Сарком на меките тъкани - Диагноза

Саркомите често не дават симптоми, докато не нараснат достатъчно, за да окажат натиск върху нерв, мускул или орган. Могат да се развият във всяка част на тялото и съгласно локализацията се проявяват различни симптоми. Най-често се срещат оплаквания от поява на бучка на ръката , крака или торса. Могат да се открият по време на рутинни изследвания по повод други заболявания или операция по друг повод.
Диагноза за сарком се поставя съгласно следните изследвания:
1. Медицинска история и физикално изследване. Лекарят разпитва пациента относно симптомите, как те са се променили през времето и за рискови фактори. Специалистът провежда физикално изследване в областта на оплакванията. Ако саркомът е локализиран в ръката или крака най-често срещаният симптом е болезнено подуване. Възможно е и да бъде безболезнено. Ако е разположен в централната част на торса, симптомите зависят от това кои органи засягат. Пример за това е сарком в белия дроб, който предизвиква кашлица и задух; в коремната кухина може да предизвика гадене и повръщане; ако е разположен в областта на вътрешните женски полови органи може да има кървене и болка, които не са свързани с менструацията или се проявяват след менопауза.
2. Кръвни излседвания. Рутинно се правят изследвания на кръвта за установяване на общото здравословно състояние. Изследват се броя на кръвни клетки, бъбречната и чернодробната функция.
3. Радиологично излседване (образна диагностика). Различни видове техники се използват за изобразяване на човешкото тяло. Изследванията се провеждат за установяване на размерите и разпространеността на тумора, както и отхвърлянето или наличието на метастази.
• Рентгенография на гръден кош : обикновена рентгенова снимка се извършва на гръдния кош за установяване на белодробни метастази, тъй като в белия дроб е най-вероятно да се разпространи.
• Ехография: Вид изследване, използващо звукови вълни и ефекта на Доплер за изобразяване на дадена анатомична област. Има различни видове ехография. Външна ехография се използва за изследване на черния дроб, бъбреците, сърцето и други органи. Ултразвуков уред, поставен във вагината, дава образ на матката и другите вътрешни органи, разположени в таза.
• СТ- скенер: Компютърната томография представлява рентгенография, изобразяваща цялото тяло. При някои пациенти се дава контраст, който в зависимост от целта на изследването, се приема орално или интравенозно.
• РЕТ-скенер: Позитрон емисонна томография се използва основно за детекция на метастази. Използва се субстанция, съдържаща глюкоза, която се инжектира в пациента. Маркираната глюкоза се елиминира по-трудно от раковите клетки, в сравнение с нормалните, а натрупването й води до изобразяване на метастази. РЕТ-скенер може да се използва за оценка на лечението.
• ЯМР: Ядрено-магнитен резонанс използва магнитни полета и радиовълни, с които се изобразява човешкото тяло. Изобразява по-добре меките тъкани от другите изследвания и се използва най-често при образувания на крайниците.
• Костна сцинтиграфия: вид изследване с радиоактивна субстанция, която се инжектира интравенозно. Изследването се използва за установяване на костни метастази.

4. Хистопатологично изследване. Хистопатологично изследване се извършва на материал, взет с биопсия или на тъканите, отстранени по време на операцията. Единствено и само хистопатологичното изследване може да заключи дали се отнася за сарком и какъв е неговия тип. Изследването определя и степента на диференцираност на клетките (обяснено е по-подробно в друг параграф).
Биопсията преставлява взимане на биологичен материал за изследване под микроскоп. Съществуват различни видове биопсии.

Какво е необходимо да се знае, за да се избере най-оптималното лечение?
Лекарите взимат предвид информацията за пациента и тумора, за да предложат най-оптималното лечение при всеки индивидуален случай.

Важна информация относно пациента
• Общо здравословно състояние
• Персонална медицинска история
• Фамилна история за рак в семейството
• Статус за менопауза при жените , което в някои случаи изисква взимане на кръв за изследване на някои хормони.
• Резултатите, получени от физикалното изследване
• Резултатите от кръвната картина – бели , червени кръвни клетки и тромбоцити, както и оценка на сърдечната, бъбречната и чернодробната функция.

Важна информация относно рака
• Резултати от биопсия
Пробата от тумора, взета чрез биопсия, се изследва в лаборатория. Изследването се нарича хистопатология. Второто хистопатологично изследване се извършва на отстранените тъкани след операция. Много е важно да се потвърди диагнозата и да се даде допълнителна информация за тумора. Резултатите от хистопатологията включват:
• Хистологичен тип : Мекотъканните саркоми се разделят на множество субтипове. Задължително е изследването да се извършва от специалист патолог. Най-често срещаните субтипове саркоми при възрастни включват:
• Недиференциран плеоморфен сарком- това е най-често срещан вариант у възрастни. Може да възникне навсякъде в тялото, но най-често се появява в крака, в частност бедрото.
• Липосаркома – произлиза от мастната тъкан, съхраняваща мазнини. Може да се появи навсякъде, но половината от случаите са локализирани в бедрото и корема.
• Лейомиосаркома - произлиза от мускулната тъкан в частност гладката мускулатура. Гладката мускулатура се среща в повечето органи и в съдовете. Това означава, че туморът може да се развие навсякъде в човешкото тяло, но най-често се среща в стените на матката, стомаха и крайниците.
• Синовиален сарком- обикновено се появява в големите стави на горния , долния крайник и шията.
• Малигнен, капсулиран сарком на периферен нерв – произлиза от съединителната тъкан на периферните нерви. Те се наричат неврофирбросаркома и малигнен шваном.
• Ангиосаркома – произлиза от структурите, изграждащи вътрешните слоеве на съда и може да се появи във всяка част на тялото. Най-често се появява в гърдата, слезката, кожата, черния дроб и дълбоките тъкани.
• Солитарни фиброзни тумори – произлизат от плеврата.
• Дерматофибросарома протуберанс – заражда се в дълбоките слоеве на кожата и се среща най-често на торса, глава, шия и крайници.
• Десмопластичен дребно-кръгло клетъчен сарком – среща се при подрастващи и млади и има агресивен характер. Клиничните манифестации се проявяват най-често в корема.
• Рабдомиосаркома- произлиза от напречно набраздената мускулатура. Тя изгражда скелетните мускули, които могат да се движат по волята на индивида. Рабдомиосаркомата може да се открие и в части на тялото, където обикновено няма скелетна мускулатура, като в органите. Най-честите локализации включват глава, шия, пикочен мехур, вагина, крайници и торс. Изключително рядко се среща в простатата, средното ухо или жлъчните протоци.

Десмоидните тумори, наричани още дълбоки агресивни фиброматози, са редки тумори, които не са формално саркоми. Те спадат към групата на саркомите, тъй като произлизат от фиброластите, които са клекти, разпространени в цялото тяло и оказват опора и защита на вътрешните органи (бял дроб, черен дроб, кръвоносни съдове, сърце, бъбреци и др). Практически могат да се появят във всяка една част на тялото. Основите на лечение при тези тумори са описани в ръководството.

• Степен на диференциация : определя агресивността на тумора,по това до колко прилича на нормална тъкан. Саркомите се разделят на три групи : нискодиференцирани (не приличат на нормална тъкан), среднодиференцирани (имат известни прилики с нормалната тъкан) и високодиференцирани (малко се различават от нормална тъкан). Колкото по-ниско диференциран е един сарком, толкова по-агресивен е той и прогнозата е по-лоша, както и обратното.
• Молекулярно профилиране : Може да се изисква допълнителна информация за тумора. Тя може да се предостави след изследване на хромозомите и протеините на раковите клетки. Това изследване може да се извърши за потвърждение на хистологичния тип, за да се предостави повече информация за прогнозата и за подпомагане на решението на вида лечение (в частност таргетни терапии). Таргетните терапии са вид лечение, при което се използват лекарства, които се прикрепят към структура или протеин в раковата клетка и инхибират тяхната функция.