+359 885904502  София, ул. Нишава № 121        office@bgpatients.org

Search Our Site

Регистрация

Европейски ден на донорството
8 октомври

Понякога ми се иска да заведа всички кандидат – министри в един диализен център и да постоят там един цял работен ден. Да прекарат там работното си време. Да видят част от техните избиратели в една по-друга светлина – в тяхната ежедневна битка за оцеляване. В ежедневната битка на техните близки да ги подкрепят и самите те да се държат, за да не паднат. Да видят как идват посивели, отекли, с торбичка, в която си носят книга или нещо друго, с което да прекарат поредните 4 часа на машината. Да видят колко бавно се придвижват / тези, които въобще могат сами/ и колко примирени са лицата им. Искам да видят безверието, което е изписано на тези лица. Да усетят отчаянието, в което са се потопили и ги е задушило. Да усетят безропотното им заемане на стола/леглото, подаване на ръката за поставяне на иглите и включване на машината…Тогава започва да се чува онзи писукащ звук, който ще помня цял живот – звукът на диализната машина. Звукът, който равномерно отчита твоя живот или по-точно твоето съществуване. Защото диализата не е лечение, тя е поддържаща терапия. Поддържа те, за да гласуваш, за да плащаш данъци, за да се водиш 1 глас за партията Х. Това искам да видят кандидат –министрите, които имат огромно желание да управляват България и да я направят едно по-добро място за живеене. И това ми желание е продиктувано не от друго, а от наивната ми вяра, че ще има сред тях такива, които ще направят нещо за техните избиратели на диализа. Ще проявят желание за промяна на някоя наредба, на някоя поне разпоредба, която да облекчи живота на тези хора.


Мисля си – толкова ли е трудно всеки от нас да поговори със своите близки и роднини днес дали иска неговите органи да бъдат дарени след смъртта му, за да няма след това отказ на роднини, за да няма чудене и скандали между тях, когато това нещастно, но неизбежно събитие настъпи?! Толкова ли е трудно една вечер да отделим, за да поговорим с нашите деца, че да даряваш е безценно?! Кому са нужни органите на починал човек? За мен има само един отговор – на този, чийто живот може да бъде спасен! Уважавам мъката и болката на всеки един човек, но даряването на органи не я увеличава, а я намалява – част от твоя починал любим човек продължава да живее. Даряването е продължаване на живота, а не край.
Ето такива мисли и мечти ме преследват в тези размирни времена и ме карат да се чудя как се чества Европейски ден на Донорството точно сега?!
Какъв ден, дами и господа? Ние НЯМАМЕ ДОНОРСТВО! Ние НЕ ЖЕАЛЕМ ДА РАЗВИВАМЕ ДОНОРОСТВО! Как тогава да го честваме?!

Аз мога единствено, за пореден път, и никога няма да се уморя да правя следното на този и на всеки друг ден: ДА ИЗКАЖА ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА ДАРИЛИ СВОЙ ОРГАН ИЛИ СА ДАЛИ СВОЕТО СЪГЛАСИЕ ОРГАН НА ТЕХЕН БЛИЗЪК ДА БЪДЕ ПРИСАДЕН! БЛАГОДАРЯ ВИ! Вашият жест, Вашият Дар е безценен! Той е мечтан, бленуван от хиляди хора, които стоят с празен поглед 4 часа/ 3 пъти седмично на един апарат в една болница или си слагат със същото машинално движение торбата да се стопли, за да си включат перитонеалната диализа в къщи. БЛАГОДАРЯ ВИ, на ВАС, които жертвате частица от Вас или на Ваш починал близък, за да дадете шанс на друг човек да се смее, да тича, да има деца, да отгледа своите, да целува любимия си човек или просто да се разходи в парка, без да се задъхва!
Аз мога и искам да ИЗКАЖА ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ И НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО ДНЕС ИЛИ УТРЕ, ЩЕ ПОГОВОРЯТ СЪС СВОИТЕ БЛИЗКИ И ЩЕ ИМ КАЖАТ ТЯХНАТА ВОЛЯ ЗА ТОВА КАКВО ДА СЕ СЛУЧИ С ТЕХНИТЕ ОРГАНИ, СЛЕД КАТО НАСТЪПИ СМЪРТТА ИМ! БЛАГОДАРЯ ВИ!
ЧЕСТИТ ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ДОНОРОСТВОТО!
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!

Христина Николова

 

Нашият централен офис

 
Сдружение за развитие на българското здравеопазване  ул. Нишава № 121
София, 1408
България
+359 885815108
+359 885904502
e-mail:office@bgpatients.org