Бронхоскопия

Бронхоскопията е ендоскопско изследване, при което с помощта на оптичен инструмент (бронхоскоп) се оглеждат трахеята и бронхите.
Тя се извършва с цел диагностика или лечение.
С диагностична цел, бронхоскопията се извършва при наличие на атипични находки при рентгенография или компютърна томография на бял дроб, за диференциална диагноза на белодробни инфекции, за диагностициране и стадиране на злокачествени и доброкачествени образувания, при хронична кашлица, която не се повлиява от лечение, при дрезгавина на гласа, която продължава повече от две седмици.

С лечебна цел се извършва за отстраняване на чужди тела от дихателните пътища, като съпътстващо лечение на злокачествени и доброкачествени образувания, които причиняват силен задух (с помощта на лазер, аргон-плазмена каутеризация, криокаутеризация, електрокаутеризация и др.), както и за поставяне на стентове при стеноза на трахеята и главните бронхи, която може да се дължи на разни причини.
Желателно е 6-12 часа преди процедурата да се преустанови приема на храна и да се ограничат течностите.
Лекарствата, които увеличават риска от кървене — антиагреганти, антикоагуланти и нестероидни противовъзпалителни средства, се спират.
По време на бронхоскопията, през носа или устата, в дихателни пътища се въвежда тънка тръба, наречена бронхоскоп.
На върха на бронхоскопа има малка лампа и камера, с помощта на които се визуализират трахеята и дихателните пътища, като образът се предава директно на видео екран.
Изследването може да се извършва с ригидна или флексибилна техника, под локална или обща анестезия, в зависимост от всеки отделен случай.
Ригидната бронхоскопия е по-травмираща, затова се използва и по-рядко, извършва се под обща анестезия. Предпочита се при изваждане на големи чужди тела и за овладяване на тежки кръвоизливи.
При флексибилната (гъвкава) бронхоскопия с фибробронхоскопа могат да се огледат по-малките разклонения на бронхите. Бронхоскопът се въвежда през носа или през устата, като се използва локална анестезия.
Едновременно с бронхоскопията се извършва четкова биопсия, с последващо цитологично изследване, както и щипкова биопсия.
Освен цитологичното изследване се провежда и микробиологично изследване на бронхиалния секрет.
Трансбронхиална биопсия на лимфни възли се прави с помощта на игла и бронхоскоп, за да се достигнат хилусните и медиастиналните лимфни възли и се взема материал за цитологична диагноза. Този метод се използва за диагноза на туберкулоза, саркоидоза, метастази в лимфните възли, лимфоми и други.
Трансбронхиална белодробна биопсия има важно диагностично значение при саркоидоза, карциноматозен лимфангит, хронично дисеминирана туберкулоза на белите дробове.
По време на бронхоскопията е възможно да усетите неприятен, горчив вкус при впръскването на анестетика. Въпреки анестезията, може да имате усещане за натиск или леко дърпане, докато тръбата се движи през трахеята.
Някои от пациентите изпитват чувство на задушаване, но затруднението в дишането е преходно. Възможно е да се появи и кашлица.
Има ли рискове от провеждането на изследването?
Усложнения се срещат в около 10% от случаи, а смъртността е около 1%. От тях 48% са вследствие трансбронхиална белодробна биопсия. Основните рискове при бронхоскопия са поява на ларингоспазъм (спазъм на мускулите на гръкляна), бронхоспазъм, кървене и инфекция.
По рядко може да има аритмия, температура, пневмотиракс, пневмомедиастинум (въздух в медиастинума), травматично увреждане на ларинкса и бронхите, подкожен емфизем (навлизане на газ или въздух в подкожния слой на кожата, въздушна емболия.
Успехът на бронхоскопията зависи от точните показания и опита на лекаря, който ще я извърши, като успеваемостта обикновено е  над 80%, но е възможно да настъпят и непредвидени състояния.