Това е първата систематизирана комплексна методика в България, създадена за поетапна рехабилитация на медицински, социални и психологически проблеми на пациенти, оперирани от КГ, преминаващи или преминали курс на лечение с химиотерапия или лъчелечение. Екипът специалисти е мултидисциплинарен. През 2010 г. програма Виктория е представена на конгрес на ESMO в Милано и през март 2013 г. е припозната от Министерството на здравеопазването като национална програма с приоритетно финансиране. Програма Виктория комплексно съчетава подбор на професионалисти и консултанти, място на изпълнение, апаратура, методики, техники, обучен персонал, природни и климатични фактори, за да постигне целта си – физично и психично здраве. Провежда се в обстановка, изведена от болничната, неформална, което също има лечебен ефект. Чисто медицинските техники за рехабилитация са представени под форма на игри, дейности на ежедневния живот, арттерапия, рисуване, свирене на инструменти. Наред с медицинската рехабилитация, със съдействието на клинични психолози (част от рехабилитационния екип) се прилага групова и индивидуална психотерапия, чиято крайна цел е стимулиране на реадаптационния процес, понижаване на тревожността, овладяване на депресивната симптоматика, овладяване на кризисни ситуации, подобряване на психичното функциониране, емоционално стабилизиране. Цели се по-бързо възръщанe към дейностите на ежедневния живот, подобряване на качеството на живот. Подпомага се подборът на подходящи професии, заетост, ресоциализация. Цел на програмата е да осигури навременна рехабилитация, осигуряваща качество на живот, превенция на усложненията и медицински контрол при преживели КГ на различни етапи от активно лечение и адювантна терапия.

Лимфна система
Лимфната система се състои от органи, като сливици, тимус, слезка (далак) и мрежа от лимфни възли, жлези и съдове, които се простират по цялото тяло. Те съдържат течност наречена лимфа. Тя е безцветна течност, която се формира в тъканите на тялото.
В нашите тела има постоянен обмен на течности. Той преминава от тъканите на тялото в лимфната система,където се филтрира в лимфните възли и се вливат в кръвния поток. Този постоянен поток регулира количеството течности в различните части на тялото.
Лимфната система произвежда клетки наречени лимфоцити, които помагат на организма да се справя с инфекциите. Лимфоцитите циркулират в кръвта, но са концентрирани основно в лимфната течност, която формира част от имунната система на тялото.

Развитието на онкологичната медицина, напредъка в ранното откриване и лечение на онкологични болести довеждат до приблизително 60% петгодишна преживяемост. Онкологичните болести и тяхното лечение често са асоциирани с физически и психосоциални проблеми, които рефлектират негативно върху качеството на живот (КнЖ) на пациентите. Наблюдават се както дългосрочни ефекти, които се появяват по време на лечение и продължават след него, така и късни ефекти, които липсват по време на лечение и се появяват по-късно. Това, от своя страна, води до влошаване на физическата кондиция, двигателната активност, приспособяемостта към новото тяло на пациентите, преживели онкологична болест, т.нар. сървайвъри. С термина сървайвър се определя всеки пациент, диагностициран с карцином, от момента на заболяването през останалата част от живота му.
Химиотерапията и лъчелечението водят до имуносупресия, имат токсичен ефект върху много здрави органи и системи. Хормоналната терапия, от своя страна, води до преждевременна кастрация с ранна менопауза и последваща остеопороза, затлъстяване, сексуални нарушения, намалени мускулни маса и сила, психоемоционални проблеми в себеусещането и в двойката, понижено самочувствие, депресия, нарушения в съня, тревожност, затруднена ресоциализация, понижена психическа и физическа активност и кардиореспираторна кондиция.
Кардиореспираторен капацитет.

Една от ключовите препоръки е необходимост от последващи действия за „планове на рехабилиационните грижи“, за да се подготвят онкоболните за преход от активно лечение към последваща рехабилитационна фаза след лечението. Тези планове са основни инструменти, за да се даде възможност и да се информират както пациентите, така и общопрактикуващите лекари за последващи грижи, скрининг и наблюдение.
Препоръчва се всички пациенти, завършили начално антитуморно лечение, да получават план, предоставен при определено посещение в клиниката, за да се улесни прехода към доживотно проследяване.
Основни компоненти, препоръчани за включване в този план са: тип тумор, получено лечение и потенциални последици; конкретна информация за времето и съдържанието на препоръчителни последващи действия; препоръки за превантивни практики и как да се поддържа здраве и благополучие; информация за правна защита по отношение на заетост и достъп до здравно осигуряване; информация за налични психосоциални услуги в общността; информация за планиране на фертилитет при пациенти в репродуктивна възраст; насоки за скрининг и симптоми на рецидив, вкл. вторично появили се.

Звената по рехабилитация би трябвало да осигурят следните специалисти: лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина за оценка на рехабилитационни нужди, квалифициран рехабилитационен екип, състоящ се от рехабилитатор/кинезитерапевт, квалифициран за лечение на лимфедем, диетолог, ерготерапевт, психолози за психологическа и сексуална консултация, логопед, специалист по грижи за стомирани болни, стоматолог и други квалифицирани специалисти-консултанти според специфичните нужди. Лицата, оказващи грижи, трябва да бъдат уверени, че на болните с идентифицирани рехабилитационни нужди ще бъде осигурено подходящо ниво на подкрепа. Това налага използванена единен инструмент за оценка на рехабилитационните нужди. Последният трябва да се прилага във всички звена и трябва да включва: оценка на нутритивeн статус, мобилност, самостоятелни грижи и нужда от помощ в ежедневието, оценка на орално здраве, справяне у дома с дейности на ежедневния живот, работа и свободно време.

Онкологичната болест в максимална степен нарушава способностите на болния да извършва своите обичайни ежедневни дейности. Така възможностите на онкологичните пациенти да се грижат за себе си, да работят и да водят нормален живот в значителна степен са нарушени. Рехабилитацията в онкологията има за цел да повиши в максимална степен функционалнoста на пациента, да промотира неговата независимост и да му помогне да се адаптира към новите условия, предизвикани от болестта и нейното лечение.
Рехабилитацията предлага начини за повишаване на качеството на живот (КнЖ) на болния без значение от очакваната продължителност на живота. Нейна основна цел е да запази достойнството на пациента и в максимална степен да намали негативното влияние, което онкологичната болест оказва върху физическото, психо-социалното и икономическото му функциониране. Значението на прилагане на рехабилитационни мероприятия непрекъснато нараства и те би трябвало да се разглеждат като съставна и неразделна част от грижите за пациента.