След рака, по време на възстановяването на нормалния ти ритъм на живот и свикването с последствията от заболяването, ще решиш да се „задействаш” и да си възвърнеш някои от старите навици, които са ти доставяли удоволствие. Това не означава, че по време на терапията не си могъл да го направиш, а че вероятно сега усещаш нужда да заживееш още по-пълноценно.
Спортът, хобитата, социалните събития, пътуванията и срещите ти с приятели ще ти помогнат да се върнеш към нормалността. Така малко по малко заболяването ще заема все по- незначителна роля в живота ти. След терапията една от възможните реакции е да искаш да правиш безброй неща, „да покориш Света”.
Има различни причини да реагираш така:
На първо място, по време на заболяването вероятно си гледал света от една по-пасивна позиция отколкото си свикнал. Може би си спрял да работиш, да пътуваш, да се виждаш с приятелите си, да учиш… Изживял си този период в безсилие и желание да правиш неща, невъзможни за теб точно в този момент. След като си се възстановил вече, е възможно натрупаната с времето настървеност да те подтикне да се опиташ да правиш всичко наведнъж, за да компенсираш загубеното време.
Често болката и страха от смъртта ни карат да преоценим живота и да погледнем на него от друг ъгъл. Поставяме си нови лични предизвикателства. Новата перспектива често е свързана с омаловажаване на проблемите и желание за възползване от възможностите, които ни предлага животът. Усещането, че ни е даден втори шанс може да породи силно желание за активно съществуване и участие в социалния живот.

Установяването на отношения с хората и заживяването в социално стимулираща среда са ключови в процеса на изграждане на идентичността ни. Наличието на социална мрежа за подкрепа ни помага да споделяме важни за нас моменти, мисли и емоции.
Подобна мрежа се изгражда чрез участието на хората в различни социални сфери или групи, в които си взаимодействат с нови за тях личности.
С диагностицирането на раковото заболяване вероятно си се видял принуден да промениш ежедневието си и в обществен план - да потиснеш някои увлечения и да замразиш някои проекти. Връщането към тях става възможно с изоставянето на ролята на пациент - нещо, което не винаги се случва веднага след приключване на лечението. Ще е нужен период на физическо и психическо възстановяване, за да се приспособиш постепенно към предишните и новите си навици.
Възможно е във връзка със заболяването да забележиш промяна в заобикалящата те среда. Ракът може да е изменил динамиката в дадена компания от приятели, да е провокирал промени в поведението на някои нейни членове, които да те изненадат приятно или не.
„Има хора, които те изненадват много, понеже не очакваш да реагират по подобен начин, да се опитат да дадат всичко от себе си, за да ти помогнат. Има и такива, които решават да се дистанцират от теб.”

Процесът на възстановяване на пациента и семейството му ще бъде толкова по-успешен, колкото по-силно е чувството на задружност в този малък колектив. Диагностицирането на рака може да се отрази негативно на целостта на семейството, но може и да спомогне за заздравяването на връзката между членовете му.
Семейните отношения могат дори да се подобрят благодарение на уменията, които някоя личност развива пред лицето на болестта, заемайки неочаквана дотогава позиция. Тези способности вероятно са предварително заложени у човека, но може би се проявяват за пръв път именно в подобна напрегната ситуация.
Комуникацията в семейството е едно от предизвикателствата както по време, така и след терапията. За да бъде тя плодотворна трябва да бъде преодоляна „конспирацията на мълчанието“. Става дума за негласното или въплътено в думи споразумение да не се говори за болестта и за всичко, свързано с нея. С тази своеобразна тишина се претендира да се създаде изкуствено чувство за „нормално“ състояние и да се действа сякаш нищо не се е случило.

Както видяхме диагностицирането на рак се отразява не само върху пациента, но и върху околните му. Двойките, изправени пред проблема „раково заболяване“, изживяват криза, за която обикновено не са подготвени. Както всяка екстремна ситуация и тази може да укрепи или отслаби връзката между партньорите.
Ракът може да засили или отслаби връзката ви. Веднъж преодоляно предизвикателството на терапията, идва ред всеки от двамата да се адаптира към новата ситуация.
След настъпване на ремисията е възможно да възникнат нови тревоги. Добре е те да не бъдат премълчавани. Комуникацията и най-вече честността са от изключителна важност, за да се постигне взаимно разбирателство. Често хората приемат за даденост, че са наясно с мислите и чувствата на партньора си (и той с техните). Не бива да се забравя обаче че всяка отделна личност по различен начин възприема случващото се. Разговаряйте.

Когато детето ви е имало рак
Чувството за вина, отрицанието, неувереността, ядът и възмущението са нерядко срещани у родителите, чиито деца са преживели рак. Обикновено са последвани от процес на приемане и примирение със случилото се. В този период животът на родителите се върти изключително около болното дете, но не бива да се забравя да се обръща внимание и на неговите братя и сестри, ако има такива.
След терапията трябва да се постараем лека-полека детето да се върне към рутината и за това също е нужна постоянната подкрепа от страна на родителите. Не винаги трябва да се приема за даденост, че малкият или малката са напълно възстановени психически. Очакването това да е така често може да доведе до отричане на реалността и по този начин до неоказване на нужната помощ за желаната промяна.
Въпреки че става дума за деца, е много важно да се говори с тях за случилото се, и то на език, който лесно ще възприемат. Не подценявайте мислите и чувствата им. Добре е да им говорите, но е още по-важно да ги изслушвате, за да опознаете притесненията и нуждите им. Помнете, че играта може да бъде средство за обяснение на дадена ситуация, а също и най-естественият начин за едно дете да изрази светогледа си.

По време на лечението доста хора спират да ходят на работа. Понякога те сами вземат това решение, а друг път са принудени от обстоятелствата да прекъснат професионалната си кариера.
Връщането на работа след рака може да бъде положително не само от икономическа гледна точка, но и от социална, семейна и емоционална. То спомага за повишаване на самочувствието, за новото разпределение на ролите в семейството и за откъсването от света на болестта. Връщането към работната среда не бива да е вследствие на социален или семеен натиск.
Все пак тази крачка не е задължително да се прави веднага след края на терапията. Може да се нуждаеш от известно време за физическо и емоционално възстановяване. Хубаво е подобно решение да е добре обмислено, а не да е резултат от оказван натиск от страна на семейството, лекарите или приятелите.
Отново на работа
Работата може да ти помогне да си създадеш навици, които да те отдалечат от спомените за изживяното заболяване. Редовното общуване с колегите ти ще ти помогне да преживееш случилото се и да погледнеш на настоящето и на бъдещето с повече обективност и надежда.