Рак на тестисите

Въведение

Ракът на тестисите е заболяване, което възниква, когато ракови (злокачествени) клетки се развиват в тъканите на тестисите. Има два основни типа рак на тестисите: семином и несемином.
Ракът на тестисите възниква в половите клетки (тези, които се превръщат в сперматозоиди).
Други видове рак на тестисите съществуват, но са много редки и не са обхванати в това ръководство.
Ракът на тестисите засяга най-вече мъже на възраст между 15 и 40 години. 

Какви са различните видове рак на тестисите?

Има два различни вида рак на тестисите: семином и несемином
Семиномите се състоят от един вид ракови клетки, получени от гонадална стволова клетка, докато несеминомите обикновено включват смес от клетъчни типове, включително тератом, ембрионален карцином, хориокарцином и тумори на жълтъчния сак.

Диагностика:

Ракът на тестисите може да няма симптоми, но обикновено се диагностицира, когато пациентът забележи бучка , болка или подуване в тестисите или усещане за тежест в скротума.
Диагнозата рак на тестисите обикновено се основава на резултатите от клиничен преглед на тестисите, кръвен тест за проверка на нивата на специфични туморни биомаркери (лактат дехидрогеназа [LDH],човешки хорионгонадотропен хормон [hCG] и алфа-фетопротеин [AFP]) и ултразвуково изследване на тестисите.
Окончателна диагноза се поставя след отстраняване и изследване на тестиса.

Опции за лечение на рак на тестисите

Лечението на рак на тестисите зависи от вида на тумора (семином или несемином), стадия на тумора и оценката на риска
Вариантите за лечение включват: хирургия, наблюдение, химиотерапия и лъчетерапия.

Семином: I стадий

След орхиектомия, повечето пациенти със семином в I стадий остават под наблюдение.
Някои пациенти са с по-висок риск от рецидив.

Семином: IIA стадий

След орхиектомия на пациентите със стадий IIA семином обикновено се предлагат лъчетерапия или химиотерапия с три цикъла на блеомицин, етопозид и цисплатин или четири цикъла на етопозид и цисплатин.

Семином: IIB / C стадий

Пациентите със стадий IIB и семином стадий IIC обикновено се лекуват с три цикъла на блеомицин, етопозид и цисплатин след като е направена орхиектомия, или четири цикъла на етопозид и цисплатин..
Лъчетерапията на коремните и тазовите лимфни възли е алтернативен вариант.

Семином: III стадий

Химиотерапията с блеомицин, етопозид и цисплатин е стандартното лечение за стадий III семином след орхиектомия.
При пациентите с добра прогноза се прилагат три цикъла на блеомицин, етопозид и цисплатин , докато при пациентите с по-неблагоприятна прогноза се прилагат четири цикъла.
Етопозид, ифосфамид и цисплатин е алтернативен вариант на химиотерапия, ако терапия с блеомицин, етопозид и цисплатин не е подходяща.

Несемином : I Стадий

Повечето пациенти със I стадий несемином, при които риска от рецидив е малък, подлежат на наблюдение след орхиектомия.
Пациентите, при които риска от рецидив е висок могат да бъдат подложени на наблюдение или да им се приложи един цикъл химиотерапия с блеомицин, етопозид и цисплатин.
Пациентите с повишаващи се нива на туморните биомаркери след орхиектомия могат да получат три цикъла с блеомицин, етопозид и цисплатин
Четири цикъла на терапия с етопозид и цисплатин или терапия с етопозид, ифосфамид и цисплатин са алтернативи за пациенти, които не са подходящи за терапия с с блеомицин, етопозид и цисплатин.

Несемином: II / III Стадий

Пациентите със стадий II или III несемином и добра прогноза обикновено се лекуват с три цикъла блеомицин, етопозид и цисплатин или четири цикъла етопозид и цисплатин
Пациентите с несемином стадий IIA могат да бъдат подложени на щадящо премахване на лимфните възли ако нивата им на биомаркери са нормални.
Пациентите с средно тежка и неблагоприятна прогноза обикновено получават четири цикъла с блеомицин, етопозид и цисплатин или с етопозид, ифосфамид и цисплатин.

Рецидивиращ рак на тестисите

За лечение на рецидив може да се използва лъчетерапия или химиотерапия. Хирургията може също да бъде опция, ако новопоявилия се тумор е единичен.

Проследяване след прекратяване на лечението

Целта на проследяването на състоянието след приключване на лечението е да се установи навреме ако туморът рецидивира,или се появят последици свързани със самото лечение.

Препоръчителната честота на прегледите зависи от вида и стадия на рака при диагностицирането, приложеното лечение и времето, което е минало от приключване на лечението.
Обикновено проследяването на състоянието включва : кръвен тест за следене на нивата на туморните биомаркери, коремна компютърна томография (КТ) или магнитно-резонансно изследване (ЯМР) и рентгенова снимка на гръдния кош.
Групите за подкрепа могат да помогнат на пациентите и техните семейства да разберат по-добре рака на тестисите и да се научат как да се справят с всички аспекти на заболяването, от диагнозата до дългосрочните физически и емоционални ефекти.

Ракът на тестисите може също да бъде класифициран според стадия на заболяването:

I стадий:
Първи стадий на рак на тестисите означава, че ракът се съдържа изцяло в тестиса и не се е разпространил никъде другаде в тялото. Ракът на тестисите в стадий I се разделя на стадии IA, IB и IS според размера на тумора и нивата на туморните маркери (лактат дехидрогеназа [LDH], човешки хорионгонадотропен хормон [hCG] и алфа-фетопротеин [AFP]). 

II стадий:
Стадийй II означава, че ракът се е разпространил извън тестиса в близките лимфни възли в корема или таза. Стадий II рак на тестисите се разделя допълнително на стадии IIA, IIB и IIC, в зависимост от размера на засегнатите лимфни възли и нивата на туморните маркери.
III стадий:
Стадий III рак на тестисите означава, че ракът се е разпространил извън тестиса в лимфни възли или други органи. Той се разделя допълнително на стадии IIIA, IIIB и IIIC, в зависимост от това къде ракът се е разпространил и нивата на туморните маркери.

Какви са симптомите на рак на тестисите?
Възможно е да не са налице симптоми при рака на тестисите. Ако обаче има симптоми, те могат да включват:
• Бучка или подуване в тестиса.
• Усещане за тежест в скротума.
• Болка или дискомфорт в тестиса или скротума.
Може да има болка в гърба или ниско долу в корема, ако са засегнати лимфни възли. Симптомите в други части на тялото, като белите дробове, таза или мозъка, също могат да се появят, ако ракът се е разпространил извън тестиса. Ако имате тези симптоми трябва да посетите лекар. Важно е обаче да запомните, че тези симптоми могат да се появят и при хора, които нямат рак на тестисите; те могат да бъдат причинени от други състояния като инфекции, например.

Колко често се среща ракът на тестисите?
Ракът на тестисите засяга най-вече мъже на възраст между 15 и 40 години (Oldenburg et al., 2013). Той е рядък рак, като най-високата честота се съобщава в Западна Европа, Северна Европа и Австралия / Нова Зеландия. Най-рядко се среща в Африка и Южна Централна Азия

Какви са причните за рака на тестисите?
Не е известно какви са причините за рака на тестисите. Има няколко установени рискови фактори.
• Недоразвит тестис
• Наличие на мутирали клетки
• Репродуктивни проблеми
• Фамилна обремененост
• Хипоспадия - състояние, при което външният отвор на уретрата е разположен по долната повърхност на половия член.
• Ингвинална херния
• ХИВ или СПИН
• Микролитиаза на тестисите
• Висок ръст
• Раса –бялата раса
Фамилната обремененост е по-важна за рака на тестисите, отколкото за много други видове рак. Рискът от рак на тестисите е по-висок, ако е засегнат роднина от първа степен (т.е. баща, брат или син), като най-високият риск се наблюдава, когато са засегнати брат-близнак или двама членове на семейството (Honecker et al., 2018)

Как се поставя диагнозата?
Диагнозата рак на тестисите се основава на резултатите от следните изследвания и тестове:

Клиничен преглед
Ако имате симптоми на рак на тестисите, Вашият лекар може да извърши клиничен преглед, за да провери вашите тестиси.

Кръвен тест за туморни биомаркери
Вашият лекар може да ви препоръча да направите кръвен тест, за да проверите нивата на туморните маркети. Туморите на тестисите могат да произведат три биомаркера: (алфа-фетопротеин) AFP, (човешки хорионгонадотропен хормон)HCG и (лактат дехидрогеназа) LDH. Важно е обаче да се разбере, че не всички ракови заболявания на тестисите водят до високи нива на тези туморни маркери.

Ултразвуково изследване
Ултразвукът използва звукови вълни, за да създаде картина на вътрешните органи. Ехото на звуковите вълни произвежда серия от изображения, наречени сонограми. Тези образи на тестиса помагат на лекаря да види тумор или друга аномалия. На сонограмата би могло да се определи размера, местоположението и твърдостта на тумора. Солиден тумор в областта на тестисите е много вероятно да бъде рак.
Ако на тези изследвания има съмнение за тумор, ще се извършат допълнителни кръвни тестове. В някои случаи може да се наложи хирургично отстраняване на тестиса, за да се изследва допълнително.
По преценка на лекаря може да бъде направено и изследване с ЯМР.

Орхиектомия/ патологично изследване
Ако се подозира наличието на рак на тестисите, хирург ще извърши радикална ингвинална орхиектомия, при която се отстранява целия тестис. След това патологът ще изследва много тънки резрези от тъканта на тестиса под микроскоп, за да определи вида на рака. Патологът е лекар, специалист по разчитане на лабораторни тестове и оценка на клетки, тъкани и органи за хистологично (морфологично) диагностициране на болести.
В някои случи може да бъде взета биопсия от другия тестис, за да се установи ако има ранни признаци на рак.

Лечението ще зависи от стадия на заболяването.
Стадий
Определяне на стадия на рака на тестисите става като се вземе предвид размера му, положението му и дали се е разпространил от мястото, където е започнал. За рак на тестисите стадирането обикновено се основава на изследване на отстранената тъкан, компютърна томография (КТ) и нивата на туморните биомаркери AFP, HCG и LDH (Oldenburg et al., 2013).

Сканиране с компютър-томография (КT или КAT). Това сканиране създава триизмерна снимка на вътрешността на тялото, използвайки рентгенови лъчи, взети от различни ъгли. При поставена диагноза рак на тестисите обикновено се прави компютърна томография на корема, таза, за да се провери дали рака се е разпространил. Понякога може да се направи и иследване и на белите дробове или изследване чрез ЯМР на мозъка и централната нервна система, за да се провери дали има налице метастази.
Стадият на рака на тестисите се определя от това:
• Дали ракът се е разпространил в коремните лимфни възли.
• Колко големи са метастазите в коремните лимфни възли.
• Дали ракът се е разпространил в отдалечени места.
• Нива на AFP, HCG и LDH - те се категоризират като S0 (нормално), S1 (леко повишено), S2 (умерено повишено) или S3 (много високо).
По-долу са описани стадиите на рака на тестисите:
Стадий I - Ракът се ограничава до тестиса
Стадий II
Стадий II А - Налични са метастази в коремните лимфни възли (<2 cm в диаметър)
Стадий II B - Налични са метастази в коремните лимфни възли (диаметър 2-5 см)
Стадий II C - Налични са метастази в коремните лимфни възли (> 5 см в диаметър)
Стадий III
Стадий III А - Метастазите се намират в отдалечени лимфни възли или в белите дробове, а нивата на туморните маркери са S0 или S1
Стадий III B - Метастазите се намират в близките лимфни възли, отдалечените лимфни възли или в белите дробове, а нивата на туморните маркери са S2
Стадий III C – Наличие на метастази в близките лимфни възли, отдалечените лимфни възли или в белите дробове, а нивата на туморните маркери са S3
• Наличие на метастази в други отдалечени места, като черен дроб или мозък

Лекарите използват информацията за стадиите, за да класифицират рака на тестисите в отделни групи с добра, междинна или лоша прогноза.
Групите са описани по-долу.

Семином:

Добра прогноза	• Няма открити метастази в други органи • Нормални (S0) нива на AFP
Междинна прогноза	• Метастази в други органи • Нормални (S0) нива на AFP
Лоша прогноза	• Нито един пациент със семином не е класифициран в тази група

Несемином:

Добра прогноза	• Няма открити метастази в други органи • Нивата на туморните маркери са ниво S0 или S1
Междинна прогноза	• Няма открити метастази в други органи • Един или повече от трите туморни маркера са ниво S2
Лоша прогноза	• Наличие на метастази в други органи , ИЛИ • Един или повече от трите туморни маркера са ниво S3

 

Много е важно пациентите да участват при взимане на решението за лечение.
Лекарят може да ви предложи някоя от следните възможности след орхиектомия:

Наблюдение – при пациенти, при които има малък риск от рецидив. Редовни тестове следят за ранни признаци на рецидив, за да може да се диагностицира и лекува рано. По време на прегледите лекарите ще проверят другия ви тестис, ще проверят нивата на туморните маркери и ще ви изпратят за рентгенография на гръден кош и компютърна томография. При рак на тестисите, диагностициран в ранен етап не се прилага никакво лечение след извършване на орхиектомия. 

Химиотерапия:
Химиотерапията унищожава раковите клетки и се използва широко при лечението на рак на тестисите. Адювантна химиотерапия (след орхиектомия) се прилага при пациенти, които се считат за застрашени от рецидив след операция.
Химиотерапията може също да се прилага преди орхиектомия при някои пациенти с високи нива на туморните маркери, при които прогнозата не е добра при поставяне на диагнозата.
Следните медикаменти се прилагат при лечението на рака на тестисите:
• Карбоплатин
• Комбинация от блеомицин, етопозид и цисплатин (обикновено известен като BEP)
• Комбинация от етопозид и цисплатин (общо известен като ЕP)
• Комбинация от етопозид, ифосфамид и цисплатин (общо известен като VIP)
• Комбинация от паклитаксел, ифосфамид и цисплатин (обикновено известен като TIP)
• Комбинация от винбластин, ифосфамид и цисплатин (обикновено известен като VeIP)
• Комбинация от паклитаксел, ифосфамид, карбоплатин и етопозид (обикновено известен като TI-CE)
• Комбинация от карбоплатин и етопозид (обикновено известен като СЕ)

Лъчетерапия
Лъчетерапията използва йонизиращо лъчение, за да увреди ДНК на раковите клетки. Лъчетерапията на лимфните възли може да се използва за намаляване на риска от рецидив или за лечение на пациенти, които не са подходящи за химиотерапия.

Какви са възможностите за лечение на семином?
Лечението на семином след орхиектомия се определя от стадия на рака:

Семином I стадий
След орхиектомия повечето пациенти със семином I стадий биват наблюдавани, а пациенти, при които се счита, че има повишен риск от рецидив биват подлагани на един курс химиотерапия с карбоплатин или един курс лъчетерапия. Смята се, че карбоплатина и лъчетерапията са еднакво ефективни, но лъчетерапията може да доведе до повече странични ефекти.

Семином II A стадий
Пациентите със семином II A стадий обикновено се подлагат на химиотерапия с три цикъла на (блеомицин, етопозид и цисплатин ) BEP или четири цикъла на EP (етопозид и цисплатин), ако BEP е неподходящ. Като алтернатива може да се предложи лъчетерапия на коремните и тазовите лимфни възли (Oldenburg et al., 2013)

Семином IIB и IIC стадий
Семином IIB и IIC стадий се лекуват обикновено с три цикъла на (блеомицин, етопозид и цисплатин) BEP след орхиектомия. Пациентите, които не могат да понасят блеомицин, обикновено се предлагат четири цикъла на ЕP(етопозид и цисплатин). Лъчетерапия на коремните и тазовите лимфни възли се дава на пациенти, които не са подходящи за химиотерапия (Oldenburg et al., 2013)

Семином III стадий
Адювантната химиотерапия с BEP (блеомицин, етопозид и цисплатин) е стандартното лечение за семином III стадий. Пациентите с добра прогноза обикновено получават три цикъла на BEP, докато пациентите с междинна прогноза получават четири цикъла. VIP(етопозид, ифосфамид и цисплатин) е алтернативен вариант на химиотерапия, ако BEP(блеомицин, етопозид и цисплатин) не е подходящ (Oldenburg et al., 2013)

Лечение на остатъчни тумори
Ако има данни за тумор, останал след описаното по-горе лечение, може да бъде направена биопсия на тумора или той да бъде отстранен, ако е по-голям от 3 см в диаметър. Пациентите с остатъчни тумори по-малки от 3 см обикновено се подлагат на наблюдение или допълнително изследване с ПЕТ скенер.

Какви са възможностите за лечение на несемином?
Лечението на несемином след орхиектомия се определя от стадия на рака:

Несемином I стадий
Наблюдението е стандартната стратегия след орхиектомия при пациенти с несемином I стадий, при които има малък риск от рецидив. Ако наблюдението не е възможно, може да се приложи адювантна химиотерапия с един цикъл на BEP(блеомицин, етопозид и цисплатин). Като алтернатива може да се използва процедура, наречена щадяща нервите ретроперитонеална дисекция на лимфните възли (RPLND) - това включва отстраняване на всякакви големи лимфни възли в задната част на корема (наречени ретроперитонеални лимфни възли), като същевременно се запазват нервите, които позволяват на пациентите да еякулират.

Пациентите с несемином I стадий, за които се смята, че са има висок риск от рецидив, могат да бъдат подложени на наблюдение или да получат един или два цикъла химиотерапия с BEP(блеомицин, етопозид и цисплатин). Щадящата нервите ретроперитонеална дисекция на лимфните възли (RPLND) може да бъде опция за пациенти, неподходящи за наблюдение или химиотерапия.
Пациентите с несемином I стадий,при които има повишени нива на туморните маркери след орхиектомия, могат да получат три цикъла BEP(блеомицин, етопозид и цисплатин).Четири цикъла на EP(етопозид и цисплатин) или VIP(етопозид, ифосфамид и цисплатин) са алтернативни варианти за пациенти, които не са подходящи за BEP.

Несемином II и III стадий
Пациенти с несемином II и III стадий с добра прогноза обикновено се лекуват с три цикъла на BEP(блеомицин, етопозид и цисплатин) или четири цикъла на EP(етопозид и цисплатин). Пациентите с несемином IIA стадий могат да бъдат подложени на щадяща нервите ретроперитонеална дисекция на лимфните възли (RPLND), ако нивата на туморните маркери са нормални. Пациентите с междинна и лоша прогноза обикновено получават четири цикъла химиотерапия BEP (блеомицин, етопозид и цисплатин), или VIP(етопозид, ифосфамид и цисплатин).

Лечение на остатъчни тумори
Ако има данни за тумор, останал след описаното по-горе лечение, то той може да бъде отстранен чрез операция. Всички лимфни възли с диаметър по-голям от 1 см след първоначалното лечение също трябва да бъдат отстранени. Пациентите с нормални нива на туморните маркери, без остатъчен тумори и лимфни възли, по-малки от 1 см след първоначалното лечение, не изискват по-нататъшно лечение.
Какви са възможностите за лечение на рецидивирал рак на тестисите?

Семином
Пациентите със семином от I стадий, при които има рецидив след наблюдение и / или лечение с карбоплатин, могат да бъдат подложени на лъчетерапия или химиотерапия с три или четири цикъла BEP (блеомицин, етопозид и цисплатин).
Рецидивите след лъчетерапия от първа линия обикновено се лекуват с три цикъла BEP(блеомицин, етопозид и цисплатин) или четири цикъла ЕР(етопозид и цисплатин).
Рецидивите след химиотерапия от първа линия при семинома от II и III стадий могат да бъдат лекувани с химиотерапия. Опциите могат да включват TIP(паклитаксел, ифосфамид и цисплатин), TI-CE(паклитаксел, ифосфамид, карбоплатин и етопозид), VeIP(винбластин, ифосфамид и цисплатин) или VIP(етопозид, ифосфамид и цисплатин), лъчетерапия или хирургична намеса, ако туморът е единичен.

Несемином
Пациентите с несемином I стадий, при които има рецидив могат да получат три или четири цикъла на химиотерапия с BEP(блеомицин, етопозид и цисплатин).
Рецидивите след лечение от първа линия при несемином II и III стадий могат да бъдат лекувани с химиотерапия или хирургическо лечение, ако туморът е единичен.

Както при всяко медицинско лечение, може да се проявят странични ефекти от лечението ви срещу рак. По-долу са изброени най-често срещаните странични ефекти, както и информация как да се справите с тях.
Лекарите класифицират нежеланите реакции по скала в „степен“ от 1 до 4, като 4 е най-тежката реакция. По принцип нежеланите реакции от 1-ва степен се считат се за леки, от степен 2 се считат за умерени, от степен 3 се считат за тежки и тези от степен 4 за много тежка.
Умората е много често срещана при пациенти, подложени на лечение за рак и може да бъде резултат от самото заболяване или от лечението. Вашият лекар може да ви предостави стратегии за ограничаване на въздействието на умората, включително набавяне на достатъчно сън, здравословно хранене и поддържане на активност (Cancer.Net, 2017). Загубата на апетит и загуба на тегло също може да възникне поради самото заболяване или заради лечението. Значителната загуба на тегло, включваща загуба както на мастна, така и на мускулна тъкан, може да доведе до слабост, намалена подвижност и загуба на независимост, както и до безпокойство и депресия (Escamilla и Jarrett, 2016). Вашият лекар може да ви насочи към диетолог, който може да прегледа хранителните ви нужди и да ви посъветва как да се храните и какви добавки да приемате.

Операция
След орхиектомия може да изпитвате дискомфорт в слабините и скротума в продължение на седмица или повече. Повечето мъже могат да се върнат към нормалните си дейности след 2 седмици, но вдигане на тежко и физическите упражнения трябва да се избягват за по-дълго.

Лъчетерапия
Честите странични ефекти от лъчетерапията след орхиектомия включват умора, зачервяване на кожата (като леко слънчево изгаряне) в областта на лечение, гадене / повръщане и диария.
Умората от лъчетерапия обикновено започва по време на лечението и продължава около седмица след като приключи. Да бъдете активни помага в тази ситуация.
Гаденето / повръщането от лъчетерапия обикновено е леко. Можете обаче да помолите вашия лекар или медицинска сестра за таблетки против гадене, които да ви помогнат в това
Диарията от лъчетерапия също обикновено е лека и може изобщо да не я изпитате. Ако имате диария, важно е да се уверите, че пиете много течности, за да не се дехидратирате. Диета с ниско съдържание на фибри също може да помогне.
Лъчетерапията за рак на тестисите обикновено не влияе върху репродуктивните способности, тъй като здравия тестис се защитава чрез оловен щит по време на лъчетерапията. Въпреки това има малка вероятност здравия тестис да бъде облъчен с ниска доза радиация, което може да причини временно увреждане на сперматозоидите.

Химиотерапия
Страничните ефекти от химиотерапията варират в зависимост от лекарствата и използваните дози - може да получите някои от изброените по-долу, но е много малко вероятно да ги получите всички от тях. Може да срещнете и някои странични ефекти, които не са изброени по-долу. Основните области на тялото, засегнати от химиотерапията са костния мозък, космените фоликули, храносмилателната система, лигавицата на устата. При някои пациенти се появява метален вкус в устата и рани. Намаляването на броя на неутрофилите може да доведе до неутропения, което да ви направи по-податливи на инфекции. Повечето странични ефекти от химиотерапията са временни и могат да бъдат контролирани с лекарства или промени в начина на живот. Таблицата по-долу изброява най-важните странични ефекти на химиотерапевтичните лекарства, използвани при лечение на рак на тестисите.

Медикамент	Странични ефекти	Как да се справим със странчните ефекти
Блеомицин	Белодробна токсичност: интерстициална пневмония, белодробна фиброза, диспнея • Реакция на свръхчувствителност / анафилаксия • Явления, подобни на синдром на Рейно • Гадене / повръщане • Намален апетит / загуба на тегло • Мукозит / стоматит • кожни реакции (зачервяване, сърбеж, мехури, възпаления, чувствителност) • Косопад • репродуктивни проблеми	Белодробната функция ще бъде следена чрез рентг.снимки веднъж седмично.Уведомете Вашия лекар или медицинска сестра, ако имате постоянна кашлица или други белодробни проблеми.   Диспнеята може да се лекува с лекарства, наречени опиоиди или бензодиазепини   Реакциите на свръхчувствителност са редки и обикновено се проявяват веднага или в рамките на няколко часа след лечението. Прилагат се кортикостероиди и антихистаминови препарати   Гаденето, повръщането и загубата на апетит могат да бъдат овладяни с подходящи медикаменти   Лечението може да доведе до намалено производство на сперма, което може да доведе до необратимо безплодие при някои пациенти. Преди лечение е добре да обсъдите с вашия лекар възможностите за замразяване на семенна течност
Карбоплатин	• Левкопения • Анемия • Неутропения • Тромбоцитопения • Гадене / повръщане • Репродуктивни проблеми	• Броят на кръвните ви клетки ще бъде наблюдаван често през цялото лечение, за да се открие неутропения, анемия, левкопения или тромбоцитопения - Вашият лекар може да коригира лечението Ви според резултатите от теста и ще Ви посъветва как да предотвратите инфекции • Вашият лекар ще бъде в състояние да ви помогне да предотвратите или да овладеете гадене или повръщане
Цисплатин	• Анемия • Тромбоцитопения • Левкопения • Гадене / повръщане • Намален апетит / отслабване • Диария   • Периферна невропатия   • Бъбречни заболявания: бъбречна недостаъчност, нефротоксичност, хиперурикемия • Шум в ушите / промени в слуха • Репродуктивни проблеми • Хипонатриемия	• Броят на кръвните ви клетки ще бъде наблюдаван често през цялото лечение, за да се открие неутропения, анемия, левкопения или тромбоцитопения - Вашият лекар може да коригира лечението Ви според резултатите от теста и ще Ви посъветва как да предотвратите инфекции • Хипонатриемия може да се появи при нарушаване на бъбречната функция и при диария. Препоръчително е да приемате повече течности и да съобщите на лекаря си за симптоми като летаргия и обърканост. • Уведомете Вашия лекар, ако забележите промени в слуха си или имате шум в ушите. Промените в слуха са обикновено временни, но понякога могат да бъдат постоянни • Ако имате симптоми като изтръпване на ръцете и краката, то това може да е признак на периферна невропатия, за която трябва да съобщите на лекуващия лекар
Етопозид	анемия • Неутропения • Тромбоцитопения • Левкопения • Гадене / повръщане • Болка в корема • Намален апетит • Запек • Хипотония • Астения / умора • Свръхчувствителност • Косопад • Репродуктивни проблеми	• Ако усетите замаяност, това може да е признак на хипотония. Избягвайте да шофирате и да работите с машини и уведомете лекаря си. • Реакциите на свръхчувствителност са редки и обикновено се проявяват веднага или в рамките на няколко часа след лечението. Прилагат се кортикостероиди и антихистаминови препарати
Ифосфамид	• Анемия • Левкопения • Тромбоцитопения • Агранулоцитоза • Гадене / повръщане • Остра бъбречна недостатъчност • Хеморагичен цистит / хематурия • Косопад • Репродуктивни проблеми	• Броят на кръвните ви клетки ще бъде наблюдаван често през цялото лечение, за да се открие неутропения, анемия, левкопения или тромбоцитопения - Вашият лекар може да коригира лечението Ви според резултатите от теста и ще Ви посъветва как да предотвратите инфекции • Лечението може да доведе до намалено производство на сперма, което може да доведе до необратимо безплодие при някои пациенти. Преди лечение е добре да обсъдите с вашия лекар възможностите за замразяване на семенна течност
Винбластин	• Левкопения • Тромбоцитопения • Анемия • Периферна невропатия / парестезия • Хипертония • Гадене / повръщане • Запек • Диария • Образуване на мехури по кожата • Язви на устата • Артралгия / миалгия • Умора • Замайване • Косопад • Намалено производство на семенна течност	• Ако имате симптоми като изтръпване на ръцете и краката, то това може да е признак на периферна невропатия, за която трябва да съобщите на лекуващия лекар • Ако има наличие на мехури по кожата, те могат да се третират локално с подходящ крем или с антихистаминови препарати. • Поддържайте добра устна хигиена, за да избегнете образуване на на язви в устата.

Как влияе лечението за рак на тестисите върху репродуктивните способности
Отстраняването на един тестис обикновено не засяга репродуктивните способности, но отстраняването на двата тестиса ще доведе до безплодие.
Химиотерапията може да доведе до намалено / ненормално производство на сперма, но плодовитостта обикновено се връща към нормалното си състояние след приключване на химиотерапията. Някои мъже обаче остават безплодни, особено тези, които са били подложени на лечение с много високи дози химиотерапия.
При лъчетерапия може да бъде облъчен и здравия тестис и да повлияе върху качеството на сперматозоидите, но това обикновено е временно.
Преди лечение е добре да обсъдите с вашия лекар възможностите за замразяване на семенна течност.

Лекарят ще ви посъветва да използвате надеждна контрацепция по време на лечението и 6 месеца след прекратяването му.

Около 70 % от мъжете, които са били подложени на лечение за рак на тестисите нямат репродуктивни проблеми и могат да станат родители.

Дългосрочни странични ефекти от лечението

След приключване на лечението за рак на тестисите, може
изпитайте някои дългосрочни странични ефекти, в зависимост от лечението, което сте получили.
Хипогонадизмът засяга до една трета от мъжете след лечение на рак на тестисите и може да бъде лекуван с заместваща терапия с тестостерон.
След химиотерапия има повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, белодробна и бъбречна токсичност и ефекти върху слуха и централната нервна система. Химиотерапията може също да увеличи дългосрочния риск от други видове рак, включително левкемия и тумори на стомашно-чревния тракт и пикочните пътища.
Около 20% -30% от пациентите развиват метаболитен синдром (състояние, включващо диабет, високо кръвно налягане и затлъстяване) 3–5 години след лечението на рак на тестисите. Ето защо е важно да се води здравословен начин на живот с редовни физически упражнения.
Дългосрочните ефекти на рака на тестисите и неговото лечение могат да имат отрицателен ефект както върху физическото, така и върху психическото качество на живота, така че е важно да информирате Вашия лекар за всички постоянни или нови симптоми.

Какво следва?
След лечението вашият лекар ще ви назначи регулярни прегледи и изследвания, за да може да се установи навреме ако има рецидив на заболяването или някакви странични ефекти от лечението.
Обикновено се назначава изследване на туморните маркери и компютърна томография, ЯМР или рентгенови снимки на гръдния кош.
Честотата на прегледите зависи от типа и стадия на тумора, проведеното лечение и периода след приключване на лечението.

Грижете се за здравето си!
Осигурявайте си достатъчно време за почивка
Ако се чувствате добре, не прекъсвайте заниманията си.
Подпомагащи терапии, като ароматерапия, могат да са от полза, за да се справите по-лесно със страничните ефекти.
Хранете се здравословно. Следните осем препоръки са добра основа за здравословен начин на живот след лечение на рак (Wolin et al., 2013):
• Не пушете.
• Избягвайте места, където се пуши.
• Правете упражнения.
• Избягвайте наддаването на тегло.
• Хранете се здравословно.
• Употребявайте алкохол умерено
• Поддържайте връзка с приятели, семейство и други оцелели от рак.
• Провеждайте редовно прегледи и скринингови тестове.