Tези изследвания са първата стъпка при изследването на пациента. Изискват се в зависимост от проявените симптоми или диагностичното съмнение на лекаря.
• Кръвни изследвания. Кръвта е течност, която циркулира в тялото ни и в която се намират (освен различни видове клетки) множество вещества, произвеждани от различните органи. За по-голямата част от тези вещества са познати нормални стойности, които са характерни за кръвта на здравите индивиди. Когато при кръвните изследвания се появят анормални стойности, както над, така и под нормата, това е ясен показател, че нещо не функционира правилно.
• Изследване на урината
• Изследване на гръбначно-мозъчната течност (течност, в която се намират нервните структури)
• Изследване на плевралната течност (течност, съдържаща се между двата слоя на плеврата – мембраната, която обгръща белите дробове)
• Фекално изследване
• Изследване на носогърления секрет (слуз, която се намира в задната част на ноздрите)
• Изследване на туморни маркери- вещества, които по принцип се установяват в кръвта и чиито стойности над нормата се свързват с наличието на злокачествени тумори. Измерването на нивата на туморните маркери може да бъде полезно за диагностирането на някои видове рак, когато се извършва в комбинация с други изследвания. Самостоятелно, то не позволява да се потвърди или отхвърли диагнозата „рак“, защото нивото на даден туморен маркер може да се повиши при хора с доброкачествени тумори. От друга страна, нивото може да не се повишава при всички хора, болни от рак, особено ако заболяването е в ранен стадий. Обикновено туморните маркери са полезни за контролирането на развитието на болестта при пациенти с вече поставена диагноза и подложени на лечение. Показателите на туморните маркери могат да означават повторната поява на тумора, поради което е необходимо да се правят нови диагностични изследвания, за да бъде тя потвърдена или отхвърлена. При хора, подложени на лечение, спадът на тези стойности показва добро повлияване.