+359 885906376  София, ул. Нишава № 121        office@bgpatients.org

Search Our Site

Регистрация

В подготовката за всяка една битка е добре да знаеш колкото се може повече за своя противник. Искаш да си наясно с позициите му, с какви ресурси разполага, навиците му, кои са слабостите му. На базата на тази информация можеш да разработиш план за атака, така че да гарантираш в максимална степен успеха си в битката.  В борбата с рака не е по-различно. Ето защо сме подготвили специално за всички пациенти с онкологични заболявания и техните близки една поредица, която ще хвърли яснота върху лечебния план на всяко едно онкологично заболяване.

 

Основи на лечебния план: как по-добре да разберем нашия лечебен план

Лечебният план на всеки пациент представлява лекарската препоръка за най-добрия начин, по който могат да бъдат унищожени раковите клетки и по възможност да се предотврати тяхната поява отново. Планът се основава на информация за раковите клетки (от доклада на патолога) и дали засягат други части на тялото (резултатите от скенирането и рентгеновите снимки и кръвните изследвания).         Фактори като възраст, пол, здравословно състояние, а също и семейна история (анамнеза) са от изключително значение. Лекуващият лекар ще иска да знае за всички други медицински проблеми, с които се е срещал пациента в миналото: диабет, хипертония, бъбречни заболявания, алергии, кожни заболявания, проблеми с храносмилателната система—всичко. „Понасяте ли болка?“, „Дишате ли тежко?“, „Храните ли се нормално?“, „Какви медикаменти приемате?“. Лекарят ще пита и за навиците на пациента—спортува ли, с какво се храни, какви физически упражнения прави, дали пуши и пие, откога, по колко. Какво работи пациента, колко активно? Има ли други членове на семейството с доказано онкологично заболяване. Първата среща с лекаря онколог включва подробно интервю, което ние лекарите наричаме анамнеза, както и обстоен клиничен преглед. Всички тези данни са необходими на лекуващия лекар, за да „стадира“ заболяването и да определи лечебния план.

Доклад от патолога: как по-добре да разберем нашия лечебен план

След поставянето на диагнозата за първи път, най-вероятно е да последва хирургична интервенция. По време на операцията се взимат и части от околната тъкан, както и от близките лимфни възли, за да се установи дали туморът се е разпространил до съседни органи.  Нашите колеги патолози работят в т.нар. „патологични лаборатории“, където изследват туморните клетки, както визуално, така и под микроскоп. Техният доклад съдържа информация за размера на тумора, от кой орган произлиза, до каква степен е подобен или се различава до нормалните клетки. Патолозите са тези, които могат да кажат дали туморът е „инвазивен“ (склонен да се разпространява) и до каква степен се е разрастнал. Патолозите също изследват раковите клетки за промени в ДНК или наличието на хормонални рецептори. Докладът на патолозите съдържа подобна информация и за находката в тъканта взета от лимфните възли, които са били отстранени по време на операцията или биопсията.

Образни изследвания: как по-добре да разберем нашия лечебен план

Лекуващият лекар може да назначи т.нар. образни изследвания, за да провери за процеси в останалите части на тялото. Клетки от първичния тумор е възможно да са се разпространили по кръвен или лимфен път и да са достигнали други части на тялото—черен дроб, бели дробове, кости и др. Разбира се понякога тези изследвания разкриват находки, които нямат нищо общо с туморния процес—кисти, стари фрактури или артрит например. Специалистите по образна диагностика са тези, които могат да „разчитат“ тези образи (снимки) и да интерпретират получените данни от тях. Дали са открити или не някакви находки е важно, за да може лекуващият онколог да определи лечебния план. Допълнителни образни изследвания могат да бъдат направени и в хода на лечението и образите да бъдат сравнявани с първоначалните. Ето и някои от основните видове изследвания:  -     

 Рентгеновата снимка е двуизмерен образ на вътрешните органи—кости, зъби, бели дробове и др. Органи

Компютърната томография (КТ, CT) предоставя триизмерен образ на вътрешните органи, който се получава от множество двуизмерни рентгенови срезове, които се правят в кръг около мястото на излседване и след това по компютърен път се „сглобяват“

Позитрон емисионната томография (PET) използва радиоактивен материал, за да „измери“ функциите на органите като например метаболизма на глюкозата и показва до каква степен органите функционират нормално       

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР, MRI) използва мощно магнитно поле, за да образува образ на вътрешните органи, с ясен контраст на различните меки тъкани, вкл. мозъка, мускулите, костите и кръвоносните съдове     

 Костна сцинтиграфия е метод, при който се използва радиоактивен материал, за да се визуализират аномалии по костите. Този метод може да установи наличие на тумори, фрактура или инфекция      

Ултразвуково изследване (ехография)-използва се ултразвук, за да се визуализират вътрешните органи, мускули и повърхността на костите, а също така и кухините в човешкия организъм

Лабораторни изследвания: как по-добре да разберем нашия лечебен план

Анализът на кръвна проба на пациента (или други телесни течности) предоставя важна информация за разработването на лечебната стратегия от лекаря-онколог. Една такава проба например, може да даде информация до каква степен костният мозък произвежда червени кръвни клетки или пък наличието на инфекция, или информация за функционирането на някои жизнено важни органи. Туморните маркери са вещества в кръвта, които могат да бъдат свързани с някои видове рак. Анализите на урина, изпражнения, храчка или дренажна течност от оперативната рана, може да предостави информация на лекуващия лекар за наличие на  инфекция или ненормално кървене.  

Онкологичен комитет: как по-добре да разберем нашия лечебен план

Повечето болници в България имат т.нар. „Онкологичен комитет“ (на Запад по-известен като "Тумор борд"), в който взимат участие специалисти от различни специалности свързани с онкологичните заболявания-онколози, хирурзи, патолози, лъчетерапевти и др. След като разгледат всеки отделен случай, те издават т.нар. „Решение“, което дава своите препоръки за терапевтичния подход и последващия период. Случаите и изследванията на всички пациенти с диагностицирано онкологично заболяване би трябвало да бъдат разгледани на подобен комитет.

Въпроси, които могат да бъдат зададени: как по-добре да разберем нашия лечебен план

След като цялата информация е събрана и прегледана от лекуващия лекар, терапевтичният план трябва да бъде обсъден с пациента.

-  Каква е целта, която си поставяме с това лечение? Да се елиминира рака или да се предотврати нова поява?

-  Има ли нужда от друго лечение (хирургическо, лъчелечение, таргетна терапия, хормонално лечение)? Защо?

 -  Колко курса на лечение се предвиждат? С каква честота? Каква е продължителността на всеки курс?

-  Какви странични ефекти могат да се очакват (косопад, гадене и/или повръщане, умора, увеличен риск от инфекции)? Как могат да бъдат предотвратени страничните ефекти? Как да се справяме с тях?

 - Как лечението би повлияло други заболявания (диабет, сърдечносъдови заболявания, белодробни заболявания, бъбречни болести)?

 -  Как лечението ще повлияе сексуалния живот на пациента? Детеродни функции при жената? Ефектите трайни ли ще бъдат или временни?

 -  Ще може ли пациентът да се върне на работа? Кога? Ще може ли да пътува?

 - Как може да се разбере дали лечебният план действа? Какви изследвания трябва да се правят?   

Второ мнение: как по-добре да разберем нашия лечебен план

Твърде вероятно е пациент с поставена онкологична диагноза да обмисли консултация от типа „Второ мнение“. Възможно е пациентът да има опасения, че това ще бъде обидно за лекуващия лекар, че може да доведе до криза в доверието между пациента и лекаря. Тези опасения са ненужни—търсенето на второ мнение е честа практика. В някои държави застрахователните фондове дори го изискват. От друга страна същият този лекуващ лекар предоставя „Второ мнение“ за други пациенти.  Ползата от „Второ мнение“ може да бъде дори и потвърждението, че избраният лечебен план е наистина най-добрият. „Второто мнение“ помага при направата на избор накъде да се продължи с лечението—понякога има избор между хирургично лечение или лъчелечение. Възможно е пациентът да бъде включен в клинично проучване, което се провежда в центъра, в който е потърсил „Второ мнение“. Общо взето търсенето на „Второ мнение“ може да помогне като увеличи вариантите и помогне за по-лесното взимане на решение, с по-голяма увереност.  Когато пациентът реши да търси „Второ мнение“, първо трябва да повери мястото, специалиста, да уговори час за консултация. Също толкова важно е пациентът да провери и си запише точно какви документи ще са необходими на лекаря, за да извърши консултацията—епикризи, рентгенови снимки, блокчета. Може да са необходими и CD-та на някои от направените изследвания. Разбира се, че също толкова важно е лекарят да прегледа и самият пациент, през което време пациентът може да зададе всички свои въпроси към специалиста.   Пациентът не бива да забравя, че обикновено всяка подобна консултация завършва с писмен доклад.  

 

Клинични проучвания: как по-добре да разберем нашия лечебен план

 

Лекарите, които участват в разработването на нови молекули за борба с рака, се наричат изследователи. Те помагат на медицинската наука да се развива, а лечението на пациентите да се подобрява и става все по-успешно. Например, това което сега приемаме за т.нар. „стандартно лечение“ само преди 5-10 години се е считало за „експериментално“. Клиничните проучвания представляват изследователска дейност, която се провежда във водещите здравни заведения и клиники. По време на клиничните проучвания се оценяват нови медикаменти, комбинации от лекарства, комбинации от различни видове лечения и тяхната ефективност се сравнява с популярните за момента видове лечения.   Резултатите от тези клинични проучвания след това се публикуват в най-реномираните медицински списания и се изнасят на световните медицински конгреси.   Това което изследователите търсят е по-ефективно лечение. Съблюдава се и кой вид лечение има по-малко странични ефекти или е най-щадящо за здравите клетки. След години на изследвания и сравнения със стандарта на лечение, новото лечение става новият стандарт. Лекуващият онколог може да препоръча на свой пациент участие в подобно клинично проучване ако счита, че то може да бъде от полза. Новото лечение може да бъде по-ефективно в лечението на рака, както и в предотвратяването на новата му поява. Може да има по-малко странични ефекти или да е по-удобно за приложение (таблетки вместо венозна инфузия например). Новият протокол на лечение може да означава по-малко курсове лечение или защита на здравите клетки или по-бързо възстановяване. Или пък проучването може да покаже, че стандартното лечение е също толкова добро или по-добро от експерименталното лечение.   Ако някой пациент обмисля участието си в клинично проучване, той ще получи пълната информация от своя лекуващ онколог—видът на проучването, рисковете, ползите, страничните ефекти. По време на проучването ще се правят много повече изследвания—кръвни, образни и др., т.е. внимателно ще се проследи ефекта на лечението върху организма и заболяването. Както лечението, така и изследванията са напълно безплатни за пациента.

Фази на клиничните проучвания Всяко клинично проучване преминава през няколко фази. Когато се открие нова молекула, изследователите започват с определяне на неговите ползи, ефективност, токсичност и т.н. Ако молекулата е обещаваща и след тестовете на животински видове, започва провеждането на клинични изследвания.

Фаза 1: Включва се много малък брой пациенти. По време на тази фаза се определя как да се предоставя медикамента, колко често, ефективната доза, която предизвиква най-малко странични ефекти.

Фаза 2: Изследванията в тази фаза най-вече засягат безопасността и ефективността за конкретните видове рак.

Фаза 3: Включват се по-голям брой пациенти. Новото лечение се сравнява със стандартното. На случаен принцип пациентите се включват на стандартно или новото лечение.

 Фаза 4: Това е фазата, в която се правят наблюдения, след като новото лечение е одобрено за използване. Тя дава повече информация за рисковете, страничните ефекти и коя група пациенти са с най-голяма полза от него. 

 

Как пациентът ще разбере дали лечебният му план действа: как по-добре да разберем нашия лечебен план

 

Отговорът на този въпрос не е лесен и зависи от няколко фактора: видът на тумора, дали преди лечението ракът е видим с помощта на образни изследвания, дали ракът е карал пациента да се чувства болен.  При някои пациенти ракът не е видим при старта на лечението—бил е например отстранен в пълна степен хирургично. Тези пациенти получават лечение, за да се елиминират дори най-малките частици, които могат да се видят само под микроскоп или растеж, който не може да се установи с образни изследвания или кръвни тестове. При тези случаи единственият критерий, че химиотерапията действа е ако ракът не се появи отново. След лечението тези пациенти ще продължат да се подлагат на образни изследвания и кръвни тестове на всеки няколко месеца, за да е сигурно, че са се „отървали“ от рака.   За други, образните и кръвни изследвания показват наличието на рак дори след операция. Специалистът по образна диагностика разчита изследванията и прави точни измервания за локализацията и размера на тумора. Когато образните изследвания се повторят на определен период от време, обикновено след няколко курса химиотерапия, лекарят може да установи намаление на тумора или по-малко туморни образувания. Понякога области с наличие на туморчета се оказват „чисти“ след няколко курса химиотерапия. Това важи и за кръвните изследвания—лекарят онколог следи те да са в норма.  Ракът може да накара някои пациенти да се чувстват болни. Може да предизвика болка, напрежение в някои части на тялото, проблеми с храносмилането, недостиг на въздух и др. След старта на химиотерапията, пациентите обикновено се чувстват по-добре. Така че дори без нови изследвания, те и техните лекари знаят, че лечението работи.

 

Лечебният план търпи промени: как по-добре да разберем нашия лечебен план

Лекуващият лекар проследява състоянието на своя пациент през целия ход на лечение. Следят се: кръвна картина, храносмилане, състояние на кожата, лигавици, в какво състояние са белите дробове, бъбреците, черния дроб.  Във всеки един момент лекарят може да установи, че е необходима промяна в лечебния план. Възможно е да е нужна промяна в дозата на медикамента или в честотата на вливанията. Възможно е да е нужна промяна на медикаментите, които се предписват преди или след процедурите, за да контролират гаденето, повръщането, диарията или др. странични ефекти. Дори е възможно лекарят да прецени, че е необходима промяна в самата химиотерапия, ако прилаганото лечение се окаже неефективно.   Пациентите не бива да се обезкуражават ако се налага промяна в лечебния им план—тя винаги е за по-добро, за да може лечението да е по-ефективно и безопасно.

Нашият централен офис

 
Сдружение за развитие на българското здравеопазване  ул. Нишава № 121
София, 1408
България
+359 885906376
e-mail:office@bgpatients.org