Сарком на меките тъкани - Лечение

 Планирането на лечението включва голям набор от специалисти, формиращи екип, наречен онкокомисия. По време на събиранията, онкокомисията дискутира информацията и съгласно нея формира план за лечение.
Лечението комбинира терапии, които:
• Действат на саркома локално, като лъчетерапия и хирургия
• Действат на раковите клетки в цялото тяло чрез системна терапия, като химиотерапията.
Продължителността на лечението зависи от стадия, характеристиките на тумора и рискът за пациента.
Различните видове лечения имат своите ползи, рискове и контраиндикации. Препоръчва се на пациентите да попитат специалиста за ползите и рисковете, за да могат да разберат напълно лечението. За някои случаи има повече от един вариант на лечение и той се определя от ползите и рисковете. 

План на лечение за локализирано заболяване
Мекотъканните саркоми се приемат за локализирани, тогава когато не са инфилтрирали околни тъкани и лимфни възли и не са метастазирали. Туморът се намира в първичното огнище. Основната цел на лечението в този стадий е да се отстрани тумора хирургично, когато е възможно. Лъчетерапия и химиотерапия също могат да се използват, за да повишат вероятността от пълно оздравяване и да намалят възможността от рецидив.
Лечението на локализираните саркоми включва терапии, които действат локално на засегнатата зона.
Хирургия
Най-често използваното лечение за локализирано заболяване е хирургичното. Тъй като, мекотъканните саркоми са редки, опериращият хирург трябва да е специалист в областта. Целта на хирургичното лечение е пълна резекция на тумора без да останат ракови клетки (микроскопски негативни резекционни линии) , за да се редуцира риска от рецидив.
Резултатите от хирургичната интервенция могат да се обобщат със следните термини:
• R0 – пълно отстраняване на тумора, включително и чисти резекционни линии (граници), изследвани микроскопси.
• R1 - означава премахване на тумора, но наличие на ракови клетки в резекционните линии, установени микроскопски.
• R2 – означава непълно отстраняване на тумора и остатъците са видими с просто око
Малките саркоми могат да бъдат отстранени ефективно самостоятелно чрез операция. R1 и R2 микроскопски позитивни линии се нуждаят от допълнително лечение след операцията, включващо най-често лъчетерапия и понякога химиотерапия.
Лъчетерапия
Нискодиференцирани, дълбоко разположени тумори най-често се лекуват с хирургична интервенция и лъчетерапия. Лъчетерапията може да се приложи преди (неоадювантно) операцията или след нея (адювантно). Неоадювантното лечение цели смаляване на тумора преди операцията за повишаване на вероятността от пълно отстраняване, докато адювантната понижава риска от рецидив. В някои случаи на позитивни резекционни линии може да се наложи повторна операция.
Химиотерапия
Няма общ консенсус относно мястото на химиотерапията при локализирания стадий. В определени случаи химиотерапията може да се има предвид самостоятелно или в комбинация с лъчетерапия преди или след операция. Особенно вероятно е да се приложи в следните два случая:
• Когато заболяването се счита с висок риск от рецидив ( пример : нискодиференциран, дълбоко разположен тумор с размери > 5 см в най-голямото измерение). В този случай химиотерапията има за цел да предотврати далечен рецидив и да донесе ползи локално. Прилагането на химиотерапия заедно с хипертермия показва добри резултати в преживяемостта без рецидиви. Хипертермията е лечение с топлина, излъчвана от машина. Топлината е насочена към засегната зона и е 42 C. Високата температура унищожава директно раковите клетки, повишава ефективността на химиотерапията (поради разширяването на кръвоносни съдове) и предизвиква имунен отговор срещу тумора.
• Когато заболяването е локализирано, но не може да бъде оперирано или когато резекцията не е пълна поради техническа невъзможност. Невъзможността за пълно отстраняване на тумора може да се дължи на размера на саркома, ако е разположен в зона, смятана за прекалено рискова за операция (около магистрални кръвоносни съдове и основни нерви). Може да е поради други здравословни състояния, които покачват риска от операция.
Днес рядко се стига до ампутации на крайници, поради възможността да се отстрани тумора и околните тъкани, правейки подхода консервативен. Към консервативния подход допринасят и другите две лечения – химио- и лъчетерапия.
В някои изолирани случаи може да се използва изолирана хипертермична перфузия на крайника. Това представлява хирургичен метод, при който се инжектират високи дози химиотерапевтични лекарства в тумора, който е предварително загрят до 41 C . Топлината прави раковите клетки по-податливи на лекарствено лечение. С тази техника може да се постигнат високи концентрации на медикаменти в крайника и ниски в останалата част на тялото. Този метод на лечение е сложен и изисква високоспециализиран и опитен екип.

План на лечение за авансирало заболяване
Мекотъканните саркоми се приемат за авансирали, когато са се разпространили извън първичното огнище (мястото,откъдето са произлезли). В този стадий основната цел на лечението е контролът на симптомите и повишаване качеството на живот.
При напредалото заболяване (авансирало) няма един единствен подход и решението, което се взима от онкокомисията е сложно и индивидуално за всеки пациент.
Понякога хирургична намеса се прилага за облекчаване на симптомите от метастази, особено при белодробна инфилтрация. Извършва се, когато белодробните метастази са малко, бавноразвиващи се и не са съпътствани от екстра-пулмонарни лезии.
Лъчетерапия може да се използва за контрол на симптоми и редуциране на размера на метастази , в частност костни огнища.
Основният подход в авансирал стадий е системна терапия под формата на химиолечение или молекулярна таргетна терапия. Всяко отделно лекарство действа по различни механизми, но оказва влияние върху растежа, деленето и поправянето на раковите клетки.
Химиотерапия
Химиотерапията е основния подход в лечението на мекотъканните саркоми в напредал стадий, тъй като действа системно. Лекарствата се прилагат венозно и по кръвоносната система медикаментите достигат до цялата част на тялото. Най-често използваните лекарства в химиотерапията на саркомите са doxorubicin и други антрациклини, ifosfamide, gemcitabine, trabectedine, docetaxel и paclitaxel.
Тези лекарства се прилагат самостоятелно или в различни комбинации. Химиотерапия се провежда в цикли и графика се състои от определен брой цикли: броят на циклите зависи от размера, типът и зоната, в която се разполага саркома и как отговаря на терапията.
Химиотерапията на саркомите е най-често базирана на doxorubicin и epirubicin ( лекарства, принадлежащи към гупата на антрациклините). При пациенти, страдащи от ангиосаркоми, docetaxel (или paclitaxel) се препоръчват на мястото на doxorubicin.
Добавянето на други медикаменти към антрациклиновата терапия може да допринесе с по-голямо намаляване на тумора на размери. Този избор зависи основно от хистологичния тип на саркома, тъй като има типове саркоми, които са по-резистентни от други. В повечето случаи isosfamide се предпочита да се комбинира с антрациклин. Dacarbazine, комбиниран с doxorubicin се предпочита при пациенти с лейомиосарком или солитарни фиброзни тумори.
Ако след определен период на време няма добър отговор към химиотерапията, се използват други лекарства, които могат да не се препоръчват като стандартно лечение. Изборът на „новите“ лекарства зависи от медикаментите, използвани досега и от характеристиките на тумора.

Таргетна терапия
Таргетната терапия също е опция. Тези терапии действат, като медикаментите се свързват към определени молекули в раковите клетки и блокират различни механизми в тумора, за да възпрепятстват някоя негова ключова функция. Страничните реакции при този тип терапия са различни от традиционната химиотерапия и зависят от механизма на действие на лекарствата. Таргетните лекарства, с разрешение за употреба в Европа са:
• Pazopanib (при мекотъканни саркоми, различни от липосаркоми)
• Imatinib ( при дерматофибросаркома, когато изисква системна терапия)

Лъчетерапия
Лъчетерапия може да се има предвид при наличие на усложнения и контрол на костни метастази
Хирургия
Оперирането на метастази може да се използва, ако са достатъчно достъпни за интервенция.

Защо са важни клиничните проучвания?
Клиничните проучвания имат за цел да открият нови терапии за лекуване на рак, както и да установят дали новите противоракови терапии са безопасни и ефективни или по-добри от вече затвърдилите се. Пациенти, които взимат участие в клинични проучвания ,могат да получат стандартната терапия или да бъдат едни от първите, които получават ново лечение. Проучванията целят да установят начини за намаляване на рецидиви, редуциране на страничните ефекти, откриване на нови и иновативни начини за скрининг и диагноза на рак. Проучванията помагат да разширим знанията си относно злокачествените заболявания, да подобрят сегашните лечения и да изобретят нови терапии. Всеки пациент има право да попита за участие в клинично проучване.

Овладяването и лекуването на някои редки видове саркоми е по-специфично и различно от изброените дотук варианти. Тези разлики са обяснени долу.