Хистологично изследване

Какво прави лекарят - патолог?
Патологът е лекар - специалист, който извършва патологогично изследване и описва наблюденията си в протокол. Това изследване има важна роля при определяне точната диагноза в онкологията, стадиите на развитие на тумора (степента, в която той се е разпространил в тялото), което е от ключово значение при определяне от специалист - онколог на най-ефикасното лечение за всеки конкретен пациент.
Какво представлява патохистохимичният протокол?

Протоколът е документ, съдържащ диагнозата определена чрез изследване на клетки и/или тъкани, наблюдавани с микроскоп. Той може да съдържа информация за размера, формата и вида на тъканта.
Как се взима тъкан за изследване ?

В повечето случай се налага извършване на биопсия или хирургична операция, за да се вземат клетки или тъкани за наблюдение под микроскоп. Биопсията (вземане на тъканна/клетъчна проба) може да бъде направено по различни начини :

Например:
а) чрез специална игла се изтегля тъкан или течност
б) чрез ендоскоп (тънка, специално светеща тръбичка) се оглеждат зони в тялото (например стомах) и се взимат клетки или тъкан
в) чрез операция се отстранява част или целия тумор, заедно с прилежаща тъкан.
Тъканта, взета по време на биопсия, се изпраща в патологична лаборатория, където се обработва по специални методи и се нарязва на тънки срезове за наблюдение под микроскоп. Извършва се така нареченото хистологично изследване (от хистос - тъкан). Лекарят - патолог може да извърши и цитологично (клетъчно) изследване, като материал може да бъде взет от урина, гръбначномозъчна, белодробна, перитонеална или плеврална течност, вагинален смив или течност, събрана по време на биопсията/операцията.
Какво става с тъканта след биопсия или операция? Какво представлява гефрир/замразена проба?
Тъканта взета по време на биопсия или операция се нарязва на тънки срезове, поставя се на специални стъкла и се оцветява със специални разтвори преди да бъде наблюдавана под микроскоп. За да може да бъде нарязана на толкова тънки срезове се използват два метода: замразяване (временно) или фиксиране (постоянно) със специални вещества (парафини). Фиксирането се извършва като тъканта се поставя в специална среда (формалин), с цел да се запази, добавят се химични стабилизатори и накрая се поставя в специален парафинов восък. След втърдяването на восъка, оформеното блокче се нарязва, обикновено със специален уред (микротом), на тънки срезове и те се поставят на специални стъкла, които се оцветяват специфично и се наблюдават под микроскоп. Процесът отнема няколко дни. Фиксираният метод дава най-добра възможност за наблюдение/оценка и е по-добър от замразяването, което става за 15-20 минути, още докато пациентът е на операционната маса. Замразяването, с последващо нарязване и наблюдение, се налагат когато е необходим бърз, ориентировъчен отговор за вида на тумора, което ще позволи на хирурга да вземе най-доброто решение в момента за обема/вида на операцията.
Колко време след вземане на материала за изследване е нужно, за да се получи протокола с резултат от изследването?
Обикновено, окончателният протокол с резултат се изпраща от патолога на лекуващия лекар, назначил изследванията, в рамките на до 10 (десет) работни дни . Протоколът представлява описание, съдържащо специфични термини, като пациентът може да поиска и копие лично за себе си, както и правото да го обсъди със специалист в съответната област.
Каква информация обикновено се включва в патохистологичния протокол?
Патохистологичният протокол обикновено включва:
• Данни за пациента: име, рождена дата, дата на взимане на материала за изследване
• Общо описание на материала: цвят, тегло, обем, общ изглед, наблюдаван с невъоръжено око
• Описание при наблюдение под микроскоп: как изглежда материалът и какво се наблюдава при сравнение с нормални клетки
• Диагноза: Тип тумор/рак и стадий ( степен на промяна на клетките, наблюдавани под микроскоп и колко бързо се очаква туморът да нараства и да се разпространява)
• Туморно прорастване: наблюдават се 3 възможности, когато материалът от биопсията представлява целия тумор:
◦ Положителен резултат: раковите клетки се наблюдават в периферията
◦ Отрицателен резултат: не са наблюдавани ракови клетки по края на материала
◦ Не може да се даде валидно мнение поради неясен образ при наблюдение (обикновено се препоръчва второ мнение/консултация или ново взимане на материал за изследване)
◦ Друга информация: например проби изпратени за допълнителни изследвания или искане за второ експертно мнение
◦ Име, подпис на патолога, извършил изследването и име/адрес на лабораторията, където то е проведено

Какво съдържа патохистохимичният протокол?
Ако по време на изследването се установи, че има съмнение за злокачествен тумор (рак) патолога, в сътрудничество със специалист - онколог, може да назначи допълнителни изследвания: например, имунохистохимия, като в този случай е необходима високоспециализирана лаборатория с квалифициран персонал и апаратура. Използват се специфични антитела, които се свързват с антигени, намиращи се на повърхността на раковите клетки.
Имунохистохимичното изследване се използва, за да се уточни:
• Къде е първичното огнище - откъде е тръгнала първата ракова клетка
• Различни видове рак: например карцином, меланом, лимфом, сарком и др.
• Поставянето на точна диагноза и да се класифицират различни тумори: левкемии, лимфоми, и др.

Какво означава второ мнение?
В някои случаи, лекари или самите пациенти могат да поискат второ мнение на друг лекар - специалист или да се назначат допълнителни изследвания. Пациентите, които желаят второ мнение, трябва да получат слайдовете (стъкълцата), парафиновите блокчета от патолога /болницата, където е извършено първото изследване/взета биопсия/материал.