като крие риск от инфекции.
Лъчетерапия
• Странични реакции, които се проявяват рано
Страничните реакции на лъчетерапия се появяват най-често в първите 6 месеца след приключване на лечението или повреме на него. Те често включват гадене/повръщане, главоболие, влошаване на присъстващте неврологични дефицити (поради оттока който предизвиква лъчетрапията) и загуба на коса в облъчваната зона и там където преминават и се отразяват лъчи. При лечението на глиоми една от най-често срещаните странични реакции са гърчовете, които са отговор към терапията.
• Странични реакции, които се проявяват късно
Това се реакции, които се появяват по-късно от 6 месеца след лечението. Най-често срещани са лъченекрозата (което означава умиране на здрава мозъчна тъкан в облъчваната зона) . което в някои случаи може да доведе до повишено налягане в черепната кухина (умора, гадене, главоболие) и/или неврологични дефицити. Късна реакция може да бъде частична загуба на краткотрайната памет , чието проявление зависи строго от облъчваната зона (темпоралния лоб).
Химиотерапия
Страничните ефекти на химиотерапия вариат по честота и тежест в зависимост от лекарствата и режимът в който се прилагат. Следователно е редно пациентите да дискутират с лекаря страничните реакции на всяко едно лекарство и на всеки един режим на лечение. Най-общо, страничните реакции включват: загуба на апетит, умора, загуба на коса, гадене и/или повръщане, повишен риск от кървене и инфекции. Важно е да се отбележи че не всеки ще изпита всичките изброени реакции и тежеста при различните пациенти ще е различна. Тук може да намерите някои специфични странични реакции на най-често използваните лекарства за лечение на глиом.
• Temozolomide
Това лекарство се прилага орално и може да предизвика намаляване на броя на тромбоцитите и това е един от най-често срещаните му странични ефекти. Тромбоцитите са клетъчни елементи на кръвта чиято функция е кръвосъсирването. Тове е причината поради която тромбоцитите се следят редовно повреме на лечението. Гадене/повръщане са също често срещана странична реакция на temozolomide. Те могат да бъдат превантирани с използването на антиеметични средства преди употребата на терапията. Накрая пневмонията е често срещана, защото лекарството намалява имунитета, като намалява броя на лимфоцитите. Това може да доведе до животозастрашаваща пневмония, която се среща само при имунокомпроментирани пациенти.
• Procarbazine, lomustine и vincristine (PCV)
Тези лекарства се прилагат заедно в комбинация (орално първите две и vincristine венозно). Procarbazine и lomustine могат да доведат до редукция на белите кръвни клетки, които са елементи на кръвта и участват в защитата на тялото от инфекции. Броя на тромбоцитите може също да спадне. Поради тази причина се следят редовно кръвните показатели преди, повреме и след терапия. Гаденето и повръщането са също често срещани реакции, но те могат да бъдат превантирани с антиеметични лекарства.
Да участвам ли в клинични проучвания?
Прогнозата на пациентите с глиом е различна и зависи от природата на тумора. Когато прогнозата е лоша могат да се вземат под внимание клиничните проучвания. В много държави може да има клинично проучване за новодиагностицирани пациенти, както и за такива получили първа линия терапия и за такива които имат рецидив на болестта. Тъй като има нужда от подобряване на стандратните лечение, лекари и учени търсят различни алтернативи. Като пример, имунотерапия, нови хирургични техники, нови методи на облъчване, нови устройства и таргетни терапии са обещаващи и всички те се изследват в клинични проучвания в различни държави. Такива алтернативни, обещаващи терапии трябва да бъдат тествани строго в клинични проучвания преди те да бъдат допуснати за масова употреба. Тези клинични проучвания предоставят начин да се получи нова терапия преди тя да бъде достъпна за всички. От друга страна страничните реакции на тези терапии са непознати и непредвидими. Поради рискове и ползи е редно да се дискутира с лекаря възможността и ползата, както и това дали пациента е подходящ за клинично проучване.