+359 885906376  София, ул. Нишава № 121        office@bgpatients.org

Search Our Site

Регистрация

Как да разчитаме кръвните изследвания

Когато има болен пациент, сякаш всички искат да изследват постоянно кръвта му. Често нашите пациенти ни питат защо са необходими толкова много изследвания, толкова често. Някои даже се притесняват дали организмът им ще може да компенсира тази кръвозагуба.  Всеки човек има приблизително 4-5 литра кръв в тялото си, а при повечето кръвни тестове около 5ml са напълно достатъчни. Кръвозагубата по време на кръвните тестове се замества много бързо от организма.

За сравнение, някои от кръводарителите, които даряват около 300-400ml, заместват толкова бързо това количество, че са в състояние да дарят отново кръв след около 2 седмици.   Поради множеството въпроси, които ни задават нашите пациенти и техните близки, сме подготвили серия от материали, които обясняват значението на кръвните тестове и информацията, която съдържат. Много от изследванията се правят едновременно и не са необходими няколко проби или убождания. Взетата кръвна проба или проби се разпределят в лабораторията за различните видове анализи.   Обикновено кръвните проби се взимат рано сутрин. На лабораторията понякога са й нужни няколко часа, за да проведе всички тестове и анализи и след това информацията да достигне медицинските сестри и картоните на пациентите. В нашата специалност е почти невъзможно или поне доста рисковано, да се вземе решение за лечение без наличните резултати от кръвните проби.   Много ни помага, когато пациентите ни задават въпроси за какво е това или онова изследване. Ние толкова сме свикнали с тези данни, че понякога  ни е трудно да си представим какво точно може да вълнува пациента или близките му. Хубаво е и ни харесва, когато пациентите се интересуват от своите показатели—това показва тяхната ангажираност и участие в лечебния процес.

Защо изследваме кръвта: как да разчитаме кръвните изследвания

Кръвта е течността на живота. Тя пренася кислород от белите дробове до всяка една клетка в човешкото тяло. Също така снабдява с глюкоза клетките и по този начин им осигурява енергия и отнася ненужните вещества, резултат от клетъчната дейност. Кръвта носи и „защитите“ на организма срещу инфекции, както и всички вещества, които се грижат за кръвосъсирването след нараняване на артериите и вените, в които тече. Кръвта поддържа баланса на всички химически вещества необходими на мускулите и нервите, за да функционират и осигурява комуникацията и координацията на органите, за да работят заедно в синхрон. С тези многообразни функции става ясно защо е необходима кръвна проба, за да се получи информация за здравето и функцията на всеки орган.   Кръвта се състои от клетки и плазма. Кръвните клетки са червени, бели и тромбоцити и се произвеждат от костния мозък. Плазмата е сламено жълта течност, която носи кръвните клетки заедно с глюкозата, електролитите, ензимите, минералите, витамините, хормоните и всичко останало необходимо на човек, за да е жив.

Изследването на пълна кръвна картина (ПКК) установява вида, количеството и характеристиките на различните видове клетки.

Биохимията анализира плазмата.

Костният мозък--фабриката за кръвни клетки: как да разчитаме кръвните изследвания

Костен мозък е тъканта, която се намира вътре в костите и там се „произвеждат“ кръвните клетки. При децата целият костен мозък участва в този процес. При възрастните обаче кръвни клетки се „произвеждат“ само от костния мозък в плоските кости—таз, гръдна кост, прешлени, череп.  Костният мозък е като фабрика. Той съдържа т.нар. стволови клетки, които могат да се развият до трите типа кръвни клетки. Стволовата клетка може да се превърне в червена кръвна клетка (еритроцит) и да пренася кислород. Или в бяла кръвна клетка (левкоцит) и да се бори срещу инфекциите. Или до тромбоцит, който предотвратява кървенето като образува съсирек.  Костният мозък поддържа нормалното количество на трите вида кръвни клетки и заменя старите, които естествено умират, с нови, както и увеличава количеството на отделен вид при настъпила нужда. Например, когато човек има инфекция, костният мозък произвежда левкоцити.Химиотерапията не засяга кръвните клетки, които циркулират в тялото на пациента, тъй като те са спрели да се делят и размножават. Химиотерапията забавя производството на нови клетки в костния мозък. Ефектът настъпва около седмица до 10 дни след началото на химиотерапията. Тогава можем да установим, че се е забавила подмяната на загиналите кръвни клетки с нови от костния мозък. Седмица след това броят на циркулиращите кръвни клетки ще се възстанови.   Лечебните схеми с химиотерапия са така направени, че да позволят на костният мозък да компенсира забавянето. Онколозите винаги проверяват броят кръвни клетки преди лечението, за да се уверят, че костният мозък работи и произвежда.

Червени кръвни клетки: как да разчитаме кръвните изследвания

Червените кръвни клетки (еритроцити) дават червения цвят на кръвта. Около 90% от всяка червена кръвна клетка представлява хемоглобин—вещество богато на желязо. Размерът, формата и гъвкавостта на червените кръвни клетки им позволява да се „промъкват“ в малките пространства между клетките. Целта на еритроцитите е да пренасят кислород от белите дробове до всяко кътче на нашето тяло, както и да отнасят обратно въглеродния двуокис от клетките до белите дробове. Когато пациентът има малко червени кръвни клетки поради кръвозагуба или защото костният мозък не е произвел достатъчно, тогава способността за пренос на кислород и въглероден двуокис е нарушена. Това състояние се нарича анемия.  Когато еритроцитите са по-малко от нормалното, тогава сърцето работи по-учестено, за да може да компенсира по-ниския им брой и да се осигури необходимия кислород. Обикновено тези пациенти се чувстват уморени, тъй като липсва достатъчно кислород за да се обезпечи функцията на мускулите. Те чувстват и лека замаяност, особено когато рязко се изправят след като са били седнали или легнали. По-лесно им става хладно и студено. Това да все симптоми, които показват, че тялото има нужда от кислород и повече червени кръвни клетки, за да го доставят.Еритроцитите имат сравнително дълъг живот—около 3-4 месеца. В случай че производството на нови клетки е забавено по някаква причина (напр. химиотерапия), тази продължителност прави проблемът много по-лесно преодолим. До момента, в който на пациентът ще са му необходими по-голям брой клетки, костният мозък вече се е възстановил и е наваксал с „производството“.

Пълната кръвна картина (ПКК) дава информация за три показателя, които отразяват състоянието на червените кръвни клетки. Те са: броят на еритроцитите (RBC), хемоглобин (Hb) и хематокрит (Hct).

Броят на еритроцитите представлява броят червени кръвни клетки в един кубичен милиметър кръв. Нормалният брой е 4.5 – 6 милиона за мъжете и 4 – 5.5 милиона за жените.  Тестът за хемоглобин измерва съдържанието му в пробата кръв. Хемоглобинът е реално тази част от еритроцитът, която пренася кислорода и резултатите от това изследване дават добра представа за възможността на еритроцитите да доставят кислород. Референтните стойности са за мъже: 135-180 g/l и 120-160 g/l. 

Изследването на хематокрита определя какъв процент от взетата кръвна проба съдържа червени кръвни клетки. При мъжете обикновено този процент е 42-54%, а за жените е 38-46%.  Ако пациентът е преживял кръвозагуба или е нарушена функцията на костния мозък, както при химиотерапия, всички тези изследвания могат да бъдат по-ниски от нормата. Когато тялото започне да произвежда червени кръвни клетки или пациентът получи кръвопреливане, тогава всички стойности идват в норма.

Какво трябва да се предприеме, когато червените кръвни клетки са малко: как да разчитаме кръвните изследвания

Много от нашите пациенти преминават през химиотерапията без да се отчита понижен брой червени кръвни клетки (еритроцити). Поради продължителността на живота на еритроцитите и възможността на костният мозък да се възстанови за четири до десет дни след химиотерапията, червените кръвни клетки се подменят с нови. В зависимост от общия здравен статус, някои пациенти не забелязват нищо повече от лека умора при слабо намаляване на броя на еритроцитите.   Следните мерки биха били полезни за пациенти на химиотерапия и понижен брой червени кръвни клетки: -       Хранене с добре балансирана диета, особено храни богати на желязо като зеленчуци с листа оцветени в тъмно зелено или ядки. Трябва да се приемат и много течности; -       Пациентът е добре да обсъди със своя лекуващ лекар нуждата от медикамент съдържащ желязо; -       Необходимо е да се избягва рязкото ставане от легнало или седнало положение. В случай, че на пациентът му се замае главата, трябва да поеме няколко пъти дълбоко въздух, докато замайването премине; -       Пациентът трябва да си почива добре. Всички активности трябва да се контролират и да не натоварват излишно. Честите почивки помагат, защото позволяват да се възстанови изразходваната енергия.

Как се стимулира производството на червени кръвни клетки: как да разчитаме кръвните изследвания

Специален хормон стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки. Този хормон, еритропоетин, нормално се произвежда от бъбреците в отговор на понижения капацитет на кръвта да пренася кислород. Еритропоетинът действа, като стимулира червените кръвни клетки да съзряват по-бързо. Налична е синтетична версия на хормона, който може да бъде приложен под формата на инжекция, когато химиотерапията окаже подтискащото си влияние върху костния мозък. Лекуващият лекар винаги обсъжда с пациента тази възможност или кръвопреливането.

Бели кръвни клетки: как да разчитаме кръвните изследвания

Белите кръвни клетки (левкоцити) осигуряват защитните сили на човешкия организъм срещу инфекции. Те се произвеждат и „съхраняват“ в костния мозък и постъпват в кръвообращението само в случай на нужда. Веднъж попаднали в кръвотока, те циркулират за около 12 часа. Всяко възпаление или бактериална инвазия привлича тези клетки, те напускат кръвообращението и се събират на мястото на инфекцията. Там те обграждат бактерията или чуждото тяло, свързват се една с друга и го „поглъщат“. Белите кръвни клетки също така помагат на наранените тъкани да се възстановят.  Има пет вида бели кръвни клетки, които се произвеждат в костния мозък. Първите три (неутрофили, еозинофили и базофили) изглеждат на гранули под микроскоп и се наричат гранулоцити. Другите два вида са лимфоцити и моноцити.

Неутрофили. Неутрофилите са най-многобройни от всички бели кръвни клетки. Те представляват 62% от всички и са първите, които „пристигат“ на мястото на инфекцията. Тяхната работа е да локализират и неутрализират бактериите. Всеки неутрофил може да инактивира от 5 до 20 бактерии. Когато неутрофилите се изчерпят в борбата си с бактериите, те се „пръскат“, клетъчната им стена се скъсва и освобождават вещества, които привличат още повече неутрофили, както и кръв на съответното място. Увеличеният кръвоток води до зачервяването и затоплянето на мястото на възпаление.

Еозинофили. Еозинофилите са белите кръвни клетки, които са ангажирани в отговора към алергични реакции. Тяхната роля е да обезвредят чуждите протеини преди да навредят на организма. Те също съдържат токсични гранули, които могат да убият нашестващите клетки и да прочистят местата на възпаление.

Базофили. Най-редкият вид от всички бели кръвни клетки, базофилите освобождават хистамин, който увеличава кръвотока и привлича други бели кръвни клетки към инфектираната зона. Базофилите улесняват останалите бели кръвни клетки да мигрират извън кръвотока към инфектираната зона. Те също освобождават хепарин, който разгражда образуваните съсиреци.

Лимфоцити. Лимфоцитите не само се борят с инфекцията, но и осигуряват имунитет към някои заболявания. Например, вирусът на морбили има антиген: вещество, което организмът разпознава като чуждо. Лимфоцитите реагират срещу него като образуват антитела. Антителата са протеини, които реагират срещу точно определен вид антиген. Има много видове антигени и лимфоцитите на всеки човек образуват различни антитела срещу тях. Тези антитела не само реагират срещу антигените, но имат свойството да го запомнят и да реагират срещу него при нова среща. Дори понякога дълги години след първата среща, антителата помнят антигена и осигуряват имунитет. Лимфоцитите могат да се произвеждат от костния мозък или също от други органи: лимфни възли, слезка (далак), сливици и др. Те се движат след това напред назад между кръвоносната система и лимфната система. Много от лимфоцитите са заети в производството на антитела, но други регулират имунния отговор, като го стимулират или подтискат, в зависимост от това как организмът се справя с инфекцията.

Моноцити.Последният вид бели кръвни клетки е втората линия на защита, тъй като те не отговарят толкова бързо, колкото неутрофилите. Тяхната задача е да се придвижат до мястото на инфекция и да отстранят умиращи клетки или остатъци от клетки. Те съдържат специални ензими, които са много ефективни в убиването на бактерии. Моноцитите се произвеждат от костния мозък и първоначално циркулират в кръвта. След като напуснат кръвотока те се отправят към тъканите и се установяват в лимфните възли, белите дробове, черния дроб или слезката.  Всички пет вида бели кръвни клетки работят заедно срещу инфекциите. Обикновено инфекцията се проявява с локален оток, зачервяване, затопляне и повишена обща температура. Тези симптоми означават, че имунната система работи, бори се с бактериите и други чужди организми. Образуването на гной на мястото на инфекцията, всъщност е смес от стари, мъртви бактерии, както и отпадък от бели кръвни клетки.

Как химиотерапията повлиява белите кръвни клетки: как да разчитаме кръвните изследвания

За разлика от червените кръвни клетки, които живеят с месеци, белите имат продължителност на живота от порядъка на 3 до 4 дни и костният мозък произвежда непрекъснато, за да подменя с нови клетки. Именно този процес е най-чувствителен на химиотерапия. Клетките, които са в кръвообращението или в тъканите не са засегнати, защото вече не се делят, но когато те „загинат“ и резервите са оползотворени (седмица или 10 дни след химиотерапия), броят на белите кръвни клетки достига най-ниски нива.  Това е времето, в което нашите пациенти са най-податливи на инфекция. Ако пациентът е изложен на контакт с бактерия в този период, имунната система може и да не може да произведе достатъчен отговор на защита, тъй като има много малко на брой бели кръвни клетки. След отминаването на този период, костният мозък ще навакса и броят им ще бъде компенсиран до нормалните нива. Обикновено това става около 3 седмици след приключване на химиотерапията.  Като лекуващи лекари ние очакваме временно понижение на броя бели кръвни клетки, но винаги проверяваме кръвната картина преди всеки курс. Ако възстановяването е забавено, ние ще отложим и лечението за няколко дни. След няколко курса химиотерапия, обикновено е нормално да се забави възстановяването на броя бели кръвни клетки.

Какво трябва да се предприеме при нисък брой бели кръвни клетки: как да разчитаме кръвните изследвания

Много от пациентите ни на химиотерапия се справят чудесно с периода, в който белите им кръвни клетки са малко на брой. Необходими са обаче някои предпазни мерки, за да се избегне инфекция в този период. Ето няколко съвета:  -       Далеч от хора с настинка, грип или инфекция -       Далеч от тълпи с хора в затворено помещение -       Далеч от хора, които кашлят и кихат -       Чиста и суха кожа—влагата е идеална за развитие на бактерии -       Често миене на ръце, особено след ползване на тоалетна. Това важи и за семейството -       Чисти зъби.  -       Прием на много течности. Честото уриниране може да предпази от уроинфекции -       Специално внимание трябва да се обръща на всяко кожно нараняване—почистване и дезинфекция. Лекуващият лекар трябва да знае за всякакви порязвания, обриви или изгаряния. Липсата на бели кръвни клетки не води до обичайните „възпаление“, „зачервяване“ и „гной“. -       Лекуващият лекар задължително трябва да знае за всяка настинка, кашлица, грип, повишена температура.Пациентът може да има нужда от антибиотик. -       Лекуващият лекар задължително трябва да е информиран ако се планира посещение при зъболекар или друг лекар. Повечето инвазивни процедури е добре да се отложат до възстановяването на имунната защита.  След приключване с химиотерапевтичните процедури имунитетът се възстановява, но до тогава всяка инфекция трябва да бъде третирана агресивно!

Как стимулираме производството на бели кръвни клетки: как да разчитаме кръвните изследвания

Има специфични протеини, които се наричат колоний стимулиращи фактори (CSF), които могат да стимулират производството на бели кръвни клетки. Новите технологии в генетичното инженерство позволиха производството на различни форми от тези протеини, които могат да бъдат приложени на пациенти, които имат нужда от ‚провокиране‘ на имунната система, вследствие на противотуморната терапия. Формата на колоний-стимулиращи фактори, които подпомагат производството на гранулоцити се класифицират като G-CSF. Те ускоряват скоростта, с която костният мозък произвежда и освобождава този вид бели кръвни клетки и по този начин се съкращава периодът, в който пациентите са податливи към инфекции.  Не всички пациенти, които провеждат химиотерапия, имат нужда от подобна стимулация. Ако забележим забавяне във възстановяването на нормалното производство на бели кръвни клетки, тогава назначаваме CSF. За успокоение на пациентите и техните близки уточняваме, че НЕ СЕ изисква заплащане за тези медикаменти.

Инфекциите: как да разчитаме кръвните изследвания

Заобиколени сме от свят, който не можем да видим. Навсякъде около нас „гъмжи“ от бактерии и вируси, които можем да видим само под микроскоп. Всичко, което докосваме или с което се храним, дори в собствената ни храносмилателна система е пълно с микроорганизми, които могат да предизвикат инфекция ако попаднат в кръвта или тъканите ни.   Нашата кожа, когато е здрава, както и лигавиците ни са тези, които ни предпазват от попадане на микроорганизмите в кръвоносната ни система. Когато тези естествени бариери са нарушени, тогава е налице риск от инфекция. Тогава нашата имунна система става следващата линия на защита и се мобилизира в борбата с инфекцията, която е преминала кожата или лигавиците.  Ако инфекцията е сериозна или имунната система е компрометирана, тогава имаме нужда от помощ в тази борба. Антибиотиците са медикаменти, които помагат в борбата с бактериалните инфекции (не вирусните). Има редица различни антибиотици, които са ефективни спрямо едни или други бактерии. Лекуващият лекар може първо да установи вида на бактерията, преди да назначи лечение. Това става като се „посее култура“.

Нашият централен офис

 
Сдружение за развитие на българското здравеопазване  ул. Нишава № 121
София, 1408
България
+359 885906376
e-mail:office@bgpatients.org