Д-р Красен Иванов: Комбинацията от биомаркери подпомага откриването на повече случаи на хепатоцелуларен карцином

Д-р Красен Здравков Иванов завършва медицина в Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна през 2014 г. Преминал е обучителни курсове и е участвал с научни постери и презентации в български и европейски конгреси в градовете Рим, Виена, Барселона, Прага и Загреб. Преминал е едномесечен стаж по вътрешни болести в Москва, Русия към първи Московски държавен медицински университет „И. М. Сеченов“. Д-р Красен Иванов е член е на Българското научно дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; Европейското дружество по гастроентерология; Българска асоциация по ултразвук в медицината. Член на управителния съвет и ръководител на секция Хепатология в Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България.
Д-р Красен Иванов е автор и съавтор е на научни публикации в български и еропейски издания и на статии в сайтове с медицинска насоченост.

С него разговаряме а най-новите възможности в диагностиката Хепатоцелуларния карцином, които бяха една от темите на VII-та Национална конференция похепатология, която през ноември. 

Д-р Иванов, в края на миналия месец се проведе VII Национална конференция похепатология, в който взехте участие и Вие. Бихте ли  разказали какво е приложението в момента на биомаркерите диагностиката и проследяването на хепатоцелуларен карцином и има ли възможност то да се разшири?

Хепатоцелуларния карцином е най-разпространената форма на първичен рак на черния дроб и четвъртата водеща причина за смърт от рак в света. Високите нива на смъртност и лоша прогноза се обуславят от забавената диагноза и откриването му в напреднал стадий. Над 50% от случаите на HCC са диагностицирани на късен етап, когато 5-годишната обща преживяемост е по-ниска от 10% Поради тази причина световните научни дружества препоръчват скрининг на високорисковите пациенти. Първата стъпка в скрининга са образните методи основно ултразвукът поне 2 пъти годишно при рисковите групи. На втори етап остават туморните биомаркери.
Най широко използвания в световен мащаб е - Alpha-Fetoprotein (AFP). Но той има редица недостатъци като не достатъчна чувствителност, при 30% от пациентите е в референтни граници и недостатъчната специфичност AFP се повишава се при цироза, хроничен хепатит, бременност и герминативно-клетъчни тумори. Затова се търсят и други биомаркери в помощ на скрининга, диагностиката и проследяването на пациентите.

На проведената конференция говорихте конретно за нов, сега навлизащ биомаркер PIVKA- II, с какво той е по-добър от досегашнит такива и каква е ползата за пациентите и медицинските специалисти от него?

За територията на репукблика България е нов туморен биомаркер, но за световните научни дружества не е. PIVKA-II е протеин, индуциран от отсъствие на витамин К и представлява незряла форма на протромбин известна като дез-гама-карбокси протромбин или DCP.
Според нас има голяма полза от него като допълнение към досегашните методи. Комбинацията от биомаркери открива повече случаи на хепатоцелуларен карцином. Използването на PIVKA-II в допълнение към AFP добавя 36% чувствителност. Освен това има много случаи на хепатоцелуларен кацрином, част от които представих и на конференцията по хепатология, при които AFP е с нормални стойности докато PIVKA-II е мнгократно завишен.
Според мен всяко изследване което подпомага по ранната диагноза и съответно навременно лечение е важно и може да бъде от полза на колегите и техните пациенти.

Какво показва вашият клиничен опит с PIVKA - II, потвърждават ли се очакванията към него, заедно с какви други изследвания би могъл да се прилага и въможно ли е приложнието на PIVKA - II в диагностиката и проследяването на хепатоцелуларен карцином, да замести биопсията, в случаите когато не е възможно извършването и?

Ние използваме PIVKA II от 5-6 месеца. Смятам, че клиничната употреба на PIVKA-II е в помощ на диагнозата на хепатоцелуларния карцином. За този кратък период имаме резултати които систематизирме и интерпретираме при различните групи от пациенти. На този етап мога да кажа, че серумните нива на PIVKA-II при пациенти с първичен чернодробен рак са значително по-високи от тези при пациентите в контролната група. PIVKA-II има пряка корелация с размера на тумора , при туморите с големи размери е в по високи стойности. Комбинацията на PIVKA-II и AFP увеличава диагностичната ефективност. Комбинацията на PIVKA-II и AFP засилва чувствителността за разграничаване случаите на хепатоцелуларен карцином от контролните.
Изчакваме навлизането в България и на нов биомаркер за хепатоцелуларен карцином - AFP-L3 фракция , чрез които ще можем да изчисляваме GALAD Score той е комбинация от: ( пол, години, AFP, PIVKA II и AFP-L3 ). Клиничното значение на този нов GALAD Score e проверено в редица световни проучвания и публикации и дава много добри резултати за по ранното откриване на първичен чернодробен рак.
Относно биопсията, според световните научни препоръки тя не е нужна за поставяне на диагнозата, тя се поставя на базата на образните методи. В България, за да се стартира противотуморна терапия от медицински онколог е необходима хистологична верификация, което понякога създава проблеми при трудни за провеждане на биопсия тумори.
В заключение бих искал да кажа, че туморните биомаркери не могат да се използват самостоятелно за поставяне на диагнозата  хепатоцелуларен карцином и не могат да заместят образните методики или хистологичната верификация.