+359 885904502  София, ул. Нишава № 121        office@bgpatients.org

Search Our Site

Регистрация

good intentionsВсяко ново ръководство в областта на здравеопазването започва с добри намерения. 100 дни след встъпване в длъжност, министъра на здравеопазването проф. Николай Петров очерта приоритетите в сферата.

Подобряване и засилване на профилактиката на българите. Винаги сме твърдяли, че това е най- важната роля на здравните власти и в частност МЗ. Това е много разумна политика за намаляване на разходите за здравеопазване, съхраняване на човешки животи, намаляване на инвалидизирането поради болест и запазване на работоспособността на хората генериращи БВП на България.

Остава да ни покажат какъв е плана за действие- обхванати групи заболявания, имунизации,  активности, финансов ресурс, срокове и измерими крайни резултати след поставения срок.  Също така е важно да знаем кой за какво ще отговаря. Ако няма такъв план профилактиката за пореден път ще има пожелателен характер. Към момента също съществуват „задължителни“ профилактични прегледи, но какво от тях се случва е друг въпрос.  Скрининговите програми все още се правят грамотно само от неправителствени организации- например скрининга  за рак на гърдата в малките общини провеждана ежегодно от ЦЗПЗ.

 

Преминаване към електронно здравеопазване.  Това е може би един от най- ключовите моменти за реформа на здравния сектор. Ако пациента има достъп до своето електронно досие, то той ще може в реално време да знае какво се случва с него- къде се лекува, какви лекарства са му изписани, колко прегледа е минал, при какви специалисти, какви изследвания са му направени. И ако нещо не е така както е описано, ние здравноосигурените лица ще имаме информацията и правото на действие. Тогава ще спрат спекулациите с направления, хоспитализации, профилактични прегледи, изписани лекарства. Ще бъдем активни участници във вземането на решения за нашето собствено здраве и възможно най- ефективния контрольор на системата. Чакаме детайли за плана кога ще се случи, финансов аспект и кой за какво отговаря.

Демонополизиране на НЗОК. Друг ключов момент за реформа в здравеопазването. Допускане на допълнителни здравни фондове. Създаването на конкуренция е най- „здравословното“ решение при предлагането на всякакви стоки и услуги. Води до понижаване на цените и повишаване на качеството. Очаква се иницииране на дебат, но не се знае кога. За след дебата не сме прочели нищо.

Преодоляване на проблема с липсата на лекарства на българския пазар. За нас пациентите е важно да получаваме редовно предписаното ни лечение, да не се страхуваме постоянно дали този ден, тази седмица, този месец ще вземем терапията си и ще контролираме заболяването си. Големият въпрос е дали има политическа воля за промяна на погрешната лекарствена политика или има по- големи частни интереси стоящи над живота и здравето на пациента. Предстои да видим. Решението може да е много просто и определено не изисква много усилия и време. Вместо да се принуждават производителите да регистрират най- ниски цени на медикаментите в Европа, производителите да дават отстъпки в същия размер на НЗОК. Така и за фонда разхода ще остане същия, но ре-експорта ще стане ‚неизгоден“.

Промяна по отношението на финансиране на болниците и селективно сключване на договори с изпълнители на медицински дейности. Повторен опит за въвеждане на задължителна здравна карта. Здравната карта би трябвало да е инструмент, който да дава информация на институциите за структурата на здравната система в България, а не административен акт който да определя къде, кога и как да се лекуваме. СРБЗ е твърдо против здравната карта и нейното влияние върху нас пациентите.  Във вида в който се приема този „нормативен‘ документ означава че аз ако съм пациент от Ямбол финансовия, човешки и дори леглови ресурс в доболничната и болничната помощ са планирани за мен в област Ямбол. Аз не мога да отида да се лекувам в София, Пловдив или Варна. Лишават ме от правото ми на избор- трябва или да си платя или да чакам да се освободи някакъв свободен „ресурс“ за мен в лечебното заведение, където искам да се лекувам и лекаря при когото искам да отида.

Селективното договаряне за заплащане на здравните услуги е друга деликатна тема. Да не забравяме, че наредбата с критериите по които касата избира болниците за договор падна в съда. Такъв механизъм може да бъде страховит инструмент за административен натиск и извор на корупция. Какво страшно има да оставят на нас пациентите да изберем кой е добър и кой ни предлага по- качествено здравно обслужване? Нека парите да следват пациента, което всъщност представлява и здравното осигуряване. Лекарите и лечебните заведения с повече пациенти означава че предоставят по- качествена услуга. Няма по- добър измерител за качество от доволният пациент. Парите следват пациента е най- справедливия принцип за разпределяне на финансовия ресурс събран от нашите осигуровки. Всичко друго е подход за административни решения и рекет. Аз не искам някой друг да определя къде, кога и при кого да използвам финансовия ресурс от моите здравни осигуровки.

Подобряване на грижите за хората с психични разстройства- изготвяне на регистър.

Психично болните в България са може би най- уязвимите и не защитени пациенти. Те или по скоро техните близки трудно могат да надигнат глас поради естеството на заболяванията и стигмата на психичната болест.

В България има абсолютна липса на интегрирана грижа на пациентите с психични заболявания.

Ситуацията към момента е:

  1. Липса на интегрирана грижа, в частност за острите състояния продължават да се лекуват почти изцяло в затворени институции (само някои общини организират социални и интегриращи програми)
  2. Липсва координация между здравната система и другите сектори в психичната грижа, т.е институциите работят в изолация една от друга
  3. Липса на планиране на дейността, превенция и промоция на психичното здраве
  4. Неравномерно разпределение на психиатричните грижи на национално ниво, както в болничната, така и в доболничната помощ
  5. България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а по отношение психичното здраве на българската нация разходите за психиатрична помощ са около 2% от общите разходи за здравеопазване
  6. Недостиг на специалисти по психично здраве (емиграция на психиатри и психиатрични сестри), както и липса на адекватно обучение, особено по отношение на сестрите
  7. Не съществува специфична нормативна уредба по отношение на психичната грижа.
  8. България не разполага с редица от данните, които са важни в останалите европейски страни (напр. брой хоспитализации и рехоспитализации на даден пациент)
  9. Липса на финансиране за развитие на дейности като рехабилитация, превенция и промоция на психичното здраве; детско- юношески центрове; съдебна медицина и т.н. Вместо това е налична неясна финансова тежест между различни структури и инстуции
  10. Финансиране на психиатричната помощ е на смесен принцип : бюджетно; преминал болен; общинско и НЗОК
  11. Финансирането по- скоро отразява броя на преминалите пациенти, отколкото количеството и качеството на медицинските услуги

Възможни решения биха могли да бъдат:

  1. Да се създаде единна нормативна база по отношение на психичното здраве, с ясни дефиниции, тълкувания, отговорности.
  2. Механизмите на финансиране да са с ясни параметри- да се премахне неравнопоставеността между финансирането на различните здравни заведения
  3. Да се регламентират механизмите на финансиране при „принудително“ и „задължително“ лечение
  4. Да се преразгледат и актуализират правата на пациентите с психични проблеми
  5. Да се гарантира обучението и квалификацията на персонала (здравен, вкл. ОПЛ, социален, образователен и т.н)
  6. Да има база данни, която да може да отрази всички „европейски“ показатели
  7. Ясно да се регламентират институциите, които би трябвало да си партнират в единната грижа за пациентите с психични заболявания, със съответните отговорности и прозрачно финансиране
  8. Да се изгради цялостна стратегия за психична грижа, за дългосрочното благополучие на Негово Величество „ПАЦИЕНТА“, който би трябвало да е поставен в центъра на злополучното ни здравеопазване

Дебата за регистър (информационна система)  за лица с психични разстройства по наше мнение е, че той на практика съществува в доболничната помощ и НЗОК. Обсъждането дали този регистър не нарушава правата на пациентите е безпредметно, тъй като такъв регистър практически съществува и е налична  база данни за пациентите по диагнози, в това число и лечението, вкл. до брой таблетки, изпити от пацинта за период. Този регистър съществува със знанието на пациентите и правозащитните организации и до момента не е бил подлаган на дискусии.

Нашият централен офис

 
Сдружение за развитие на българското здравеопазване  ул. Нишава № 121
София, 1408
България
+359 885815108
+359 885904502
e-mail:office@bgpatients.org