ДО
НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА НЗОК

Относно: заплащане на изследването на биомаркери за диагностика на онкологичните заболявания

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА НЗОК,

Сдружение за развитие на българското здравеопазване е представителна организация за защита на пациентите. Към нас многократно се обръщат пациенти с оплакване за силно затруднен достъп до изследване на биомаркери, необходимо за прецизиране на диагнозата и лечението на нкологини заболявания.
Към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика.
На практика пациентите не могат да получат нито един от тези 40 лекарствени продукта, ако предварително не се направят един или няколко от необходимите биомаркерни теста към момента, нужни, за да се избере най-подходящата за съответния пациент терапия. НЗОК обаче заплаща само 1 тест за рак на гърдата /HER-2/.
Голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, в противен случай няма процедура, по която да получат лечение. За някои индикации, поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лева.
На практика пациентите нямат достъп до част от реимбурсираните от НЗОК лекарствените продукти, осигуряващи прицелна или имунотерапия, тъй като сами трябва да заплащат необходимите изследвания, а сумите са непосилни.
Между 40-50% от всички новодиагностицирани пациенти с онкологични заболявания получават подкрепа по временни дарителски програми, финансирани от фармацевтични компании. По тези програми се осигуряват само част от биомаркерните изследвания. Останалите пациенти трябва сами да заплатят биомаркерните тестове или изобщо не получават възможност да се лекуват с най-подходящото за тях лекарствено лечение. Това е недопустимо във времето, в което медицината напредва и може да бъде осигурено лечение на много голяма част от онкологичните заболявания. Тези програми имат временен характер.
Изследването на биомаркери не е само въпрос на живот и смърт за много пациенти. То е икономически ефективно, защото предотвратява ненужни разходи за неефективни терапии, удължава живота на болните, повишава качеството на живота им и им дава възможност за активно участие на пазара на труда.
В момента България е единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика в онкологията не се заплаща с публични средства.
Въпросите, които поставяме не са нови. НЗОК вече е извършила първите стъпки, необходими за включването на тези важни изследвания:
Изследването на биомаркери е включено в основния пакет от медицински дейности, гарантирани с бюджета на НЗОК по Наредба № 9/2019 година.
Изработена е и е приета, като Приложение към НРД за медицинските дейности 2023-2025 Амбулаторна процедура № 43.
Изработена е Номенклатура на „Предиктивни имунохистохимични, хормонални и генетични маркери“, включена в софтуера на болниците.
Това, което е необходимо да се направи, за да станат биомаркерите достъпни за пациентите по наше мнение е:
1. Да се определят биомаркерите, за чието изследване НЗОК ще заплаща през следващата година.
2. Да се определят обемите и цените на заплащаните биомаркери
3. Да се облекчат ненужно завишените изисквания за сключване на Индивидуални договори по АП 43, включително, чрез осигуряване на гъвкави възможности за наемане на специалисти, чиито брой да следва натовареността на съответната лаборатория.
4. Да се създаде възможност и за сключване на договори по АП 43 за лечебни заведения в извънболничната помощ.
5. Да се създаде възможност лечебните заведения да могат да сключват договори за изследване на една или повече групи биомаркери, в зависимост от наличната апаратура и квалификация на персонала.
6. Да се предвидят средства в бюджета на НЗОК за 2025 година за плащане на изследване на биомаркери.
7. Да се сключи анекс към НРД за медицинските дейности 2023-2025

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА НЗОК,
Предвид, оставащия по-малко от месец време за приемане на проекта на бюджета на НЗОК за 2025 година, се обръщаме към Вас с настоятелна молба, проблемите, свързани с биомаркерната диагностика на болните със злокачествени заболявания да бъдат разгледани и решени в кратки срокове.
В този случай, решението не е въпрос на пари, защото очакваните разходи са нищожни на фона на бюджета на НЗОК, а въпрос на добра воля и грижа за пациентите, за чиито интереси по закон НЗОК би следвало да се грижи.
Уверяваме ви, че в този случай говорим не само от наше име, но също от името на всички пациенти, за които поставените въпроси са от жизнено важно значение.
Можете да разчитате изцяло на нашата подкрепа, включително и на нашия представител в НС на НЗОК.

София,20.08.2024 С уважение, Боряна Ботева
Председател на УС

Сдружението за развитие на Българското здравеопазване – национално представителна организация на пациенти, разпространи свое Становище по готвените промени в Закона за здравното осигуряване, касаещи цените и договарянето на лекарствата за болните с онкологични заболявания, прилагани в болниците. Ето и пълният текст:

Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ) – Национално представителна организация на пациенти, разпространи Становище по внесения от н.п Симидчиев и група законопроект за изменение на Закона за здравето № 48-254-01-2. В него се казва:

На първо място, считаме предложената Глава Първа „а“, с която се създава „Стратегически здравен съвет“ за ненужна. Този съвет ще бъде още една бюрократична спънка и така, както е предложен и конструиран, считаме, че не е от естество да улесни политиките в сферата на здравеопазването, а по-скоро да ги затормози. Единственият реален ефект, който този орган може да произведе, е създаването на излишни работни места в сферата на администрацията и възможност избраните членове да получават регламентираната заплата без да осъществяват смислена и полезна дейност.

Сдружение за развитие на българското здравеопазване отправи предложение във връзка с публикуван на 12.07.2022 за обществено обсъждане Проект на Наредба за допълнение на Наредба № 9 от 2009 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Предложението касае нормативен пропуск и има за цел да реши въпроса с издаването на Съобщение за смърт от страна на общопрактикуващите лекари, които в момента нямат вменено подобно задължение и не получават заплащане за това от НЗОК.

Европейските референтни мрежи (ЕРМ) са създадени през 2017 г. в съответствие с чл. 12 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета в областта на редките и комплексни заболявания. В момента има 24 виртуални мрежи, включващи доставчици на здравни услуги, специализирани в различни области на медицината. Органът за управление на ЕРМ система е Съветът на държавите-членки (СДЧ), който се състои от национални органи, определени от всяка държава-членка.
Както признава СДЧ в изявлението си от 2019 г., за да се осигури правилно и устойчиво функционирането на ЕРМ и да извлече всички ползи за пациентите, страдащи от редки и сложни заболявания в целия ЕС, ЕРМ трябва да бъдат свързани по ясен и стабилен начин с здравни системи на държавите-членки.
През 2018 г. беше създадена специална работна група за ЕРМ за интегрирането им в националните здравни системи и да предлага решения на СДЧ и отделните държави членки.
На 16 март 2022 г. Комисията е изпратила официално писмо до постоянните представителства на държавите членки в ЕС, с което като ги кани да номинират до 1 септември 2022 г., по един компетентен орган, който да участва от името на своята страна в това Съвместно действие (и други съвместни действия, включени в работната програма за 2022 г.).

Създаване към Министерството на здравеопазването на дирекция за правата на пациентите обсъдиха министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров и представители на пациентски организации. На срещата присъстваха представители на Националната пациентска организация, пациентска организация „Заедно с теб“, Сдружението за развитие на българското здравеопазване,