Семейството

Процесът на възстановяване на пациента и семейството му ще бъде толкова по-успешен, колкото по-силно е чувството на задружност в този малък колектив. Диагностицирането на рака може да се отрази негативно на целостта на семейството, но може и да спомогне за заздравяването на връзката между членовете му.
Семейните отношения могат дори да се подобрят благодарение на уменията, които някоя личност развива пред лицето на болестта, заемайки неочаквана дотогава позиция. Тези способности вероятно са предварително заложени у човека, но може би се проявяват за пръв път именно в подобна напрегната ситуация.
Комуникацията в семейството е едно от предизвикателствата както по време, така и след терапията. За да бъде тя плодотворна трябва да бъде преодоляна „конспирацията на мълчанието“. Става дума за негласното или въплътено в думи споразумение да не се говори за болестта и за всичко, свързано с нея. С тази своеобразна тишина се претендира да се създаде изкуствено чувство за „нормално“ състояние и да се действа сякаш нищо не се е случило.

Идва момент обаче, в който надигат глава въпросите, старателно избягвани по време на болестта, и възниква съмнението кое е по- добре - всеки да сподели собствените си страхове или да ги остави само за себе си. Комуникацията помежду ви и начинът, по който ще решите да преодолеете този етап, зависят от много фактори, но посоката, по която ще поемете, е предначертана от отношенията ви непосредствено след диагностицирането. Семейството трябва да уважава процеса на възстановяване на всеки негов член При всички положения е важно да се уважава процеса на възстановяване на всеки член от семейството. Да се оказва натиск с цел еднаквото и едновременно възвръщане към нормалното ежедневие след терапията, само би провокирало неестествено и неискрено държание. В този случай е възможно някой да започне да изразява само емоции и мнения, които останалите искат да чуят, а не собствените си виждания. Причината за подобно поведение се крие в чувството за вина или в желанието да се избегне нараняването на друг член на семейството.
Случва се някой член на семейството да има нужда от повече време, за да свикне с новия ред. Най-важното е да се постигне взаимна емпатия (емоционално съпреживяване). Тя е възможна само при наличието на добра комуникация, без да се приемат за даденост предположенията ни какво чувстват заобикалящите ни. Препоръчително е както да изразявате притесненията си, така и да се опитвате постепенно да изместите болестта на второстепенен план. Добре е и да можете да откриете емоциите, които са плод на „заразния ефект“, т. е. да разграничите кои чувства и мисли сте възприели директно от някой друг в следствие на продължителното споделяне на общите ви страхове и желания. Трябва да си дадете сметка, че чуждите емоции могат да ви въздействат. Това ще ви помогне да определите по-обективно причините за някои свои чувства, както и да откриете конкретни решения за неразположението ви.
Хубаво е да можем да оценим усилието, което всеки (пациент или негов близък) полага по време на болестта. Ракът е неочаквано предизвикателство, за което никой не е подготвен и затова по време на ремисията е справедливо да се отдаде заслуженото на всеки член на семейството. Семейното задружие е ключът към реадаптацията след рака.
Подходящата комуникативна среда може да се изгради когато се въздържате от осъждане или обвиняване на останалите. Уважавайте различията в характерите и начина на изразяване на емоциите на всеки един.