Остра миелоидна левкемия

Леквимията е вид рак на кръвта. Има различни видове левкимия в зависимост от това какви кръвни клетки засягат. „Остра“ описва агресивното и бързо напредване на процеса, а „миелоидна“ се отнася за миелоидните клетки от които произлиза онкологичното заболяване. Миелоидните клетки са незрели клетки, които обикновено стават червени кръвни клетки, бели кръвни клетки или тромбоцити. 

При това заболяване костния мозък продуцира много незрели кръвни клетки, които не се развиват в зрели кръвни клетки. Тромбоцитите играят важна роля в кръвосъсирването, а червените кръвни клетки в пренасянето на кислород. Ексцесивна продукция на незрели кръвни клетки в костния мозък води до намаляването на броя на зрелите червени кръвни клетки, което води до анемия или тромбицитопения (намалени тромбоцити). Пациенти с ОМЛ търсят лекарска помощ поради постоянна умора и липса на енергия поради анемията или кървенето предизвикано от недостатъчния брой тромбоцити. Без достатъчно бели кръвни клетки, имунната система отслабва и пациентите стават по-рискови за инфекции. Други симптоми са температура, задух и болки в костите. Повреме на диагнозата повечето пациенти имат повишен брой на белите кръвни клетки в изследванията.

Често ли се среща острата миелобластна левкимия?
Сравнена с други онкологични заболявания като рак на гърдата или простатен карцином, ОМЛ не е често срещана. В Европейския Съюз годишно се диагностицират 5-8 случая на всеки 100 000 индивида. Заболяването се среща по-често при възрастни, с увеличение от 10-пъти при по-възрастните.
Какво предизвиква остра миелоидна левкимия?
Причината за заболяването не е ясна. Малък брой рискови фактори са индентифицирани, поради катастрофални събития, като атомната бомба в Хирошима и инцидента в Чернобил. Рисковия фактор повишава вероятността от разболяване, но сам по себеси не може да предизвика левкимия. Ако притежавате рисков фактор, това не означава че непременно ще се разболеете.
Някои хора с тези рискови фактори, няма никога да развият ОМЛ и някои хора без нито един рисков фактор ще се разболеят от ОМЛ.
Потенциални рискови фактори са експозиция на радиация, химикали и предишна химиотерапия.
• Експозиция на радиация : йонизиращата радиация уврежда директно клетъчната ДНК, създавайки мутации които водят до некотролируемо делене. Оцелелите атомната бомба и радиологичните специалисти преди 1950 г. (когато протектитвното облекло е било представено за първи път) са с повишен риск от развиване на ОМЛ.
• Експозиция на химикали : химикалите са рисков фактор тогава, когато експозицията е значителна по продължителност (тютюнопушене) или острота (директен контакт с определени химикали използвани в промишлеността).
• Химиотерапия : предишни терапии с високи дози от някои антиракови препарати повишава риска от развиване на ОМЛ.
Генетични абнормалности и мутации в ДНК на раковите клетки при ОМЛ се срещат често, но не се срещат в други клетки от тялото. От това следва че причината за ОМЛ се предава рядко от едно поколение на следващото. Потенциални наследствени рискови фактори (предавани от родител на дете) включват:
• Тризомия: Това е генетична абнормалност при която индивида има допълнително копие хромозома, т.е допълнителна хромозома освен тези унаследени от майката и бащата. Нормалното унаследяване води до две копия на всеки ген. В резултат на ранни инциденти в развитието, може да се унаследи и трето копие. Това се нарича тризомия. Две често асоциирани тризомии с ОМЛ са :
• Тризомия 8 : Унаследяване на трето копие на 8-ма хромозома води до много скелетни абнормалности и повишен риск от ОМЛ.
• Тризомия 21 : Известна още като синдром на Даун повишава риска от левкимия с 10 до 18 пъти.

• Наследствени синдроми: Няколко редки синдрома водещи до повишен риск от онкологични заболявания, които са предизвикани от познати или непознати генитични причини, могат да доведат до развиване на ОМЛ. Такива синдроми са анемия на Фанкони и синдром на Ли-Фраумени.

Предишни кръвни заболявания могат да се превърнат в левкимия с течение на времето. Преминаването в ОМЛ може да се превантира с лечението на някои от тези заболявания. Миелодисплазия (бели кръвни клетки, които са абнормални в размери и форма) и миелопролиферативни болести (бели кръвни клетки които се продуцират в повече) са най-често срещаните групи от заболявания асоциирани с повишен риск от ОМЛ.