+359 885906376  София, ул. Нишава № 121        office@bgpatients.org

Search Our Site

Регистрация

banner img palliativeПрез последната седмица ставаме свидетели на поредното охулване на медицинската професия. Липсата на съпричасност и палиативни грижи от страна на медицинския персонал към нуждаещи се терминално болни пациенти. Всички провеждали активно лечение- химиотерапия, харчели пари за скъпи лекарства, и никой от тези лекари не обръщал внимание на пациентите в края на техния жизнен път.

Нека да кажем какво е палиативна грижа. Палиацията не е някой да полежи в лечебно заведение за 20 дни в рамките на 6 месеца (това е правото на пациента по клинична пътека осигурена от здравното осигуряване). Палиацията е сложна, трудна, продължителна  и доста скъпа услуга. За добра палиативна грижа е необходим висококвалифициран медицински екип. Основни проблеми при терминални пациенти са най вече болката, анорексия и кахексия, депресии и делир, различни соматични и психологични проблеми. Овладяването на болката включва обучени лекари- специалисти, които в България са 5- 6 човека, специфични лечения, включително опиати. Понякога се налага да бъдат прилагани инфузии на различни медикаменти, анестезия и епидурални упойки. Кахексията в резултат на заболяването трябва да се контролира от диетолози, често пъти се стига и до парентерално хранене. За справяне със затруднено дишане са необходими кислородни апарати, специалисти пулмолози. За справяне с тежки депресии, делири са необходими психолози и психиатри. За справяне с редица усложнения от соматичен и психологичен характер са нужни тясни специалисти от различни специалности. Да не говорим за обучен и мотивиран среден медицински персонал работещ в такъв труден сектор на здравеопазването. Всичко това не може да се постигне с 51лева на ден и за 20 дни.

 

Палиативните грижи не са специалност на лекарите в болниците за активно лечение- онколози, кардиолози, невролози и др. Те трябва да бъдат на разположение ако трябва да се направи палиативно лечение за облекчаване на симптомите- хирургично, лъчелечение, лекарствено лечение. Тази грижа се оказва в болници за долекуване, в хосписи.  Нека да се замислим и от чисто човешка гледна точка как бихме се чувствали ако ние или наш близък се лекува активно, има свои надежди за излекуване и свой път е настанен в болнична стая, до която в съседство е стаята с човека който е към края на своя жизнен път. Смесването на двата потока пациенти - терминално болни с болни, които провеждат активно лечение, е нежелателно и неиздържано от психологическа гледна точка.

Осигуряването на добро здравеопазване е изключително скъпо за всяка държава. Голямата част от разходите отиват за активно лечение, по- малко за профилактика и незначително за палиативна грижа. Всяка държава трябва да включи палиативните грижи в здравната си система и да ги развива. В България можем да започнем сега от нулата. Законовата рамка и финансирането биха могли да се променят в сравнително кратък срок при желание от страна на политици и институции, но с обучение и подготовката на кадри няма как да се справим скоро.

Според експерти в други по- напреднали от България страни, тези услуги са толкова по-ефикасни, колкото по-рано започнат да се предоставят на пациентите. По този начин те не само подобряват качеството на живот на хората, но и предотвратяват ненужни хоспитализации, тъй като при влошаване на състоянието им сега тези хора търсят помощ в болниците за активно лечение. 

Представете си 80-90 медицински онколози да се грижат за 300,000 раково болни на активно лечение и наблюдение. Едновременно с това да оказват палиативна грижа на 15- 16,000 терминално болни. Освен че чисто физически това е невъзможно, те нямат компетенции и условия да го извършват.

Според експертите осигуряването на палиативни грижи в специални заведения е само една част от цялата организация на тази система. Те обаче трябва да бъдат налични и в извънболничната помощ, и дори в домовете на болните хора. За това трябва политическа воля и финансиране.

Смятаме че, вина за състоянието на палиативната грижа в България имат всички заемали длъжността Министър на Здравеопазването, политици и институции.

Уважаеми Управляващи,

Не сме съгласни с поредния упрек към българския лекар и българската медицинска сестра. Палативните грижи и долекуването се нуждаят от регламент и финансиране. Дългосрочно обучение и мотивация на кадри би следвало да е държавна политика. Това е във Вашите ръце- не прехвърляйте отново вината върху медицинските кадри, които продължават да лекуват своите пациенти въпреки ненормалните условия при които са поставени да работят.

Нашият централен офис

 
Сдружение за развитие на българското здравеопазване  ул. Нишава № 121
София, 1408
България
+359 885906376
e-mail:office@bgpatients.org