Туморни маркери

„Туморните маркери" са  белтъчни вещества, които се образуват и се откриват в кръвта на пациенти при наличие на активни ракови клетки в тялото. Те са специфични , според различните органи и системи. Показателно е повишението на стойностите им над референтните граници, което е свързано с големината на тумора, както и с неговото разпространение в организма (метастазиране).  Сред най-често изследваните са на простатната жлеза -  простатоспецифичен антиген, който може да е белтъчносвързан или общ – TPSA , както и свободен- Free PSA,  като процентното съотношение между двата показателя служи за оценка на риска от злокачествен процес.
Туморните маркери са повече или по-малко специфични за наличие на даден вид рак.

Алфа-Фетопротеин(AFP)
Този маркер се използва при съмнение за първичен чернодробен карцином и при тумори, изхождащи от тестисите.
Повишени стойности  може да има при хепатити, чернодробна цироза, доброкачествени тумори на яйчниците, многоплодна бременност и други.

Простатен специфичен антиген (РSA)
За този маркер е характерно, че се повишава се при простатен карцином. Умерено повишени стойности може да има при доброкачествена простатна хиперплазия, простатит, след манипулации върху простатата - до 10 дни след манипулацията.

Карцино-ембрионален антиген (СЕА)
Това е неспецифичен маркер. Използва се в комбинация с други по-специфични Туморни маркери. Прилага се при изследване за карцином на дебелото черво, гърдата, белите дробове и др. Стойностите на маркера се повишават и при хронични чернодробни заболявания, напреднала хронична бъбречна недостатъчност, пушачи и други.

Карциномен антиген (СА 125).
СА 125 етуморен маркер, който се използва при изследване за карцином на яйчниците, дебелото черво, млечна жлеза, панкреаса.
Повишени стойности могат да се наблюдават и при остър панкреатит, болест на Крон, чернодробна цироза, възпалителни заболявания на яйчниците, бременност и други.

Карциномен антиген (СА 15-3). 
СА 15-3 е тумурен маркер, който може да има повишени стойност при карцином на млечната жлеза, панкреаса с метастази, яйчник, дебело черво, бял дроб, стомах,
матка.
Повишени стойности могат да се наблюдават при чернодробна цироза, остри и хронични хепатити.

Карциномен антиген (СА 19-9)
Изследването на този маркер има повишени стойности при карцином на панкреаса, жлъчните пътища, дебелото черво, стомаха, яйчниците

Всички ТМ навлизат в телесните течности и при нетуморни заболявания в по-ниски концентрации. Когато надхвърлят определени прагови граници, всички измервани ТМ констатират наличие на тумор. 
ТМ не са подходящи за ранна диагноза. Зависят до голяма степен от размера на тумора. Ако масата на тумора е малка по обем – туморните маркери могат да покажат нормални стойности.
В онкологичната практика туморните маркери се следят при пациентите, при които са показателни (завишени предоперативно и/или преди започване на лечение). Проследяването е динамично и се извършва през определени фиксирани интервали. Сравняването на стойностите на туморните маркери в хода на системното лекарствено лечение (химиотерапия, прицелна терапия), както и в хода на динамичното диспансерно наблюдение на пациентите е показател за повлияване на болестта от лечението и за активността на заболяването.
 
Важно за пациентите е да знаят, че резултатите трябва да се тълкуват от лекар, защото завишените стойности не винаги значат наличие на онкологично заболяване.