Лимфом - Диагноза

Пациентите могат да бъдат диагностицирани на базата на техните симптоми или понякога при пациенти без симптоми съгласно техните резултати от лабораторни и образни изследвания.
Симптомите на фоликулярен лимфом могат да включват:
1. Безболезнено подуване на лимфните възли на шията, подмишницата, и/или слабините. Ако фоликолярения лимфом е локализиран предимно в дълбоките лимдни възли може да притисне някои вътрешни органи и да предизвика симптоми в зависимост от органите. Често срещани са хроничната кашлица, затруднение в дишането, болка в гръдния кош, коремна болка или гръбна болка в зависимост от засегнатия орган.

2. Висока температура без друга причина.
3. Нощни изпотявания
4. Нежелано или без обяснима причина сваляне на килограми
5. Умора. Умората е чест симптом на анемията. Пациенти, които са физически активни могат да не забележат анемията докато тя не стане тежка.
6. Инфекции. Поради заменяне на важна част от имунната система, която играе роля в защитата на организма от инфекции и рак, пациентите често имат инфекции, които се повтарят и се поддават трудно на лечение.
7. Кървене. Рядко заместването на тромбоцитите в костния мозък от лимфомни клетки води до нисък брой в циркулиращата кръв и това води до лесно нараняване, кървене от носа, венците, и често се появяват малки червени точки по коленете и лактите.

Симптомите от 2 до 4 са познати като B-симптоми и се имат предвид повреме на стадирането.
На пациенти с изброените горе симптоми им се правят кръвни изследвания за установяване на броя на трите вида клетки които се намират в костния мозък : 1) бели кръвни клетки, 2) червени кръвни клетки, 3) тромбоцити. Понякога пациентите могат да имат кръвни изследвания по друг повод и заболяването да се хване случайно. Освен намирането на нисък брой червени кръвни клетки и тромбоцити, клетъчното преброяване може да установи и абнормни клетки в кръвта. Абнормални бели кръвни клетки делящи се с висока честота, са по-големи от зрелите кръвни клетки в кръвта.
Ако диагнозата фоликулярен лимфом се подозира, базирана на симптоми и кръвни изследвания се взима биопсия от лимфен възел.

Точната диагноза на фоликулярния лимфом се поставя само и единствено на базата на биопсия на лимфен възел. Включва взимането на биологичен матерял от лимфен възел под обща анестезия (ексцизионна биопсия). Отсранения лимфен възел се отнася в лаборатория за изследване. Изследването се нарича хистопатология и се състои от разглеждане на пробата под микроскоп и визуално установяване на абнормните клетки. Отсраняването само на част от лимфния възел чрез дълга игла (кор биопсия) се извършва само при пациенти при които няма лесно достъпни лимфни възли, поради позицията им в тялото.взимането на тъкан или течност използвайки тънка игла (тънкоиглена биопсия) не се препоръчва за поставянето на диагнозата.
Световната Здравна Организация (СЗО) класифицира лимфома 1,2, 3А или 3В степен. Тази класификация отразява броя на лимфомните клетки (наречени бласти), които се наблюдават под микроскоп. Степен 3В има най-много бласти и се смята за най-агресивна. Следователно степен 3В трябва да се третира различно от другите видове лимфома. Когато е възможно, трябва да се съхрани допълнителен биопсионен материал, като се замрази; това предоставя възможността да се направят допълнителни тестове по-късно в бъдещето ако се налага.

Лекарите трябва да съберат много различна информация за да предложат кое е най-оптималното лечение.
Важна информация относно пациента
• Общо здравословно състояние
• Персонална медицинска история
• История на рак в семейството
• Резултатите от клиничния преглед. Лекаря оглежда пациента за увеличени лимфни възли и органи, както и общия излед на кожата и лигавиците на устата. Физикалното изследване се извършва детайлно.
• Резултатите от образните изследвания, като компютърна томография (СТ- скенер), което включва шията, гръдния кош, корема и таза. Тези изследвания показват обхвата на заболяването. Образните изследвания са критично важни за определяне на стадия съгласно разпространението на процеса. Тези стадий са описани на следващия параграф. Позитрон емисионна томография (РЕТ) може да е отполза за потвърждаване на локализирана форма на заболяването (стадий II). PET позволява на специалиститие да наблюдават раковите клетки, тъй като радиоактивната глюкоза има по-голям афинитет към тях.
• Пълна кръвна картина, биохимични изследвания за лактат дехидрогеназа (LDH) и пикочна киселина, скриниг тестове за човешки имунодифецитен вирус (HIV), както и за хепатит B и C са необходими. Тези изследвания са много важни за избирането на подходящо лечение. Ако резултатите от тези изследвания са положителни се назначава специфична терапия.
• Костномозъчната биопсия е процедура при която се взима костен мозък от таза за да се разбере дали последния е засегнат. След поставянето на диагнозата, костномозъчната биопсия трябва да бъде извършена за да се стадира заболяването адекватно. Провежда се под локална анестезия.
• В допълнение на клиничното изследване, други тестове могат да се назначат за да се предценят рисковете от лечение. Примерно за установяване на функцията на сърцето е препоръчително извършване на ехокардиография (ултразвук на сърцето).
• Ако има чести тежки главоболия, проблеми със зрението, усещането или мускулната функция се изследва ликвор (това е течността в която са потопени гръбначния и главния мозък). Това се извършва чрез лумбална пункция чрез игла. Използва се локална анестезия, която намалява чувствителността и след събирането на достатъчно материал, той се изпраща на патолога за изследване под микроскоп. СТ-скенер или ядрено-магнитен резнанс (ЯМР) в областта на главата може да бъде назначен ако пункцията не даде резултати. Ако резилтатите от изследванията покажат наличнието на зона на лимфом в мозъка е необходимо допълнително лечение съгласно специфичната локализация на тумора.