Въпрос: При отчитане на правилата за възстановяване на разходи съгласно директивата, могат ли здравноосигурените в България лица да получават всяко желано от тях лечение в чужбина?
Отговор: Не. На възстановяване подлежат само разходите за лечение, което е включено в обхвата на задължителното здравно осигуряване в България (НЗОК), или разходите за медицинската помощ, финансирана чрез бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ). Така например, няма да се поемат разходите за предимплантационна генетична диагностика, за заплащане на органи, тъкани и клетки с цел трансплантация, за дългосрочни грижи, за ваксини или разходи за други здравни услуги, които не са включени в списъка на публичните здравни услуги, нямат извършено остойностяване, или не се извършват на територията на България.
Въпрос: Трябва ли здравната каса да поема и други разходи, извършени по повод получено лечение в друга държава на ЕС?
Отговор: На възстановяване подлежат заплатени в държавите от ЕС разходи за здравни услуги, които здравната каса или МЗ поемат за съпоставимо лечение в България.
Основни положения в Закона за защита от дискриминация
В чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. се съдържа развита система от признаци, на основание на които се забранява пряка или непряка дискриминация, а именно: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
В трудовата сфера, дискриминацията е забранена при назначаването на работа и при избора на работници/служители, забранена е при определянето на работните условия, при определянето на възможности за професионална квалификация и образование, развитие в професията, повишения, дисциплинарни наказания и уволнения. Закрепен е принципът: за равно заплащане за равен труд. Работодателите имат задължението да адаптират работното място към нуждите на хора с увреждания, стига това да не води до прекомерни усилия (чл.16). Работодателите са задължени да предприемат действия при оплаквания на работниците си за тормоз, включително сексуален тормоз(чл.17).
Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика. При отклонение от тези задължения, в резултат на което са възникнали неблагоприятни последици за болния, може да се ангажира отговорността на лекаря, ако неговото действие или бездействие са в резултат на виновно поведение. Виновно е поведението не само в случаи на преднамереност и умисъл. Виновно е поведението и когато лекарят е знаел за последиците, но поради небрежност не ги е предотвратил или не е знаел, но предвид длъжността му е трябвало да ги знае.
Отговорността на лекаря (и/или на лечебното заведение) може да бъде ангажирана в две направления: Административна и Съдебна, като последната може да бъде наказателна, административно-наказателна или гражданска.
Административно-наказателна е отговорността, когато контролът се осъществява от административен орган, а за деянието в закон е предвидено административно наказание.
При увреждащи действия от етичен характер, пациентът може да подаде жалба до етичната комисия на регионалната колегия на съсловната организация. Етичната комисия е длъжна да се произнесе в 30-дневен срок. Решенията и могат да се обжалват пред Централната комисия по лекарска етика. Разглеждат се нарушения на Кодекса за професионална етика. Аналогични органи има и Българския зъболекарски съюз.
(2008/C 10/18)
На 14 юли 2005 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище относно „Правата на пациента“. Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 17 юли 2007 г. (докладчик: г-н BOUIS). На 438-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 септември 2007 г. (заседание на 26 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 108 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.
1. Обосновка и препоръки
1.1 Вече много години европейските страни и Европейската общност се занимават с въпроса за правата на лицата, ползващи здравни услуги, като приемат харти или истински законодателен арсенал, позволяващи да се утвърдят тези права (1). Очевидно е, че тези права зависят от качеството на системата на здравеопазването и от организацията на лечението. Зачитането на правата зависи обаче и от поведението и сътрудничеството на здравните специалисти и на самите пациенти: поради това могат да се предвидят и бързи подобрения.
Преамбюл
Държавите-членки на Съвета на Европа, другите държави и Европейската общност, подписали тази Конвенция,
Вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 година,
Вземайки предвид Конвенцията за защита на правата на човека п основните свободи от 4 ноември 1950 година,
Вземайки предвид Европейската социална харта от 18 октомври 1961 година,
Вземайки предвид Международния пакт за гражданските и политическите права и Международния пакт за икономическите, социалните и културните права от 16 декември 1966 година,
Вземайки предвид Конвенцията за защита на човешката личност във връзка с автоматизираното обработване на персонални данни от 28 януари 1981,
Вземайки предвид също така Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989,
Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено. Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.