Всяко ново ръководство в областта на здравеопазването започва с добри намерения. 100 дни след встъпване в длъжност, министъра на здравеопазването проф. Николай Петров очерта приоритетите в сферата.

Подобряване и засилване на профилактиката на българите. Винаги сме твърдяли, че това е най- важната роля на здравните власти и в частност МЗ. Това е много разумна политика за намаляване на разходите за здравеопазване, съхраняване на човешки животи, намаляване на инвалидизирането поради болест и запазване на работоспособността на хората генериращи БВП на България.

Остава да ни покажат какъв е плана за действие- обхванати групи заболявания, имунизации,  активности, финансов ресурс, срокове и измерими крайни резултати след поставения срок.  Също така е важно да знаем кой за какво ще отговаря. Ако няма такъв план профилактиката за пореден път ще има пожелателен характер. Към момента също съществуват „задължителни“ профилактични прегледи, но какво от тях се случва е друг въпрос.  Скрининговите програми все още се правят грамотно само от неправителствени организации- например скрининга  за рак на гърдата в малките общини провеждана ежегодно от ЦЗПЗ.

 Какво означава разлика в цената на стойността на лекарства за един онкоболен пациент?

В медийното пространство отново се правят внушения за злоупотреби с лекарствата за лечението на онкоболни пациенти. Естествено вниманието се насочва към отделения и клиники където разхода е по- голям.

Дали от медицински одит могат да дадат доклади и отговори за продължителността на живот  на пациентите в различните отделения и клиники, свободната от прогресия преживяемост, токсичност от дадено лечение? Не, не могат- в България няма такъв регистър, а може би за самите институции това не е важно. Дали ако техен близък е болен от рак ще го изпратят да се лекува в отделение с нисък разход за медикаменти? Вероятно не. Дали за да се угоди на финансиращия орган не се прави субдозиране на лекарствата, използват се по- стари генерации медикаменти? В онкологията лекарственото лечение означава живот. За институциите и държавата това са само пари.

От няколко години в системата на българското здравеопазване говорим постоянно за контрол. Поради безпомощност на управляващите този контрол се свежда само до ограничения и лимити на дейностите на изпълнителите на доболнична и болнична помощ, въвеждане на нови и нови административни тежести. Имаме финансово лимитиране за направления, изследвания, хоспитализации. Имаме административно лимитиране  със здравна карта- брой болници,отделения, дейности, легла. Имаме неразплатена дейност за последните две години над 70 млн. лева.  Имаме и административно оскъпяване на медицинските услуги с въвеждането на т.нар. медицински стандарти- изискавания за количествени показатели, но не и за качествени услуги.

  Какво означава липсата на лекарство за пациента?

Ефективното лечение на всяко заболяване е свързано с правилната диагноза, спазване на правилно поведение и начин на живот в ежедневието, прием на подходящия медикамент. За да е ефективна една терапия, приема на лекарства по схема предписана от лекаря е ключов. Всяко нарушение на предписанието може да доведе до различни последствия за здравето и за развитието на болестта. Понякога рискове има за часове, друг път за дни, да не говорим за месец. Пациентите поддържат връзка по между си, дават си на заем, търсят пътуващи близки и приятели до чужбина, посягат към интернет или „куфарна“ търговия (доста опасна с оглед на безопасността на лекарствата и тяхното съхранение)

  Електронно здравеопазване- какво означава това за пациента?

Историята на електронното здравеопазване започва развитието си преди няколко десетилетия, като еволюира до болнични системи, а с напредване на технологиите и до напълно интегрирано и функциониращо електронно здравно досие, позволяващо достъп до здравна информация на всяко място, по всяко време в полза на пациента, здравните специалисти и здравните институции. Това работи в Европа.

В тази Европа, гражданите имат европейска здравноосигурителна карта, която заменя хартиените формуляри, необходими при лечение в различните страни на ЕС. Пациентите в Европа имат право на свободно движение- електронната здравна карта осигурява това право.

Изниква логичния въпрос- защо в България, страна членка на ЕС повече от 10 години не създаваме електронно здравеопазване?

Отговора е: Всичко ще стане прозрачно, пациента ще стане най- важният регулатор в системата ни на здравеопазване.

На 13 юли се проведе редовно заседание на комисията по здравеопазване за обсъждане на отчетите за дейността и бюджетното изпълнение  на НЗОК за 2016г.

Отчетите бяха приети с 11:9 гласа (ДПС и БСП не подкрепиха отчета). За пореден път Пациента не бе споменат като част от системата на здравеопазване. Сякаш тази система съществува сама за себе си. Институции, народни представители, министерства, “рискови” изпълнители на здравни услуги…

Всъщност не се случи нищо ново и няма да се случи нищо различно и през настоящата година. Интересни бяха посланията, които изпратиха различните участници в заседанието.

Какво ни каза НЗОК?