Какво означава липсата на лекарство за пациента?
Ефективното лечение на всяко заболяване е свързано с правилната диагноза, спазване на правилно поведение и начин на живот в ежедневието, прием на подходящия медикамент. За да е ефективна една терапия, приема на лекарства по схема предписана от лекаря е ключов. Всяко нарушение на предписанието може да доведе до различни последствия за здравето и за развитието на болестта. Понякога рискове има за часове, друг път за дни, да не говорим за месец. Пациентите поддържат връзка по между си, дават си на заем, търсят пътуващи близки и приятели до чужбина, посягат към интернет или „куфарна“ търговия (доста опасна с оглед на безопасността на лекарствата и тяхното съхранение)
Години наред проблема с липсата на лекарства остава хроничен. Защо се случва?
Основните причини са две- паралелен износ на лекарства (ре-експорт) и изтегляне на медикаменти от България. Генералната причина е лекарствената политика и дългогодишният натиск за намаляване на цените.
И двете причини за липсата на лекарства е свръхрегулацията на цените. В България едно лекарство попада в позитивния лекарствен списък и се реимбурсира, ако цената която даде производителя е най- ниска от референтни за ценообразуването страни в Европа. Цената в някои случаи е в пъти по- ниска в сравнение с големи страни като Германия. Естествено всеки търговец е изкушен да внесе лекарство на по- ниска цена в България и да го продаде на по- висока в друга европейска страна. Освен това плащането става веднага, а не се чака с месеци. Паралелния износ не е престъпление, а нормална практика за Европейския съюз, чийто основни принципи са свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. Паралелната търговия съществува винаги когато има драстична разлика в цените. Това е свободния европейски пазар.
Големите губещи от ре-еспорта са пациентите и фирмите производителки. Фирмите производителки губят пари, тъй като техните медикаменти се продават на големите пазари на по- ниски цени. За да ограничат загубите си, дават за българския пазар само количеството което е необходимо или малко по- голямо от нуждите на българските пациенти. Част от това количество обаче се изнася и така се появява недостиг. Други компании въобще си тръгват от българския пазар.
Основният губещ обаче остава пациента- неговото лечение се нарушава, болестта не се контролира, а може да има и по- сериозни последствия. Живота и здравето ни са изложени на риск.
Мантрата, че лекари и фармацевти изнасят лекарства заплащани от НЗОК върви с пълна сила. Дори и да има такива случаи те не могат да бъдат в такива размери. Ако има такива, то те са криминални и нека съответните органи си свършат работата и да има наказателна отговорност.
Има ли възможно решение в интерес на пациента?
За нас пациентите е важно да получаваме редовно предписаното ни лечение, да не се страхуваме постоянно дали този ден, тази седмица, този месец ще вземем терапията си и ще контролираме заболяването си.
Нека отговорните институции си свършат най- сетне работата- да осигурят спокойствие за лечението и здравето ни. Това може да се случи само с политическа воля за промяна в лекарствената политика. А тя може да бъде много проста. Вместо да се принуждават производителите да регистрират най- ниски цени на медикаментите в Европа, производителите да дават отстъпки в същия размер на НЗОК. Така и за фонда и за държавата разхода ще остане същия, но ре-експорта ще стане ‚неизгоден“.
Големият въпрос е дали има политическа воля за промяна на погрешната лекарствена политика или има по- големи частни интереси стоящи над живота и здравето на пациента.