Поради постъпили сигнали за липса на Ел Тироксин в аптечната мрежа, СРБЗ потърси отговори от ангажираните фирми и институции.Лекарството се приема от пациенти с тиреоиден карцином (рак на щитовидната жлеза) и тиреоидит на Хашимото. Дозите се определят от наблюдаващи специалисти , по строго специфична за всеки пациент схема. Медикаментът е живото-поддържащ и прекъсването на терапията води до сериозни усложнения и увреждания.

През последната седмица ставаме свидетели на поредното охулване на медицинската професия. Липсата на съпричасност и палиативни грижи от страна на медицинския персонал към нуждаещи се терминално болни пациенти. Всички провеждали активно лечение- химиотерапия, харчели пари за скъпи лекарства, и никой от тези лекари не обръщал внимание на пациентите в края на техния жизнен път.

Нека да кажем какво е палиативна грижа. Палиацията не е някой да полежи в лечебно заведение за 20 дни в рамките на 6 месеца (това е правото на пациента по клинична пътека осигурена от здравното осигуряване). Палиацията е сложна, трудна, продължителна  и доста скъпа услуга. За добра палиативна грижа е необходим висококвалифициран медицински екип. Основни проблеми при терминални пациенти са най вече болката, анорексия и кахексия, депресии и делир, различни соматични и психологични проблеми. Овладяването на болката включва обучени лекари- специалисти, които в България са 5- 6 човека, специфични лечения, включително опиати. Понякога се налага да бъдат прилагани инфузии на различни медикаменти, анестезия и епидурални упойки. Кахексията в резултат на заболяването трябва да се контролира от диетолози, често пъти се стига и до парентерално хранене. За справяне със затруднено дишане са необходими кислородни апарати, специалисти пулмолози. За справяне с тежки депресии, делири са необходими психолози и психиатри. За справяне с редица усложнения от соматичен и психологичен характер са нужни тясни специалисти от различни специалности. Да не говорим за обучен и мотивиран среден медицински персонал работещ в такъв труден сектор на здравеопазването. Всичко това не може да се постигне с 51лева на ден и за 20 дни.

Дни наред гледаме показни акции на правителство, институции, медии насочени против лекари, фармацевти и други здравни специалисти. От екрана ни говорят за организирани престъпни групи, за мафия в „бели престилки“, крадци, продаващи лекарства предназначени за онкоболни и деца. Показват ни въоражени до зъби представители на властта ,нахълтващи в безлюдни складове. Всяващи страх. Всяващи омраза. Всяващи отчаяние. Сочат анонимни и предполагаеми престъпници без име, без лице, без длъжност, без месторабота- най-вероятно обаче са с „бели престилки“. Втълпяват ни „не може да не участват болници, лекари, сестри, фармацевти“ в тези престъпни схеми. Внушава ни се, че ние пациентите не получаваме лечението, което ни е необходимо заради тях- „бялата мафия“. Дори вмениха и на нас пациентите вина, че сме част от престъпна схема, купена от фарма- мафията.

Управляващи, институции и медии насаждат тази омраза години наред. Създават конфликт между пациенти и лекари. Не случайно насилието над медицински кадри зачести толкова много през последните години.

Създава се изкуствен конфликт между лекари и пациенти. Пациентските организации лобират за „платилата“ им фарма мафия и така крадат от труда на лекарите, а пък лекарите крадат лекарствата на пациентите, за да пълнят собствените си джобове. В крайна сметка и пациента е „престъпник“ и лекаря е „престъпник“. И те са врагове... А тя „държавата“ се бори с всички неправди, налива все повече и повече пари в това здравеопазване, в което всички крадат, освен те „милите“ бюджетари, чиновници и бели якички, определящи „блестящите“ правила. Тя държавата давала пари.

Не, Господа Управляващи, не Вие давате пари, а ние българските граждани даваме пари на Вас. И не, не давате много пари.  Давате нищожно малко пари за здравеопазване (от нашите данъци). Вие давате смешни пари за осигуряваните от Вас граждани на Република България- пенсионери, деца, студенти, държавни служители, прокурори, съдии, военни, полиция и т.н.  Само 2 млн българи със своите здравни осигуровки подсигуряват функционирането на цялата здравна система.

Дискусия на тема  "Политиките за развитие на ЕС и Българското председателство 2018" организирана от Европейската комисия бе проведена в Гранд хотел София. Специални лектори на събитието бяха г-н Стефано Мансервизи, ръководител на Генерална Дирекция "Международно сътрудничество и развитие" на Европейската комисия, и г-н Юрий Щерк, заместник-министър на външните работи на България. Г-жа Ваня Добрева – председател на Асоциация Хипофиза постави проблема  за липсата на лекарства в България,  причината за което е паралелния износ – практика напълно законна  съгласно европейските регулации. Г-н Юрий Щерк отговори “Със сигурност по време на Българското председателство страната ни в рамките на вътрешните  политики ще се стреми да адресира  и този много сериозен проблем за да намерим адекватно решение на него.” 

Цялата дискусия вижте във видеото: 

СРБЗ, заедно с Асоциация Хипофиза пуснахме искания по Закона за достъп до обществена информация до  КЗК, НАП, Агенция Митници и ИАЛ за осветляване на процесите на паралелния износ на лекарства от България. Надяваме се скоро да получим повече информация от отговорните институции, която ще оповестим на специална пресконференция по темата.

За нас пациентите е важно да получаваме редовно предписаното ни лечение, да не се страхуваме постоянно дали този ден, тази седмица, този месец ще вземем терапията си и ще контролираме заболяването си.

Продължаваме да следим дали има политическа воля за промяна на погрешната лекарствена политика или има по- големи частни интереси стоящи над живота и здравето на пациента.

Уважаеми сънародници,

За пореден път българско правителство иска да спре инвалидните пенсии на хората с увреждания, които все още могат да работят и въпреки своите увреждания се опитват да дадат нещо полезно на обществото и плащат своите данъци…! Поредното оправдание е, че броят на инвалидите в България нараствал „прекалено бързо“ и това се отразявало зле на парите в НОИ! Целта е някаква „икономия“ на средства в НОИ, без да се мисли изобщо за фаталния ефект от тази промяна за хиляди хора с увреждания в България… Изобщо не се отчита РЕАЛНОСТТА в страната - съсипано здравеопазване, липса на профилактика, нарастваща безработица, ежедневен стрес и недохранване, нездравословен начин на живот. Под прага на бедността са милиони българи.При тази ситуация процентът на инвалидите в България е доста по-никък от този в редица държави, където подобни социални и здравни проблеми въобще липсват.