Как се поставя диагнозата?
В момента няма скринингови програми, които да бъдат препоръчани на всички, поради факта че няма идеални методи за доказване на панкреатичен рак. Ранен стадий и премалигнени състояния не дават симптоми. Поради това ранното откриване на панкреатичен рак е ненадеждно и трудно. При пациенти с наследствени синдроми, описани горе, се провежда редовна ендоскопска ехография и в някои случаи се препоръчва ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Карциномът на задстомашната жлеза се подозира при наличието на редица симптоми. Основните са загуба на тегло, жълтеница, коремна болка и болки в гърба. Тези симптоми могат да са и за много други заболявания, което затруднява поставянето на диагноза. Понякога пациенти с новооткрит диабет или панкреатит са болни от злокачественото заболяване.
Диагнозата се поставя съгласно следните изменения :
1. Физикално изследване. Някои от симптомите при пациенти с панкреатичен рак, които могат да се прояват са:
• Жълтеница – важен симптом, но панкреатичният рак не винаги е причината. Жълтеницата представлява пожълтяване на кожата и склерите поради повишените количества билирубин в кръвта. Може да се дължи на притискане на общия жлъчен проток от тумора, който в този случай е силно вероятно да е локализиран в главата на пакреаса. Притискането също ще предизвиква натрупване на жлъчка в жлъчния мехур и поради това, последният се увеличава. Поради блокадата на общия жлъчен проток, жлъчката не преминава в тънкото черво и фекалиите ще бъдат по-бледи или бели (ахолични). Ако нивата на билирубин в кръвта са високи е възможно потъмняване на урината поради по-интензивната екскреция на билирубин.
• Абдоминална и гръбна болка поради оказване на натиск на околните структури, които са добре инервирани. Симптомът се проявява ,когато туморът е локализиран в тялото или опашката на жлезата.
• Неочаквано понижаване на телесната маса и липса на апетит са често срещани явления.
• Проблеми с храносмилането могат да се появят, ако туморът притиска протока на панкреаса, който също е свъзан с общия жлъчен проток, това предизвиква липса на ензими и мазните храни се понасят трудно. Това може да предизвика гадене, повръщане, диария, стеаторея (наличие на жълти мастни капки във фекалиите)
• Кръвни съсиреци могат да се появат, въпреки че в повечето случаи причината е различна от рак. Ако симптомът се прояви в дълбоките вени, говорим за дълбока тромбоза. Рядко е възможна тромбоза на артериален съд на белия дроб, предизвикваща белодробен тромбемболизъм. Последният се проявява с гръдна болка и задух.
• Неравномерен релеф на подкожната мастна тъкан (липодистрофия). Проявява се, когато панкреасът секретира ензими извън протока и те смилат подкожната мастна тъкан.
• Проблеми с захарния метаболизъм и рядко диабет се причиняват от деструкция на клетките, произвеждащи инсулин. Открива се чрез прост лабораторен тест.
• Панкреатит е възпаление на панкреаса и може да бъде предизвикано от рак в жлезата. Проявява се често у възрастни и се подозира, когато няма друга явна причина като алкохолизъм или жлъчни камъни. Панкреатитът не е специфичен симптом на карцинома и поставянето на диагнозата е трудна.
2. Образна диагностика. Когато се подозира рак на панкреаса, първото образно изследване, което се назначава, е ехографията (ултразвук). За изясняване на подробности могат да се назначат ендоскопска ехография, скенер с контраст и ядрено-магнитен резонанс. Тези изследвания, заедно с магнитно-резонансната холангиопанкреатография, са сензитивни и откриват рака, но и могат да изяснат подробности относно състоянието на жлъчните пътища и самия панкреас. Ендоскопската ехография е метод, позволяващ взимането на биопсия и/или тънкоиглена цитологична аспирация, както и заснемането на вътрешните органи. Магнитно -резонансната холангиопанкреатография позволява заснемането на жлъчните пътища и панкреаса по неинвазивен начин. Компютърната томография с контраст и ядрено-магнитния резонанс дават информация за инфилтрация и метастази.
3. Лабораторни изследвания. СА 19-9 е карбохидрат, който може да бъде продуциран от ракови клетки на панкреаса и се намира в кръвта, откъдето се взима пробата. Някои пациенти с рак на панкреаса могат да имат повишен СА 19-9 (туморен маркер), докато други болни могат да нямат. Са 19-9 може да бъде повишен поради други причини, а не само при рак на задстомашната жлеза, това прави маркера неспецифичен за карцином. Нивото на туморния маркер не се използва за поставяне на диагноза, тъй като не е надежден, но се използва за определяне на ефективността на терапията.
4. Хистопатологично изследване. Това е лабораторен метод, който изследва тумора чрез биологичен материал (биопсия), взет от специалист. Изследването се провежда от специалист, наречен патолог, който потвърждава диагнозата и дава подробна характеристика на карцинома. Абсолютно задължително изследване при случаите, когато туморът не може да бъде напълно отстранен или ако е планирано друго лечение преди операцията. Има два начина за взимане на проба от тумора, но когато не може да бъде отстранен, се използва само първия.
• Тънкоиглена аспирационна биопсия е процедура, при която лекарят поставя тънка игла през кожата под СТ контрол или директно в панкреаса чрез ендоскопска ехография. Последният се предпочита поради риска от десеминация на рака при СТ асистиранта аспирационна биопсия. Позитив на този метод е, че пациентът не се подлага на обща анастезия и има много рядко странични ефекти.
• Лекарите използват лапароскопия за оглеждане и взимане на проба от панкреаса. Пациентите са седирани при тази процедура. Хирургът прави няколко разреза и през тях вкарва инструменти, подобни на телескоп, в коремната кухина. Единият инструмент е снабден с камера и вързан към компютър за наблюдаване. Лекарят може да огледа подробно коремната кухина, да види колко е голям тумора , дали е засегнал други части на тялото и да вземе биологичен материал. Този метод не се препоръчва в случаите, когато не може да се отстрани тумора.
Биопсията е задължителна, когато туморът не може да бъде отстранен хиругично или когато е планирано друго лечение преди операцията. При наличие на метастатази може да се вземе материал чрез ехографско или СТ навигирани процедури.
Пациенти, при които се предприема радикална операция, биопсия преди това не е необходима. След операцията отсраненият тумор се изследва и се потвърждава диагнозата.