Въпреки нарастващите обществени и професионални призиви за включване на биомаркерни изследвания в пакета, финансиран от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), институциите засега не предвиждат реални стъпки за тяхното заплащане. Последните официални становища както на НЗОК, така и на Българския лекарски съюз (публикувана на официалната страница на БЛС на 28 май 2025 г.), показват прикрита, но категорична съпротива срещу поемането на тази отговорност.
От страна на БЛС позицията е ясна и директна — на проведените заседания по преговорите за подписване на анекс към Националния рамков договор за 2023–2025 г. темата за биомаркерите е била обсъждана, но съсловната организация е заявила, че не подкрепя включването им за заплащане от страна на НЗОК. Вместо това, БЛС настоява за сформиране на отделна работна група и отлагане на решението във времето.
НЗОК от своя страна заема по-мека, но не по-малко отказваща позиция. В официално писмо от институцията до Сдружение за развитие на българското здравеопазване (изх. № 04-04-218/23.05.2025) се посочва, че са разгледали предложенията за промени в диагностично-лечебните алгоритми (АП №27 и №43) и че е изготвен вариант за нова отчетна единица за биомаркери. Въпреки това, касата подчертава, че подобни промени изискват законови корекции, които към момента не са налице. По този начин НЗОК делегира отговорността към Министерството на здравеопазването и БЛС, запазвайки публичен имидж на съпричастност, но без реален ангажимент.
Резултатът е един и същ — липса на политическа и институционална воля за осигуряване на достъп на онкоболните пациенти до съвременна, персонализирана диагностика чрез биомаркери. Докато институциите си прехвърлят топката, пациентите продължават да заплащат тези изследвания от джоба си или да се лишават от тях, което поставя под въпрос принципите на равнопоставеност и ефективност в здравеопазването.