През последната седмица ставаме свидетели на поредното охулване на медицинската професия. Липсата на съпричасност и палиативни грижи от страна на медицинския персонал към нуждаещи се терминално болни пациенти. Всички провеждали активно лечение- химиотерапия, харчели пари за скъпи лекарства, и никой от тези лекари не обръщал внимание на пациентите в края на техния жизнен път.
Нека да кажем какво е палиативна грижа. Палиацията не е някой да полежи в лечебно заведение за 20 дни в рамките на 6 месеца (това е правото на пациента по клинична пътека осигурена от здравното осигуряване). Палиацията е сложна, трудна, продължителна и доста скъпа услуга. За добра палиативна грижа е необходим висококвалифициран медицински екип. Основни проблеми при терминални пациенти са най вече болката, анорексия и кахексия, депресии и делир, различни соматични и психологични проблеми. Овладяването на болката включва обучени лекари- специалисти, които в България са 5- 6 човека, специфични лечения, включително опиати. Понякога се налага да бъдат прилагани инфузии на различни медикаменти, анестезия и епидурални упойки. Кахексията в резултат на заболяването трябва да се контролира от диетолози, често пъти се стига и до парентерално хранене. За справяне със затруднено дишане са необходими кислородни апарати, специалисти пулмолози. За справяне с тежки депресии, делири са необходими психолози и психиатри. За справяне с редица усложнения от соматичен и психологичен характер са нужни тясни специалисти от различни специалности. Да не говорим за обучен и мотивиран среден медицински персонал работещ в такъв труден сектор на здравеопазването. Всичко това не може да се постигне с 51лева на ден и за 20 дни.