От няколко години в системата на българското здравеопазване говорим постоянно за контрол. Поради безпомощност на управляващите този контрол се свежда само до ограничения и лимити на дейностите на изпълнителите на доболнична и болнична помощ, въвеждане на нови и нови административни тежести. Имаме финансово лимитиране за направления, изследвания, хоспитализации. Имаме административно лимитиране  със здравна карта- брой болници,отделения, дейности, легла. Имаме неразплатена дейност за последните две години над 70 млн. лева.  Имаме и административно оскъпяване на медицинските услуги с въвеждането на т.нар. медицински стандарти- изискавания за количествени показатели, но не и за качествени услуги.

  Електронно здравеопазване- какво означава това за пациента?

Историята на електронното здравеопазване започва развитието си преди няколко десетилетия, като еволюира до болнични системи, а с напредване на технологиите и до напълно интегрирано и функциониращо електронно здравно досие, позволяващо достъп до здравна информация на всяко място, по всяко време в полза на пациента, здравните специалисти и здравните институции. Това работи в Европа.

В тази Европа, гражданите имат европейска здравноосигурителна карта, която заменя хартиените формуляри, необходими при лечение в различните страни на ЕС. Пациентите в Европа имат право на свободно движение- електронната здравна карта осигурява това право.

Изниква логичния въпрос- защо в България, страна членка на ЕС повече от 10 години не създаваме електронно здравеопазване?

Отговора е: Всичко ще стане прозрачно, пациента ще стане най- важният регулатор в системата ни на здравеопазване.

 Какво означава разлика в цената на стойността на лекарства за един онкоболен пациент?

В медийното пространство отново се правят внушения за злоупотреби с лекарствата за лечението на онкоболни пациенти. Естествено вниманието се насочва към отделения и клиники където разхода е по- голям.

Дали от медицински одит могат да дадат доклади и отговори за продължителността на живот  на пациентите в различните отделения и клиники, свободната от прогресия преживяемост, токсичност от дадено лечение? Не, не могат- в България няма такъв регистър, а може би за самите институции това не е важно. Дали ако техен близък е болен от рак ще го изпратят да се лекува в отделение с нисък разход за медикаменти? Вероятно не. Дали за да се угоди на финансиращия орган не се прави субдозиране на лекарствата, използват се по- стари генерации медикаменти? В онкологията лекарственото лечение означава живот. За институциите и държавата това са само пари.