Отношенията между интимни партньори

Както видяхме диагностицирането на рак се отразява не само върху пациента, но и върху околните му. Двойките, изправени пред проблема „раково заболяване“, изживяват криза, за която обикновено не са подготвени. Както всяка екстремна ситуация и тази може да укрепи или отслаби връзката между партньорите.
Ракът може да засили или отслаби връзката ви. Веднъж преодоляно предизвикателството на терапията, идва ред всеки от двамата да се адаптира към новата ситуация.
След настъпване на ремисията е възможно да възникнат нови тревоги. Добре е те да не бъдат премълчавани. Комуникацията и най-вече честността са от изключителна важност, за да се постигне взаимно разбирателство. Често хората приемат за даденост, че са наясно с мислите и чувствата на партньора си (и той с техните). Не бива да се забравя обаче че всяка отделна личност по различен начин възприема случващото се. Разговаряйте.

Нормално е в някои случаи да не знаете как да постъпите: дали да продължите да говорите за болестта или да я оставите на заден план. Важното е постепенно да започнете да се наслаждавате на типичните за една двойка занимания, но без да отричате възможните последици от болестта и леченията, които може да се окажат необходими и след химиотерапията.
Разпадането на една връзка не задължително е в следствие на заболяването. Оценката как ракът се е намесил в плановете на двойката и опитът те да бъдат нагласени към новата реалност са от голямо значение. Така по-лесно ще определите целите, които искате да постигнете докато сте заедно ( да пътувате, да си купите къща, да имате дете...).
Не винаги когато отношенията между партньорите се влошат след терапията, вината е в изживяното заболяване. Всеки от вас може да придава различен смисъл на отдалечаването един от друг. Така докато единият смята, че ракът е задълбочил вече съществуващите наразбирателства помежду ви, другият може да е на мнение, че ситуацията „преди“ и „след“ терапията са били определящи за неблагоприятното развитие на връзката.
Възможно е след настъпване на ремисията единият от двойката да иска да „забрави“ случилото се и да продължи напред. Тази ситуация може да се окаже проблематична, ако другият все още изживява физическите, емоционалните и социалните последствия от болестта и това му пречи да оправдае очакванията на партньора си. Пряко засегнатият от терапията може да се чувства виновен, защото се предполага, че „би трябвало да е доволен, че се е излекувал“ , а той още не е готов да се зарадва истински, а пък не иска да натъжава партньора си, „който вече е страдал предостатъчно“. Вследствие на това може да спре да изразява чувствата и притесненията си, което ще доведе до още по-засилено усещане за липса на разбиране, за самота и изолация.
Партньорът на човека в ремисия може да започне да проявява признаци на умора след като му е била присвоена ролята на„болногледач“ (без да е бил предварително подготвен да я изпълнява, разбира се) и да иска максимално бързо да се върне към начина си на живот от преди терапията. Затова едно евентуално забавяне на този процес може да го разстрои и дори да го накара да обвинява половинката си, че „не иска да се възстанови“. Всеки човек, колкото и да ни е близък, по свой собствен и различен от нашия начин изживява болестта и се справя с последствията й. Ето защо трябва да уважаваме процеса на възстановяване на партньора си, но и да се намесваме (да разговаряме с него), когато забележим, че поведението му застрашава връзката ни. В подобни случаи може да се потърси съвет от психолог или да се започне посещение на групи, свързани с пациентските организации. Там ще откриете, че и други хора са минали през същото и ще можете да обмените опита от изживяното с тях.
Възможно е, от друга страна, като резултат от поставената диагноза, да са се получили някои промени в отношенията ви един към друг. Болестта засилва значително загрижеността и вниманието, което си обръщате. В някои случаи може да си се почувствал по- уязвим и да си призовал половинката си да ти бъде покровител, а в други, може да се е случило тъкмо обратното. Тази ситуация е особено конфликтна, когато продължи дълго време и когато ролите се окажат противоположни на тези, с които сте свикнали от преди откриването на болестта.
Веднъж приключила терапията, започва нов етап, към който ще се наложи да адаптирате връзката си. Може да решите да си върнете ролите от преди заболяването или да продължите със сегашните, но и в двата случая е важно това да бъде обсъдено и да е съвместно взето решение. Чрез подобен диалог ще избегнете конфликти и ще засилите взаимното разбирателство.
Личностното израстване е феномен, който много често се наблюдава при хора, справили се с предизвикателството на рака. Това важи както за пациентите, така и за техните близки. Фактът, че са преживели силен стрес, страх, болка, тревога и несигурност, понякога ги подтиква да погледнат на живота по-широко скроено и по-конструктивно.
Заболяването вероятно маркира едно „преди“ и едно „след“ във връзката ви и се превръща в изходна точка, от която да оцените онези аспекти от живота (и връзката), на които придавате най- голямо значение. Изживяването на болестта като възможност да прецените кое наистина е важно за вас, ще ви помогне да подредите приоритетите си и да увеличите потенциала си. Преодоляването на заболяването заедно може да подготви и двама ви да се изправите с по-голяма увереност пред бъдещите трудности, които ви е подготвил животът.
Ракът е повратна точка, която ви кара да преоткриете ценностите си като двойка. От друга страна, може да се смята, че персоналното израстване, макар и само на един от партньорите, е позитивно за заздравяването на връзката. Какво се случва обаче, ако то води до промяна в ценностите и приоритетите на личността и те вече не съвпадат с тези на другия участник във връзката? Ако новоизградената ти ценностна система се различава вече твърде много от тази на партньора ти, трябва да обсъдите този въпрос, а не да вземате прибързани решения. Този нов начин на възприемане на живота и новият подход към него, може да се окажат следствие от една дълбоко емоционална реакция (каквато често съпровожда горчивия опит, придобит от всяко раково заболяване) и да има временен характер. Нужно е време да се нагласите към новата динамика на връзката.
Интимната връзка и сексуалният живот на двойката може да са се влошили в следствие на физическите и емоционални промени, настъпили заради болестта и терапията. Умората, анемията и загубата на самочувствие (като плод на физическите промени и емоционалното изтощение) може да намалят не само сексуалния апетит, но и проявите на нежност. Това е ситуация, която засяга пряко както пациента, така и партньора му, и затова полагането на грижи за самия себе си, уважението на чуждото пространство и взаимната подкрепа трябва да се явяват стожери при преодоляването на възникналите трудности.
Добре е да знаете, че подобна ситуация е част от процеса на възстановяване и в повечето случаи изчезва с времето, а сексуалните навици севръщат в рамките на нормалното. Важно е да се разпознаят конкретните мотиви, които влошават любовния живот, защото конфликтите във връзката може да са причина за, но може и да са следствие от това влошаване. Откриването на тези мотиви ще ви помогне да намерите разрешение и на възникналите проблеми в интимен план. Не изключвайте като вариант и консултацията с психолог.
Емоционалното възстановяване, от което може да имаш или да имате нужда, изисква взаимно разбирателство. Важно е връщането към здравословния полов живот да става постепенно, без натиск и неконтролируемо желание за секс. Както в предишните ситуации и тук общуването е фундаментално.
Ако двойката се намира в детеродна възраст, възможността за имане на деца ще бъде едно от притесненията след терапията. Въпреки че това би могло да е възможност, която не сте обмисляли все още, в бъдеще може и да се поинтересувате от нея.
Въздействието на болестта и проведеното лечение върху фертилитета зависи както от типа на рака, така и от приложените терапии. Поради тази причина не е нужно да избързвате и да се притеснявате излишно преди да сте говорили с лекар по въпроса. Той ще може да ви разясни всички възможности, шансове и рискове.
Загубата на плодовитост у един от партньорите е новост, която изисква честно преосмисляне на приоритетите. Не при всички двойки реакцията е еднаква. Тя зависи най-вече от очакванията, предшестващи болестта. При всички положения безплодието може да предизвика процес на примиряване със ситуацията, през който ще се засилят проявленията на чувства като вина, тъга и изолираност. Ако споделиш с партньора си не само идеите и желанията си по темата, но и безпокойствата и страховете си, това ще даде възможност и на двама ви да разберете дали имате еднакви очаквания и да засилите взаимната си подкрепа. Тя ще ви е от изключителна полза в случай, че решите да прибегнете към изкуствено оплождане или осиновяване.
Прекратяването на връзката по време на или след терапията може да се окаже допълнително емоционално натоварване към последиците от самата болест. Подкрепата от страна на семейството и приятелите в този случай е от изключителна важност, за да се избегне силното чувство за самота.
„Оказах ли му подкрепата, от която имаше нужда?”, „Използва ме, за да се грижа за него и после се отърва от мен ли?”, „Защо си отива сега, когато най-много имам нужда от него?”, „Само от съжаление ли беше с мен?” – това са само част от въпросите, които може да минат през ума на партньорите в подобен момент.
Възможно е да не намериш отговора им, но при всички случаи е важно да знаеш, че те са закономерен резултат от силната емоционална реакция след една неочаквана раздяла. Нормално е да се чувстваш виновен или да приписваш отговорността за случилото се на партньора си, но е добре да направиш и възможно най- правдива оценка на ситуацията. Това може да отнеме доста време.
Причините за прекратяването на една връзка могат да са най- различни и не бива винаги да се свързват с рака. Въпреки това повечето хора са склонни да обвиняват заболяването за охлаждането на отношенията с партньора им и последвалата раздяла, без да отчитат реалните мотиви.
Скъсването на връзката често е придружено от чувство за самота, независимо дали ти или партньорът ти (или заедно) сте взели това решение. В подобен случай е препоръчително да се опиташ да не се изолираш и да потърсиш подкрепа от близките си. Така ще успееш по-лесно да компенсираш емоционалната загуба, която предполага всяка раздяла.