Създаването на Европейската здравноосигурителна карта се инициира от държавните и правителствени ръководители на страните членки на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Барселона през март 2002 година. Тогава се приема план за действие, целящ отстраняване на препятствията пред географската и професионална мобилност в рамките на Европейския съюз към 2005 година, като едно от решенията, свързани с улесняването на свободното движение на хора, се отнася до създаването на Европейска здравноосигурителна карта, наричана накратко ЕЗОК.
В резултат на това политическо решение през 2003 година Европейската комисия публикува в своето официално издание няколко решения, с които се създава правната рамка за въвеждане на ЕЗОК.
ЕЗОК цели да улесни гражданите на всяка страна членка на Европейския съюз, временно пребиваващи на територията на друга страна членка, при получаването на спешна и неотложна медицинска помощ.
Картата се отнася до всички категории временно пребиваващи граждани: туристи, студенти, командировани, служители в международния транспорт или търсещи работа.
В кои страни важи ЕЗОК?
- във всички страни членки на Европейския съюз (27),
- в останалите страни от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн),
- в Конфедерация Швейцария,
- в Република Македония (само български ЕЗОК, издавани от НЗОК).
Когато се съчетават Европейската и Националната здравноосигурителна карта, данните от ЕЗОК се разполагат върху лицевата страна, а данните от Националната карта - върху обратната страна на картата. Наличието на електронен чип или магнитна лента засега не са задължителни. За текста на данните върху ЕЗОК се използва стандартизиран език, което ги прави четивни във всички страни-членки, независимо от съответния национален език.
* За тези страни трябва да се има предвид, че координацията на системите за социална сигурност (в това число и здравноосигурителните системи) с тези в новите страни членки не става автоматично. Страните от ЕИП и Конфедерация Швейцария трябва да предприемат определени административни стъпки за целта. Преди те да бъдат осъществени по отношение на нашата страна, издадените от РБългария ЕЗОК няма да са валидни на територията на тези държави.
По какъв начин става въвеждането на ЕЗОК в отделните страни?
Всяка страна самостоятелно избира дали да издаде ЕЗОК кампанийно на всички свои граждани, или да ги снабдява с този документ поетапно - при изразено конкретно намерение за пътуване в някоя от страните, работещи с ЕЗОК. Съответната страна може също така да избере дали да издава ЕЗОК отделно, или да я комбинира в един носител с Националната здравноосигурителна карта (ако има такава). Тези опции са предвидени, за да може всяка страна да избере по-изгодния за нея вариант - както в организационно, така и във финансово отношение.
Кои страни издават ЕЗОК?
От 1 юни 2004 година ЕЗОК е въведена в 15 страни – Германия, Белгия, Дания, Испания, Естония, Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Чехия, Словения, Швеция и Норвегия.
Към 1 януари 2007 година ЕЗОК се издава от общо 31 държави: 27 - членки на ЕС, 3 – допълнителни членки на ЕИП и от Конфедерация Швейцария.
Каква информация съдържа ЕЗОК?
На този етап съдържа само основна видима информация, а именно:
Имена на притежателя на картата;
Дата на раждане;
Осигурителен номер;
Код по ISO на страната членка;
Идентификационен номер (или името) на здравноосигурителната институция, която я издава;
Номер на картата.
Срок на валидност на картата.
От 2008 година е стартирана процедура на поетапно преминаване на ЕЗОК от физически към електронен носител. Това ще даде възможност тя да носи и допълнителна информация за пациента, което допълнително би улеснило неговото обслужване в чужбина.
Какви предимства дава ЕЗОК?
ЕЗОК е въведена в замяна на няколко европейски формуляра, които до юни 2004 година са били необходими при ползване на спешна или неотложна помощ при временно пребиваване в страна членка на Европейския съюз, ЕИП и Швейцария (формуляр Е 111, Е 128 и Е 128В). В зависимост от категорията на пътуващия гражданин (турист, студент, командирован и др.) формулярите са давали право или само на спешна, или на спешна и неотложна помощ, при условие, че след пристигането в страната, в която временно ще пребивава, пътуващият гражданин е представил формуляра за регистрация в съответната здравноосигурителна институция.
Въвеждането на ЕЗОК съкращава и опростява бюрократичните процедури, тъй като се премахва необходимостта от попълване на формуляри при всяко пътуване на лицето в чужбина. Отпада и необходимостта от посещение в местната здравноосигурителна институция. Достатъчно е притежателят на ЕЗОК да я представи на лекаря/здравното заведение и по отношение на спешната и неотложна помощ той бива третиран наравно с местните осигурени лица, а заплащането за оказаната му услуга (в повечето случаи) става чрез местна здравноосигурителна институция, която впоследствие се реимбурсира от здравноосигурителната институция, в която лицето е осигурено. За да се случи това, пациентът трябва да е получил медицинска помощ в здравно заведение или при лекар, които работят с местната здравноосигурителна система.
Въвеждането на ЕЗОК създаде условия за премахване на разликите в правата на отделните категории временно пребиваващи граждани и сега вече те всички имат право както на спешна, така и на неотложна медицинска помощ.
Кой има право да притежава ЕЗОК?
Гражданите трябва да знаят, че ЕЗОК удостоверява техните действителни осигурителни права – т.е., за да им бъде издадена ЕЗОК, те трябва да са здравноосигурени и да имат непрекъснати здравноосигурителни права. Общо казано, според българското национално законодателство това означава да не са прекъсвали плащането на здравноосигурителните си вноски за период, по-голям от 3 месеца в течение на изтеклите 36 месеца.
ЕЗОК е индивидуална. Това означава, че при пътуване в ЕС, ЕИП и Швейцария всеки член на семейството трябва да притежава такава валидна карта и да има непрекъснати здравноосигурителни права.
Колко време ще важи ЕЗОК след нейното издаване?
Държавите членки сами избират периода на валидност на ЕЗОК, които издават. Картата може да бъде издавана за период от една година или повече, което ще бъде допълнително улеснение за често пътуващите граждани, както и за студентите.
В България са възприети следните срокове на валидност на ЕЗОК:
- за малолетни и непълнолетни лица – до навършване на пълнолетие (18 години), но не по-малко от една и не повече от пет години;
- за пълнолетни граждани – една година;
- за пенсионери поради продължителна/трайна нетрудоспособност – до срока на валидност на решението на ТЕЛК;
- за пенсионери за възраст и прослужено време – десет години.
Дава ли ЕЗОК възможност за получаване на медицинска помощ, различна от спешната или неотложна лекарска намеса? Кои заболявания се считат за спешни и неотложни?
На практика притежателите на ЕЗОК имат право на всяка необходима медицинска помощ, която им дава възможност да продължат престоя си побезопасен за здравето им начин (с други думи - да не се налага те да прекъснат престоя си преди планираната дата и да се връщат в страната по постоянно местожителство поради необходимост от лечение на остро възникнало заболяване или внезапно обостряне на симптомите на хронично съществуващо заболяване). Спешната и неотложна помощ се простират до там, докъдето лекуващият лекар прецени, че вече е отстранена непосредствената опасност за живота и здравето на пациента.
Всяка друга помощ за състояния, които не представляват непосредствена опасност за здравето и живота на пациента, може да се оказва на осигурения пациент при следните хипотези:
- Ако осигурителната институция предварително е дала съгласието си за оказването на тази медицинска услуга и е удостоверила това чрез издаването на съответен формуляр Е 112 за пациента, тя заплаща услугата изцяло. В този случай за сметка на пациента остават потребителските такси, както и регламентираното от местното законодателство доплащане за съответните услуги. Формуляр Е 112 не покрива стойността на транспортните разходи до- и от съответната държава, болничните екстри (избор на екип, самостоятелна стая, престой в хотел и т.н.), както и разходите за придружител;
- Ако няма предварително съгласие на осигурителната институция, при провеждане на планово лечение в друга държава от ЕС, ЕИП или в Швейцария, пациентът заплаща сам ползваната от него здравна помощ и разходите не подлежат на възстановяване от НЗОК;
- Ако лекарят или лечебното заведение в друга държава от ЕС, ЕИП или Швейцария откажат да лекуват пациента срещу валидна ЕЗОК, той заплаща лично стойността на оказаната медицинска помощ, срещу съответни финансови документи (фактури, рецепти, касови бонове) и епикриза. Ако състоянието е било спешно, след завръщането си в страната, където се осигурява, пациентът може да кандидатства за възстановяване на разходите за така ползваната здравна помощ.
Условията и редът за подаване на документи за възстановяване на разходите са публикувани на адрес: www.nhif.bg, рубрика „Международно сътрудничество”, подрубрика „Европейска интеграция” – статия „КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА, ЖЕЛАЕЩИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ ПО РЕДА НА ЧЛ.34 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 574/72 И ПО ДВУСТРАННИ СПОГОДБИ/ДОГОВОРИ”.
Как изглежда ЕЗОК?
Този документ е с вида и размера на карта за банкомат, и се събира в джоба или портфейла. Това е дало повод на тогавашния председател на Европейската комисия Романо Проди в речта си на 26 март 2004 година в Брюксел, приветствайки предстоящото въвеждането на ЕЗОК, да нарече този документ “Още едно късче от Европа в джоба”.
Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) цели да улесни гражданите на всяка страна членка на Европейския съюз, временно пребиваващи на територията на друга страна членка, при получаването на спешна и неотложна медицинска помощ.
Картата се отнася до всички категории временно пребиваващи граждани: туристи, студенти, командировани, служители в международния транспорт или търсещи работа.
В кои страни важи ЕЗОК?
- във всички страни членки на Европейския съюз (27),
- в останалите страни от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн),
- в Конфедерация Швейцария,
- в Република Македония (само български ЕЗОК, издавани от НЗОК).
Когато се съчетават Европейската и Националната здравноосигурителна карта, данните от ЕЗОК се разполагат върху лицевата страна, а данните от Националната карта - върху обратната страна на картата. Наличието на електронен чип или магнитна лента засега не са задължителни. За текста на данните върху ЕЗОК се използва стандартизиран език, което ги прави четивни във всички страни-членки, независимо от съответния национален език.
* За тези страни трябва да се има предвид, че координацията на системите за социална сигурност (в това число и здравноосигурителните системи) с тези в новите страни членки не става автоматично. Страните от ЕИП и Конфедерация Швейцария трябва да предприемат определени административни стъпки за целта. Преди те да бъдат осъществени по отношение на нашата страна, издадените от РБългария ЕЗОК няма да са валидни на територията на тези държави.
По какъв начин става въвеждането на ЕЗОК в отделните страни?
Всяка страна самостоятелно избира дали да издаде ЕЗОК кампанийно на всички свои граждани, или да ги снабдява с този документ поетапно - при изразено конкретно намерение за пътуване в някоя от страните, работещи с ЕЗОК. Съответната страна може също така да избере дали да издава ЕЗОК отделно, или да я комбинира в един носител с Националната здравноосигурителна карта (ако има такава). Тези опции са предвидени, за да може всяка страна да избере по-изгодния за нея вариант - както в организационно, така и във финансово отношение.
Кои страни издават ЕЗОК?
От 1 юни 2004 година ЕЗОК е въведена в 15 страни – Германия, Белгия, Дания, Испания, Естония, Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Чехия, Словения, Швеция и Норвегия.
Към 1 януари 2007 година ЕЗОК се издава от общо 31 държави: 27 - членки на ЕС, 3 – допълнителни членки на ЕИП и от Конфедерация Швейцария.
Какви предимства дава ЕЗОК?
ЕЗОК е въведена в замяна на няколко европейски формуляра, които до юни 2004 година са били необходими при ползване на спешна или неотложна помощ при временно пребиваване в страна членка на Европейския съюз, ЕИП и Швейцария (формуляр Е 111, Е 128 и Е 128В). В зависимост от категорията на пътуващия гражданин (турист, студент, командирован и др.) формулярите са давали право или само на спешна, или на спешна и неотложна помощ, при условие, че след пристигането в страната, в която временно ще пребивава, пътуващият гражданин е представил формуляра за регистрация в съответната здравноосигурителна институция.
Въвеждането на ЕЗОК съкращава и опростява бюрократичните процедури, тъй като се премахва необходимостта от попълване на формуляри при всяко пътуване на лицето в чужбина. Отпада и необходимостта от посещение в местната здравноосигурителна институция. Достатъчно е притежателят на ЕЗОК да я представи на лекаря/здравното заведение и по отношение на спешната и неотложна помощ той бива третиран наравно с местните осигурени лица, а заплащането за оказаната му услуга (в повечето случаи) става чрез местна здравноосигурителна институция, която впоследствие се реимбурсира от здравноосигурителната институция, в която лицето е осигурено. За да се случи това, пациентът трябва да е получил медицинска помощ в здравно заведение или при лекар, които работят с местната здравноосигурителна система.
Въвеждането на ЕЗОК създаде условия за премахване на разликите в правата на отделните категории временно пребиваващи граждани и сега вече те всички имат право както на спешна, така и на неотложна медицинска помощ.
Кой има право да притежава ЕЗОК?
Гражданите трябва да знаят, че ЕЗОК удостоверява техните действителни осигурителни права – т.е., за да им бъде издадена ЕЗОК, те трябва да са здравноосигурени и да имат непрекъснати здравноосигурителни права. Общо казано, според българското национално законодателство това означава да не са прекъсвали плащането на здравноосигурителните си вноски за период, по-голям от 3 месеца в течение на изтеклите 36 месеца.
ЕЗОК е индивидуална. Това означава, че при пътуване в ЕС, ЕИП и Швейцария всеки член на семейството трябва да притежава такава валидна карта и да има непрекъснати здравноосигурителни права.
Колко време ще важи ЕЗОК след нейното издаване?
Държавите членки сами избират периода на валидност на ЕЗОК, които издават. Картата може да бъде издавана за период от една година или повече, което ще бъде допълнително улеснение за често пътуващите граждани, както и за студентите.
В България са възприети следните срокове на валидност на ЕЗОК:
- за малолетни и непълнолетни лица – до навършване на пълнолетие (18 години), но не по-малко от една и не повече от пет години;
- за пълнолетни граждани – една година;
- за пенсионери поради продължителна/трайна нетрудоспособност – до срока на валидност на решението на ТЕЛК;
- за пенсионери за възраст и прослужено време – десет години.
Дава ли ЕЗОК възможност за получаване на медицинска помощ, различна от спешната или неотложна лекарска намеса? Кои заболявания се считат за спешни и неотложни?
На практика притежателите на ЕЗОК имат право на всяка необходима медицинска помощ, която им дава възможност да продължат престоя си побезопасен за здравето им начин (с други думи - да не се налага те да прекъснат престоя си преди планираната дата и да се връщат в страната по постоянно местожителство поради необходимост от лечение на остро възникнало заболяване или внезапно обостряне на симптомите на хронично съществуващо заболяване). Спешната и неотложна помощ се простират до там, докъдето лекуващият лекар прецени, че вече е отстранена непосредствената опасност за живота и здравето на пациента.
Всяка друга помощ за състояния, които не представляват непосредствена опасност за здравето и живота на пациента, може да се оказва на осигурения пациент при следните хипотези:
- Ако осигурителната институция предварително е дала съгласието си за оказването на тази медицинска услуга и е удостоверила това чрез издаването на съответен формуляр Е 112 за пациента, тя заплаща услугата изцяло. В този случай за сметка на пациента остават потребителските такси, както и регламентираното от местното законодателство доплащане за съответните услуги. Формуляр Е 112 не покрива стойността на транспортните разходи до- и от съответната държава, болничните екстри (избор на екип, самостоятелна стая, престой в хотел и т.н.), както и разходите за придружител;
- Ако няма предварително съгласие на осигурителната институция, при провеждане на планово лечение в друга държава от ЕС, ЕИП или в Швейцария, пациентът заплаща сам ползваната от него здравна помощ и разходите не подлежат на възстановяване от НЗОК;
- Ако лекарят или лечебното заведение в друга държава от ЕС, ЕИП или Швейцария откажат да лекуват пациента срещу валидна ЕЗОК, той заплаща лично стойността на оказаната медицинска помощ, срещу съответни финансови документи (фактури, рецепти, касови бонове) и епикриза. Ако състоянието е било спешно, след завръщането си в страната, където се осигурява, пациентът може да кандидатства за възстановяване на разходите за така ползваната здравна помощ.
Условията и редът за подаване на документи за възстановяване на разходите са публикувани на адрес: www.nhif.bg, рубрика „Международно сътрудничество”, подрубрика „Европейска интеграция” – статия „КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА, ЖЕЛАЕЩИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ ПО РЕДА НА ЧЛ.34 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 574/72 И ПО ДВУСТРАННИ СПОГОДБИ/ДОГОВОРИ”.
Как изглежда ЕЗОК?
Този документ е с вида и размера на карта за банкомат, и се събира в джоба или портфейла. Това е дало повод на тогавашния председател на Европейската комисия Романо Проди в речта си на 26 март 2004 година в Брюксел, приветствайки предстоящото въвеждането на ЕЗОК, да нарече този документ “Още едно късче от Европа в джоба”.