Имунохистохимично изследване

Имунохистохимията е метод за анализиране и идентифициране на видове клетки, базирано на свързването на антитела към специфични части от клетката. Имунохистохимията се използва за диагностициране на различни видове ракови клетки и подпомага определянето на точно лечение и прогнозата за развитие на заболяването. В случаите с тъкан от метастази или при съмнение за рак с неустановено първично огнище, когато е трудно да се установи типа клетки, от които туморът е започнал развитието си, имунохистохимията определя вида клетки, използвайки специфични маркери по клетъчната повърхност. Имунохистохимията подпомага също така и различаването между доброкачествени и злокачествени тумори.

За имунохистохимично изследване е необходимо да се вземе проба от тъкан (биопсия). Може да се изследва прясно взета тъкан, но обикновено пробата е химически обработена с цел запазване. Също така, могат да бъдат изследвани кръвна проба или костен мозък. Тъканната проба се нарязва много тънко на специален апарат (микротом) с дебелина на срезовете до 2-3 микрометра.  След това, пробата се фиксира върху специално стъкло. Туморните клетки в пробата имат специфични характеристики на повърхността (антигени). Те се използват за де се определи точния вид на тумора. Върху специалните стъкла с фиксираната проба се добавят маркери (антитела), които се свързват с клетъчните антигени. В повечето случаи се налага използването на няколко различни видове антитела, докато се установи точната диагноза. Антителата, които се свързват с антигените на клетъчната повърхност са специфично оцветени (флуоресцират) или преминават през химични реакции, което ги прави видими при наблюдение под специален микроскоп. Лекарят (патохистолог) наблюдава пробата на микроскоп и преценява степента на развитие на туморните клетки, което допринася за определянето на техния произход.

Чрез имунохистохимичния метод патохистологът може да прецени дали:
• клетките в пробата са намерени в непривична част от тялото: напр. клетки от простатна жлеза да се намерят в тъкан взета от лимфен възел;
• туморът е доброкачествен или злокачествен;
• белтъци, свързани с репликацията на генетичен материал и растежа на клетките, са в по-голямо количество от нормалното, напр.: антитела срещу Ki-67 се изполват за да се диагностицира злокачествен меланом, рак на гърдата и не - Ходжкинов лимфом;
• има наличие на хормонални клетъчни рецептори (антигени) за естроген/прогестерон, което е добър прогностичен белег за пациенти със съмнение за рак на гърдата.
• има увеличение на белтъци, които потискат туморния растеж
• произхода на тумора
• скоростта на растежа на тумора
• вида и ефективността на лечението

Лекарят (обикновено хирург или патолог) избира част от тумора/проба, която се взима, базирано на оценката за вида на тумора. При наличие на солиден тумор може първо да се вземе малка проба – биопсия. При отстраняване на целия тумор, тъканна проба може да се вземе по време на операцията или веднага след нея.
Рискове
Очакваните резултати от метода имунохистохимия могат да бъдат компрометирани от недостатъчно количество взет материал или неправилно взета, замразена, фиксирана, транспортирана или съхранена проба.
Нормални резултати
Клетките са нормални за вида си и се намират на обичайното си място. Например, при изследване на лимфни възли може да се докаже, че в тях няма клетки от друг орган (бял дроб и др.). Не се установяват и специфични антигени с увеличен брой по повърхността на клетките.
Резултати извън нормата
Абнормни резултати ще се отчетат при недоразвити, трудно различими и/или променени клетки или клетки, намиращи се в непривична за техният вид тъкан. Патохистологът може да тества за наличие на определен антиген, Ki-67, карциноембрионален антиген (CEA), простат-специфичен антиген (PSA) или десетки или дори стотици други антигени.
Подготовка на пробата
Подготовката на пробата е критично важна за определяне на вида на клетките, структурата на тъканта и възможността за свързване с определени антигени по време на изработката в апарата. Това изисква правилно взимане на пробата от тъкан на пациента, фиксиране и нарязване от патохистолога. Обикновено, фиксирането се извършва със специална субстанция – параформалдехид. В зависимост от целта на изследването и дебелината на пробата тя се реже на специален апарат – микротом. В зависимост от метода на фиксиране и запазване на пробата и с цел постигане на по-прецизен резултат допълнително се прилагат различни техники като: депарафинизиране, ензимни методи, топъл инкубационен метод, намаляване на повърхностното напрежение, блокиране на неспецифични антигени със специални буфери и т.н.
Насочване към и определяне на точното лечение
Имунохистохимичното изследване се използва за да се оцени дали туморът ще се повлияе от назначеното лечение чрез прецизно определяне на неговите характеристики/имунофенотип.