Рак и дискриминация на работното място

Основни положения в Закона за защита от дискриминация

В чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. се съдържа развита система от признаци, на основание на които се забранява пряка или непряка дискриминация, а именно: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В трудовата сфера, дискриминацията е забранена при назначаването на работа и при избора на работници/служители, забранена е при определянето на работните условия, при определянето на възможности за професионална квалификация и образование, развитие в професията, повишения, дисциплинарни наказания и уволнения. Закрепен е принципът: за равно заплащане за равен труд. Работодателите имат задължението да адаптират работното място към нуждите на хора с увреждания, стига това да не води до прекомерни усилия (чл.16). Работодателите са задължени да предприемат действия при оплаквания на работниците си за тормоз, включително сексуален тормоз(чл.17).

Механизми за защита от дискриминация
Законът за защита от дискриминация предвижда два механизми за правна защита срещу дискриминация. Първият механизъм е административна процедура пред специализираният орган - Комисия за защита от дискриминация. Вторият механизъм е подаване на иск пред районния съд.
И двата пътя на защита се прилагат за всички форми на дискриминация за всички области на обществения живот на основата на всички признаци, независимо кой дискриминира – публичен орган или частно лице, и независимо кой е пострадалият – физическо или юридическо лице. Изборът, кой от двата механизма да използва, принадлежи на жертвата на дискриминация. Производствата и пред Комисията, и пред съда са безплатни, и са освободени от такси (чл. 53 и чл. 75, ал. 2).

Комисията за защита от дискриминация (КЗД)
Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е учредена в съответствие на разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗЗДискр. като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на българското законодателство, уреждащо равенството в третиране, както и международните стандарти, забраняващи дискриминацията. За своята дейност КЗД се
отчита пред Народното събрание в Република България. Комисията има свои регионални представители, чиято задача е да осведомяват гражданите и да разпространяват материали на Комисията, подпомагайки по този начин общата воля за търпимост, толерантност и равнопоставеност между различните групи хора.
Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима са юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията. Мандатът на членовете е 5 години. При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Производство пред Комисията за защита от дискриминация
Производството пред комисията може да се образува:
• по писмена жалба на физически лица;
• сдружения на физически лица;
• юридически лица
• държавни и общински органи като се подаде:
 жалба
 сигнал
• или по доклад на член от комисията (самосезиране)

Жалбата предполага, че лицето, което се оплаква е лично засегнато от акт на дискриминация и има пряк правен интерес от нейното установяване, а сигналът – че заявителят не е лично засегнат от акт на дискриминация и няма пряк правен интерес отнейното установяване. Жалбата или сигналът до комисията трябва да се подадат до 3 години от извършване на нарушението. Ако са изтекли 3 години не се образува производство, а ако вече има образувано такова, то се прекратява. Когато установи, че по същия спор вече има заведено дело пред съд, комисията не образува производство. Производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъдат отстранени нередовностите в срока, определен от комисията. Реквизитите, които трябва да съдържат жалбата или сигналът са посочени в чл.51. Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията (чл.51, ал.3).

За извършена дискриминация.
Глобата е диференцирана, в зависимост от това дали се касае за първо нарушение (размера е от 200 до 2000 лв.) или за повторно такова (в тези случаи глобата, съответно имуществената санкция е в двоен размер на първоначално наложената).
• За неизпълнение на задълженията по ЗЗДискр. Глобата е в размер от 250 до 2000лв. Предвидена е отговорност, глоба от 200 до 2000лв. и за ръководителя на юридическото лице – работодател, който е допуснал извършването на нарушението. Ако нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, отговорност носи и то, като му се налага имуществена санкция от 250 до 2500 лева.
• За препятстване събирането на доказателства. При непредоставяне в срок поискана информация от Комисията или непредоставяне на достъп до обекта за проверка се налага глоба от 500 до 2000лв. При неявяване по неуважителни причини на редовно призован свидетел пред комисията наказанието е глоба от 40 до 100лв.
• При неизпълнение на решение на Комисията или на съда наказанието е глоба от 2000 до 10 000 лева. В случай, че след изтичане на три месеца от влизане в сила на наказателното постановление за това неизпълнение нарушението продължава, се налага глоба от 5000 до 20 000 лева.
Комисията няма правомощието да присъжда обезщетение на жертвата.
Събраните суми от наложени глоби постъпват в републиканския бюджет (чл. 83).
Административни глоби се налагат на физически лица, а имуществени санкции на юридическите лица, извършили нарушения на Закон за защита от дискриминация. Техният размер варира от 200 до 2500 лв.
Административни глоби и санкции се налагат в следните случаи:
• когато се извърши дискриминация по този закон;
• когато не са изпълнени задължения, произтичащи от закона (например, когато не са предоставени поисканите от комисията доказателства или информация);
• когато не се изпълни решение на комисията или съда.
Решенията на комисията за прилагане на принудителни административни могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго (чл.77).

Съдебна защита по Закон за защита от дискриминация
Освен административното производство (пред Комисията), всяко засегнато от дискриминация лице има право да подаде иск пред съда, чиито права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени. Съгласно чл.71, ал.1 Жертва на дискриминация, с предявения пред съда иск има право да поиска:
• установяване на нарушението;
• осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
• обезщетение за вреди (да бъде компенсиран за вредите, които са претърпени в резултат на дискриминацията).
Право да подадат иск имат и синдикалните организации, както и юридическите лица с нестопанска цел, които осъществяват обществено полезна дейност (например фондации или асоциации, работещи в областта на правата на човека), (чл.71, ал.2 и ал.3).
Организациите могат да завеждат дела както от името на жертвите с тяхно съгласие, така и от свое име, когато са нарушени правата на множество лица (чл. 71, ал.3). В този случай не е необходимо упълномощаване от жертвите. Достатъчно е да се докаже, че засегнатите са множество лица или неопределен брой лица.
Организациите имат и правото да встъпват наред с жертвите във вече образувани дела в качеството на заинтересувана страна, с цел да подпомогнат жертвата в производството (чл. 71, ал. 2). Искът, който организациите могат да предявят пред съда от свое име, е същият като този на жертвите, с изключение на правото да се иска обезщетение. Това е иск за установяване на дискриминационните действия и осъждане на ответника да я преустанови, да премахне последиците от нея и да се въздържа да я извършва занапред. Когато делото е заведено от организация, жертвата също може да се присъедини към производството, като встъпи наред с организацията (чл. 71, ал. 3). ЗЗДискр. предвижда възможност и за колективни дела. Други жертви на същия дискриминационен акт или практика и други организации могат да се присъединят към вече образувано от жертва или организация дело срещу ответника (чл.72), за да подпомогнат осъждането му и да се ползват от постановеното решение срещу него.
По въпросите, които не са уредени в Раздел ІІ от ЗЗДискр. се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (чл. 75, ал. 1).
Когато дискриминационните действия са извършени преди влизането в сила на Закона за защита от дискриминация на 01.01.2004г., жертвата може да заведе дело в съда, като се позове на чл. 6 от Конституцията или на ратифицираните от България международни договори, които защитават от дискриминация.