Миелом

Въведение

Дефиниция:
• Мултипления миелом е рак който се развива от плазматични клетки. Плазматичните клетки са вид бели кръвни клетки, произлизащи от костния мозък. Тези клетки принадлежат към имунната система и тяхната разбота е да продуцират антитела, които ни предпазват от инфекции. 

Диагноза:
• Специфични симптоми като умора, чести инфекции, болки в костите или спонтанни фрактури могат да бъдат налични повреме на диагнозата.
• Изследванията небходими за поставяне на диагноза са :

• Откриване на моноклонален протеин (антитяло продуцирано от плазматични клетки при пациенти с мултиплен миелом) в кръвта или 24h проби от урина.
• Аспирация на костен мозък или биопсия за измерване на процентите миеломни клетки в костния мозък.
• Оценка на лезиите може да бъде извършена от лекар. Това може да стане чрез ядрено-магнитен резонасн (ЯМР), компютърна томография (СТ) на цяло тяло или позитром емисионна томография (РЕТ).
• Кръвни изследвания проследяващи бъбречната функция и нивата на калций и хемоглобин.
Лечение
• Лечение се налага само при заболяване със симптоми (при наличието на хиперкалциемия, бъбречни проблеми, анемия или костни лезии) или високо рисково заболяване протичащо асимптоматично.
• Първа линия лечение се разделя на две групи:
• Пациенти които са в добро общо състояние и са подходящи за автоложна трансплантация: 4-6 цикъла с bortezomib базирана химиотерапия последвана от висока доза melphalan и автоложна трансплантация, като част от редукция на заболяването след консолидация.
• Пациенти които имат значителна коморбидност или не са в достатъчно добро общо състояние за да се подложат на автоложна трансплантация: орален прием на melphalan в комбинация с prednisone плюс нови лекарства, са стандарт при тези пациенти. При тези случаи няма нужда от последваща терапия след края на планираните цикли лечение.
• Рецидив и резистентнта болест – лечение :
Изборът на лечение зависи на редица параметри относно пациента и предишни терапии. Автоложната трансплатация е все още опция. Алогенната трансплантация се прилага само в контекста на проучвания.
• Участитео в клинични проучвания се препоръчва на всички пациенти за първа линия и последващо лечение, тъй като се изпробват редица нови лекарства.
Контролни прегледи
• Рецидива на заболяването се характеризира с определени симптоми и установяването им е важно за хващане на възможно най-рано на рецидив.
• Кръвни изследвания и тестове на урината трябва да се прилагат на всеки 2-3 месеца. Радиологични изследвания и изследвания на костен мозък се правят по индивидуална преценка на лекуващия екип.
• Ако мултипления миелом се завърне, основната цел е избиране на подходящо лечение за постигане на адекватен отговор.

Дефиниция на мултиплен миелом
Мултипления миелом представлява рак на плазматичните клетки. Това са вид бели кръвни клетки, които произлизат от костния мозък. Функцията на плазматичните клетки е да продуцират антитела. Антителата се срещат естествено в имунната система и помагат в защитата на организма от инфекциозни причинители като вируси и бактерии. Когато плазматичните клетки се делят неконтролируемо, те пречат на нормалното развитие на другите клетки в костния мозък. Това води до състояния на анемия, кървене, инфекции и костни лезии.
В повечето случаи има абнормна продукция на нефункжионални антитела наречени моноклонални протеини. При мултипления миелом се продуцира в голямо количество един тип абнормно антитяло, което не изпълнява никаква роля в тялото.
В повечето случаи, лечението може да предизвика дълги интервали от време в които пациентите нямат никакви симптоми и имат добро качество на живот. Следователно мултипления миелом се приема за хронично заболяване (като диабета).

Илюстрация на костния мозък, където се образуват плазматичните клетки: показани са нормални и абнормни клетки на мултиплен миелом.

Често срещан ли е мултипления миелом?
Мултипленият миелом не толкова често срещан, като ракът на гърдата, белодробния и простатния карцином, но се счита за второто най-често срещано онкологично заболяване на кръвта след неходжкиновите лимфоми. Вероятността от разболяване се покачва с възрастта и се приема като заболяване на възрастните. Вероятността човек от Европа да развие заболяването през живота си е 0,31%. Това означава, че в Европа 4до 6 човека ще бъдат диагностицирани на всеки 100 000 индивида годишно. Жените боледуват по-рядко от мъжете. Средната възраст на която се поставя диагнозата е 72 години. Сред расите афро-американската страда най-често, докато азиатската най-рядко.

Какво предизвиква мултипления миелом?
До днес не се знае какво предизвиква заболяването. Някои рискови фактори са индентифицирани. Рисковия фактор повишава вероятността от развиване на рак, но не е необходим или достатъчен за да се разболее човек. Рисковия фактор не е причина сам по себеси.
Някои хора с тези рискови фактори няма никога да развият мултиплен миелом, докато други без наличието на нито един рисков фактор ще се разболеят.
Основните рискови фактори за развиване на мултиплен миелом са:
• Моноклонална гамапатия с несигурна сигнификантност (Monoclonal Gammopathy of Uncertain Significance -MGUS): повечето мултиплени миеломи произлизат от доброкачествени състояния известни като MGUS. Хората с това състояние имат малко количество абнормни моноклонални антитела без никакви симптоми. Повечето от хората с това състояние никога няма да развият симптоматичен мултиплен миелом. В повечето случаи MGUS се открива случайно с рутинни кръвни изследвания.
• Възраст : шансът за развиване на заболяването се покачва с възрастта
• Генетична предиспозиция: случаите на заболяването сред различните етноси варира. Жените боледуват по-рядко от мъжете.
• Фактори на околната среда: радиация, бензен, инсектициди се асоциират с мултиплен миелом.

Освен за MGUS и възрастта, за останалите рискови фактори няма достатъчно научни доказателства.

Мултипления меланом произлиза от MGUS най-често. Ако се открие МGUS, пациентите се наблюдават от лекар. Ако доброкачественото състояние прогресира и се развие злокачествено заболяване, бързото лечение превантира развитието на симптомите.
Симптоми характеризиращи мултипления миелом.

Симотоми причинени от инфилтрация на костния мозък:
• Умора: това е чувство което се проявяа дори и след почивка. Свързано е с анемията (ниски нива на хемоглобин) и абнормалното присъствие на мултипления миелом.
• Костни болки и фрактури: понякога има прогресивна, интензивна, костна болка, която не се поддава на обикновените болкоуспокояващи медикаменти. Тази болка често се среща в гръбначния стълб, ребрата и тазовите кости и може да е резултат от костни фрактури.
• Инфекции: възникват по-често и се поддават по-трудно на лечение от обичайното. Това е свързано с намаления брой бели кръвни клетки и наличието на абнормни плазматични клетки.
• Кървене: рядко, може да възникне абнормно кървене (когато си мием зъбите) или пациентите забелязват че по лесно се нараняват и имат по-често хематоми. Това е свързано с ниския брой на тромбоцитите и с абнормалности в механизмите на кръвосъсирването, поради наличнието на моноклоналния протеин.
Симптоми свързани с ексцесивната продукция на моноклонални антитела:
• Средни и тежки проблеми с бъбреците: това състояние се причинява от директното увреждащо действие на моноклоналното антитяло, което се филтрира през бъбреците. Обикновено това състояние не предизвиква оплаквания, докато увреждането не е голямо.
• Амилоидоза: това се предизвиква от абнормална акумулация на моноклонален протеин в специфични органи като сърцето, бъбреците и др. Абнормалните депозити на антитялото предизвикват възпаление и органни увреждания.
• Периферна невропатия: това е резултат от нервно увреждане от моноклонално антитяло. Разстройства в сетивността (тръпнене, промяна в усещанията за топло, студено) са най-честите симптоми.
Диагнозата на мултипления миелом се базира на следните изследвания:
Откриването на моноклонално антитяло в кръвта или от проба урина събирана 24 часа : намирането става чрез тест наречен протеинна електрофореза. Други изследвания се провеждат след това, като имунофиксация (определя типовете моноклонални антитела) и тестове за измерване на свободната лека верига.
Процента на миеломни клетки в костния мозък се измерва след взимането на аспират и/или биопсия. Двете процедури са инвазивни и траят около 10-15 мин. Пациентите се обезболяват с локална анестезия преди процедурата и лек дискомфорт и парене могат да се очакват. Пробите взети от костния мозък се използват за изчислаяване на процента плазматични клетки и за генетични изследвания като флуресцентна ин ситу хибридизация (FISH). Тези тестове са отполза, защото дават информация за прогнозата на заболяването и могат да насочат лечението.
Оценка на костните лезии: скенер на цяло тяло се използва за откриване не евентуални фрактури и костни инфилтрати. Ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) е по-надеждно образно изследване за индентифициране на костни лезии в гръбначния стълб и таза. Тези изследвания помагат да се открият лезии преди да са дали симптоматика.
Кръвни изследвания: пълно кръвно преброяване, изследване на нивата на калций, креатинин, албумин и бета-2-микроглуболин са нужни за определяне на това дали заболяването е симптоматично и за прогностични причини.
Изброените изследвания позволяват разграничаването на три състояния:
Моноклонална гамапатия с несигурна сигнификантност (MGUS): доброкачествено състояние, което рядко преминава в мултиплен миелом и се характеризира със серумен моноклонален протеин <3g/dl; туморни плазматични клетки <10%; нормални нива на калций, нормална бъбречна функция, нормални стойности на хемоглобина и липса на костни лезии.
Асимптоматичен мултиплен миелом: патологично състояние което прогресира постепено в мултиплен миелом с 10% годишно за първите 5 години от поставянето на диагнозата. Характеризира се със серумен моноклонален протеин >3g/dL или наличието му в урината в количества >500mg/24 h и/или туморни плазматични клетки в стойности между 10% и 60% без наличие на събития характеризиращи мултипления миелом (изброени в таблицата долу) или амилоидоза.
Мултиплен миелом : това е симптоматичното състояние което изисква лечение. Има същите характеристики като асимптоматичната форма, но и специфични събития които са изброени в таблицата долу.

За да се избере най-доброто лечение, лекарите трябва да съобразят редица фактори отсрана на пациента и мултипления миелом.
Важна информация относно пациента
• Общо здравословно състояние : това се оценява със специални скали, съгласно ежедневието на пациента. Има и други физикални фактори които трябва да се оценят преди да започне лечението.
1. Функция на сърце (електрокардиограма и ехокардиография)
2. Респираторна функция (белодробни функционални изследвания)
3. Чернодробна и бъбречна функция (кръвни изследвания)
• Персонална медицинска история: знанието за предишни или сегашни заболявания, както и операции са важни за избора на точното лечение.
• Възраст: въпреки че сама по себе си възрастта не е от значение за общото състояние на пациента, има определени възрастови граници които определят дали пациента ще може да бъде подложен на по-интензивна терапия. Обикновено хора под 65 години са в състояние да понесат по-интензивна терапия, докато възраст над 70 години ги изключва от тази група. За пациенти между 65 и 70 години, определящо е общото здравословно състояние.

Важна информация относно миелома
Лечение на заболяването не се налага когато няма симптоми. Стадиране и цитогенетични тестове не са необходими за асимптоматични пациенти.
Стадиране
Информация относно стадия е необходима когато заболяването е симптоматично и е нужно започване на лечение. Тя е важна за подбиране на най-доброто лечение. Колкото по-нисък е стадия, толкова прогнозата е по-добра. Интернационалната стадираща система (ISS) се използва за стадирането на това заболяване. Тя се базира само на нивата на албумина и бета-2-микроглобулина.

Цитогенетичните изследвания дават допълнително информация относно прогнозата на заболяването, тъй като се знае че някои генетични абнормалности са свързани с по-лоша прогноза.

Как да оценим отговора към терапия
Ефективността на терапията се оценява по редукцията на моноклонално антитяло в серума или урината. Допълнителни изследвания като оценяване на костния мозък могат да се извършат ако лекаря прецени че са необходими или част от клинично проучване.

Има три въпроса на които трябва да се отговори, когато се избира лечението на мултипления миелом:
1) Заболяването ограничено ли е в едно място без да засяга генерално костите?
2) Симптоматично ли е заболяването?
3) Автоложната костномозъчна трансплантация опция ли е?

Отговарянето на тези въпроси помага в зимането на решение за вида лечение и кога да започне то.
1) Заболяването ограничено ли е в едно място без да засяга генерално костите?
При някои редки случаи заболяването е локализирано само на едно място ( пример: бедрената кост) в тялото. В този сценарий, заболяването се нарича солитарен плазмоцитом , систематично лечение не се налага. Терапията на избор е лъчетерапия или хирургична ексцизия. След това се налага строго следене на пациента, защото състоянието еволюира в мултиплен миелом.
2) Заболяването симптоматично ли е? Има ли симптоми налице?
Ако заболяването е асимптоматично (тлееща миелома), стриктно проследяване на пациентите без лечение се предприема. Веднъж след като има множество засегнати части от заболяването ( дифузна инфилтрация на костния мозък или множество засегнати кости) е от изключително значение да се разбере дали има симптоми на заболяването. Ако са налични симптоми се започва системно лечение.
Лечението включва терапии които:
• Действат на заболяването системно (лекуват миеломните клетки в цялото тяло)
• Действат на заболяването локално ( т.е на специфични места в тялото), като хирургия или лъчетерапия.

3) Автоложната костномозъчна трансплантация опция ли е?
Автоложна костно мозъчна трансплантация (с костен мозък от самия пациент) дава най-добър отговор към заболяването, когато е част от първа линия лечение. Въпреки че днес е по-малко токсична, тя се препоръчва на по-млади пациенти и тези които могат да толерират страничните ефекти от процедурата по-добре. Възрастта над 70 години обикновено изключва костно мозъчна трансплантация като опция. Изключения се правят тогава, когато пациентите са в добро общо здраве и нямат никакви други заболявания или оплаквания. Това зависи от точната клинична оценка.

Леченията изброени долу имат своите ползи, рискове и контраиндикации. Очаква се от пациентите да питат за ползите и рисковете от всяко едно лечение за да бъдат напълно информирани за последствията. В случаите когато могат да се предложат различни терапии , изборът трябва да бъде направен съгласно ползата и риска.

Първа линия лечение на кандидати за костномозъчна трансплантация.
Пациенти в добро общо състояние (или тези по-млади от 65 години), които са кандидати за автоложна трансплантация получават индукционно лечение. Целта на последното е да намали тежеста на заболяването преди трансплантацията. Веднъж след намаляването на тежестта на заболяването, целта на автоложната трансплантация е да поддържа отговора колкото се може по-дълго.
Индукционна терапия се състои от режим с три медикамента:
- Bortezomib* (V)/thalidomide* (T)/dexamethasone* (D) (VTD)
- Bortezomib* (V)/cyclophosphamide* (C)/dexamethasone* (D) (VCD)
- Bortezomib* (P)/doxorubicin* (A)/dexamethasone* (D) (PAD)
- Lenalidomide* (R)/bortezomib* (V)/dexamethasone* (D) (RVD – тази комбинация не е одобрена в Европа).
Един лечебен цикъл трае 21 или 28 дни. Отговора към лечението се оценява преди всеки цикъл. Общия брой цикли на индукционната терапия варира от 4 до 6 и зависи от общото състояние и отговора към терапията.
След индукционната терапия се преминава към консолидираща фаза която се стреми да удължи периода без заболяване. При мултипления миелом консолидация се постига с аволожна трансплантация. Взимането на здрави клетки от костния мозък на пациента се нарича афереза. За да се стимулира отпускането на незрели здрави клетки в кръвоносната система от костния мозък, на пациента се дава растежен фактор (граналуцит- колония стимулиращ фактор) самостоятелно или с химиотерапия (cyclophosphamide). След няколко дена, когато бройа на незрелите стволови клетки нарастне, пациента получава афереза. Броя на стволовите клетки се определя от кръвните изследвания. След възстановяване от аферезата се пристъпва към автоложната трансплантация. Тя включва инфузия с химиотерапия (обикновено с лекарство наречено melphalan) , последвана с инфузия на собствени стволови клетки. Ако първата трансплантация не даде пълен или почти пълен отговор, може да се направи втора автоложна трансплатация след 3-6 месеца.
Алогенна трансплатнация на стволови клетки (т.е от донор) се извършва само и единствено в клинични проучвания.

Първа линия лечение на пациенти които не са подходящи за костномозъчна трансплантация
Пациенти които не са кандидати за автоложна трансплантация (възраст >70 години или лошо здравословно състояние) се лекуват с режим от три медикамента. Пациенти които са по-чувствителни на странични ефекти се могат да бъдат лекувани с две лекарства.
Режими с три лекарства :
- Bortezomib* (V)/melphalan* (M)/prednisone* (P) (VMP)
- Melphalan* (M)/prednisone* (P)/thalidomide* (T) (MPT)
Режими с две лекарства:
- Lenalidomide*(R)/dexamethasone* (D) (RD)
- Bendamustine*/prednisone*
- Melphalan*/prednisone*

Втора линия лечение за рецидив или резистентно заболяване
Учатието на пациенти в клинични проучвания трябва да бъде подкрепяно, тъй като им дава възможност да се лекуват с нови лекарства, които се изследват.
Факторите които се взимат под внимание за първа линия лечение важат и за втора линия. Изборът зависи от редица фактори от страна на пациента (възраст, здравословно състояние) и от предишното лечение (вид, ефективност и толериране)
Следните терапии могат да се използват в тази последователност:
- Lenalidomide*/dexamethasone*
- Pomalidomide*/dexamethasone*: само при пациенти при които терапията с lenalidomide* and bortezomib* не е показала резултати
- Bortezomib самостоятелно или в комбинация с dexamethasone* или pegilated doxorubicin*
- Carfilzomib*/lenalidomide*/dexamethasone*или carfilzomib*/dexamethasone*
- Ixazomib*/lenalidomide*/dexamethasone*: само при пациенти при които една от предишните терапии не е дала резултат
- Panobinostat*/bortezomib*/dexamethasone*: само при пациенти при които терапията bortezomib* и имуномодулатурно лекарство* (thalidomide*, lenalidomide*, pomalidomide*) не е дала резултат
- Elotuzumab*/lenalidomide*/dexamethasone*
- Daratumumab* самостоятелно пи пациенти които не са показали резултат с протеозомни инхибитори
(bortezomib*, carfilzomib*, ixazomib*) и immunomodulatory agents* (thalidomide*, lenalidomide*, pomalidomide*), и в комбинация с lenalidomide* и dexamethasone*, или bortezomib* и dexamethasone*, за лечението на възрастни пациенти които са получили поне една предишна терапия.

В избрани случаи може да се използва автоложна свтолова трансплантация (при тези с добър отговор при предишна трансплантация и с отговор към заболяването повече от 2 години).
Алогенна трансплантация (от донор) трябва да се извършва само в контекста на проучване.

Лечение на усложненията на мултипления миелом
Много е важно за лечението на мултипления миелом да се лекуват органо-свързаните усложнения. Навременното реагиране не от значение за превенция на хронични заболявания на органите и животозастрашаващи състояния.
Нарушена бъбречна функция: почти 50% от пациентите болни от мултиплен миелом страдат от нарушена бъбречна функция. Лечението може да зависи от степента на увреждане. Заедно със системната терапия може да се добави хидрационна терапия или дори диализа. Фундаментално важно е избягването на нестероидните противовъзпалителни средства като аспирин, защото могат да увредят бъбреците.

Костна болка или костни лезии: костното увреждане е често срещано при мултиплен миелом. Може да е асимптомично или да предизвиква болка. Понякога костните фрактури могат да бъдат първи симптом на мултипления миелом и в тези случаи се налага ортопедична намеса. Освен хирургична интервенция, лъчетерапия също може да е от полза.
Ако няма налични костни лезии, но има ранни знаци на костна ерозия се препоръчва терапия с лекарства подобряващи здравината на костите. Бифосфонатите са медикаментите на избор. Zoledronate* или pamidronate се прилагат венозно. Лечението се провежда 2 години и инфекции на челюстите трябват да бъдат изключени преди началото.

Повишени нива на калций: среща се поради костна ерозия. Надвишаването на нивата варира от случай на случай. Прилагат се венозни инфузии на течности и бифосфонати.

Анемия: свързана е с ниския брой на червените кръвни клетки. Има редица причини за анемия при мултипления миелом. Инфилтрация на костния мозък от плазматични туморни клетки и/или увреждане на бъбрека са най-често срещаните причини. Кръвопреливане се налага в много тежки случаи. Прилагането на еритропоетин , хормон който стимулира продукцията на червени кръвни клетки, може да понижи нуждата от трансфузии на кръв.

Инфекции: химиотерапията и самото заболяване могат да увредят имуната система. Поради тази причина лекарите могат да назначат анти – инфекциознна терапия предварително с цел превенция. В случаи на висока температура или други признаци на инфекция, пациентите не трябва да се колебая и да се свържат с лекаря си. Прилагането на противогрипна ваксина подобрява честотата на белодробните инфекции.

Компресия на гръбначния стълб: причината за това е наличието на маса (плазмоцитом) в областта на прешлените. Може да се предизвика и от фрактура на прешлените. Симптомите са локализирана болка или от страна на периферната нервна система като тръпнене или слабост в крайниците. При наличието на някои от тези симптоми е редно пациентите веднага да се свържат с лекар, тъй като ако не се лекуват усложненията, компресията може да доведе до необратима парализа. Кортикостероиди, лъчетерапия и дори хирургия са методи на лечение.

Страничните ефекти зависят от вида на прилаганото лечение. Някои от най-често срещаните странични ефекти при лекуването на миелом са :
• Загуба на апетит: някои терапии могат да доведат до загуба на апетит, който може да трае до няколко дена след приключване на лечението и дори понякога по-дълго. Препоръчва се редовно хранене в много малки порции, да се избягват тлъсти храни и да се поемат много течности (около 1,5 -2 литра на ден).

• Констипация: някои лекарства като thalidomide*, bortezomib* или dexamethasone могат да предизвикат запек. Това е много често срещана странична реакция и често се назначават специални лекарства (лаксативи). От голямо значение да се превантира констипацията чрез редовно хранене, поемане на повече течности и ежедневно движение.
• Диария: този симптом може да бъде свързан с инфекция или употребата на лекарства като lenalidomide*, или bortezomib*. Има редица решения на проблема съгласно причината. Важно е да се съобщи на лекаря.
• Загуба на коса: по-старите лекарства използвани в химиотерапията предизвикват загуба и уредяване на косата. В зависимост от терапията може да трае до приключването и. След приключване на лечението състоянието е обратимо.
• Инфертилност: алкилиращи агенти като melphalan и clophosphamide по-често предизвикват такъв вид нарушения. Ако пациентите планират да имат деца в бъдеще трябва да обсъдят тази вероятност с лекар преди започване на лечението. Днес се предлага замръзяване на полови клетки, които могат да се използват по-късно за инвитро процедури.
• Инфекции: на практика всички химиотерапевтици могат да повишат честотата на инфекции. Това се случва поради намаления брой и изменените функции на белите кръвни клетки. Тези клетки предпазват телата ни от бактерии, вируси и гъбички. Бактериални инфекции и вирусни реактивации са най-често срещаните видове инфекции повреме на лечение и последващите няколко месеца. Някои лекарства се предписват предварително за да превантират инфекцията. Неутрофилията е намаляването на неутрофилите които са вид бели кръвни клетки отговарящи за защитата срещу гъбички и бактерии. Ако пациентите имат температура или друг симптом и неутропения е важно да се свържат с лекуващия ги лекар. Има някои препоръчителни стъпки, които намаляват риска от инфекции:
1) Избягване на уживени места: колкото повече хора има толкова по-голяма е вероятността от инфекция. Това е от особено значение повреме на сезоните където има по-често струпвания на хора (зима и есен)
2) Здравословно хранене: избягване на храни които често носят инфекции. Следене на стандартните хигиени мерки при работа с различни хранителни продукти и правилно приготвяне.
3) Да се движим: всекидневното правене на леки, ненатоварващи упражнения подобряват имунитета.

• Гадене и повръщане: свързани са с традиционни химиотерапевтици. Антиеметични лекарства се използват за превенция. Ако превенцията не е достатъчна могат да се изпишат други лекарства.
• Периферна невропатия: това се среща често при лекуване с bortezomib и thalidomide. Увреждане на нервните окончания може да промени усета в дланите и стъпалата и да доведе до болка. Симптомите започват от краката и вървят към ръцете. Настройка на дозата и промяна на лечението са двата начина по който се избягва този страничен ефект.
• Тромбози: риска от тромби се покачва при използването на thalidomide или lenalidomide в комбинация с dexamethasone. Подуване, зачервяване и болка са често симптомите на тромбозата. Ако забележите това по краката и ръцете се е важно веднага да се свържете с лекар. За намаляване на риска от томбоза може да се прави профилактика с антикоагуланти и често се прилага в комбинация с изредените горе лекарства.

Контролни прегледи
Пациенти с мултиплен миелом ходят редовно на контролни прегледи за да се профилактират рецидиви и преди те да са станали симптоматични.
На всеки 2-3 месеца се провеждат изследванията описани в съответната глава. Най -общо това са кръвни изследвания и образни изследвания.

Завръщане към нормалния живот
Завръщането към нормалния начин на живот има добри преспективи. Може да бъде трудно човек да живее с идеята, че заболяването може да се завърне. От това което се знае до днес е че няма специфичен начин да се понижи риска от рецидив. Като последица от заболяването и самото лечение завръщането към нормален начин на живот може да не бъде лесно за всеки. Въпроси относно външния вид на тялото, секуалност, умора, работа, емоции или начин на живот могат да възникнат и да притесняват пациентите. Дискутирането на тези въпроси с близки, приятели, психолози и лекари може да бъде от полза. Подкрепящи групи от пациенти могат да бъдат от полза.

Ако заболяването се завърне?
Ако заболяването се завърне се нарича рецидив. Лечението в такива случаи зависи от възрастта, общо здравословно състояние и предишни лечения.
В момента има няколко ефективни терапии при рецидив и е от голямо значение да се даде това което има най-малко странични ефекти и е най-ефективно. Очакват се още нови лекарства да навлезнат в практиката следващите години.
Най-общо, целта на втора линия терапия е да постигне вторичен отговор и да предостави на пациента период от време без заболяване. Колкото по-дълъг е той, толкова по-добре. Подхода може да се сравни с този при диабета и хипертензията при които целта е ликвидиране на симптомите а не на самото заболяване. В двата случая терапията цели пациента да води нормален начин на живот.

Клинични проучвания
Въпреки най-добрите терапии, които са масово достъпни повечето от пациентите имат рецидив на заболяването. През последните няколко години са разработени нови лекарства и се изследват в целия свят. Лекарства които са доказани в лабораторни експерименти се изследват на хора в така наречените клинични проучвания. Не всички клинични проучвания водят до по-добро лечение и може да се окаже че изследваното лекарство не е толкова ефективно колкото вече наложените. Въпреки това участието в клинични проучвания дава възможност на пациентите да се лекуват с нови лекарства преди да са навлезли масово в практиката. Можете да се обърнете към лекаря ако искате да участвате в клинично проучване.