+359 885904502  София, ул. Нишава № 121        office@bgpatients.org

Search Our Site

Регистрация

Д-р Красен Здравков Иванов завършва медицина в Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна през 2014 г. Преминал е обучителни курсове и е участвал с научни постери и презентации в български и европейски конгреси в градовете Рим, Виена, Барселона, Прага и Загреб. Преминал е едномесечен стаж по вътрешни болести в Москва, Русия към първи Московски държавен медицински университет „И. М. Сеченов“. Д-р Красен Иванов е член е на Българското научно дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; Европейското дружество по гастроентерология; Българска асоциация по ултразвук в медицината. Член на управителния съвет и ръководител на секция Хепатология в Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България.
Д-р Красен Иванов е автор и съавтор е на научни публикации в български и еропейски издания и на статии в сайтове с медицинска насоченост.

С него разговаряме а най-новите възможности в диагностиката Хепатоцелуларния карцином, които бяха една от темите на VII-та Национална конференция похепатология, която през ноември. 

Д-р Иванов, в края на миналия месец се проведе VII Национална конференция похепатология, в който взехте участие и Вие. Бихте ли  разказали какво е приложението в момента на биомаркерите диагностиката и проследяването на хепатоцелуларен карцином и има ли възможност то да се разшири?

Хепатоцелуларния карцином е най-разпространената форма на първичен рак на черния дроб и четвъртата водеща причина за смърт от рак в света. Високите нива на смъртност и лоша прогноза се обуславят от забавената диагноза и откриването му в напреднал стадий. Над 50% от случаите на HCC са диагностицирани на късен етап, когато 5-годишната обща преживяемост е по-ниска от 10% Поради тази причина световните научни дружества препоръчват скрининг на високорисковите пациенти. Първата стъпка в скрининга са образните методи основно ултразвукът поне 2 пъти годишно при рисковите групи. На втори етап остават туморните биомаркери.
Най широко използвания в световен мащаб е - Alpha-Fetoprotein (AFP). Но той има редица недостатъци като не достатъчна чувствителност, при 30% от пациентите е в референтни граници и недостатъчната специфичност AFP се повишава се при цироза, хроничен хепатит, бременност и герминативно-клетъчни тумори. Затова се търсят и други биомаркери в помощ на скрининга, диагностиката и проследяването на пациентите.

На проведената конференция говорихте конретно за нов, сега навлизащ биомаркер PIVKA- II, с какво той е по-добър от досегашнит такива и каква е ползата за пациентите и медицинските специалисти от него?

За територията на репукблика България е нов туморен биомаркер, но за световните научни дружества не е. PIVKA-II е протеин, индуциран от отсъствие на витамин К и представлява незряла форма на протромбин известна като дез-гама-карбокси протромбин или DCP.
Според нас има голяма полза от него като допълнение към досегашните методи. Комбинацията от биомаркери открива повече случаи на хепатоцелуларен карцином. Използването на PIVKA-II в допълнение към AFP добавя 36% чувствителност. Освен това има много случаи на хепатоцелуларен кацрином, част от които представих и на конференцията по хепатология, при които AFP е с нормални стойности докато PIVKA-II е мнгократно завишен.
Според мен всяко изследване което подпомага по ранната диагноза и съответно навременно лечение е важно и може да бъде от полза на колегите и техните пациенти.

Какво показва вашият клиничен опит с PIVKA - II, потвърждават ли се очакванията към него, заедно с какви други изследвания би могъл да се прилага и въможно ли е приложнието на PIVKA - II в диагностиката и проследяването на хепатоцелуларен карцином, да замести биопсията, в случаите когато не е възможно извършването и?

Ние използваме PIVKA II от 5-6 месеца. Смятам, че клиничната употреба на PIVKA-II е в помощ на диагнозата на хепатоцелуларния карцином. За този кратък период имаме резултати които систематизирме и интерпретираме при различните групи от пациенти. На този етап мога да кажа, че серумните нива на PIVKA-II при пациенти с първичен чернодробен рак са значително по-високи от тези при пациентите в контролната група. PIVKA-II има пряка корелация с размера на тумора , при туморите с големи размери е в по високи стойности. Комбинацията на PIVKA-II и AFP увеличава диагностичната ефективност. Комбинацията на PIVKA-II и AFP засилва чувствителността за разграничаване случаите на хепатоцелуларен карцином от контролните.
Изчакваме навлизането в България и на нов биомаркер за хепатоцелуларен карцином - AFP-L3 фракция , чрез които ще можем да изчисляваме GALAD Score той е комбинация от: ( пол, години, AFP, PIVKA II и AFP-L3 ). Клиничното значение на този нов GALAD Score e проверено в редица световни проучвания и публикации и дава много добри резултати за по ранното откриване на първичен чернодробен рак.
Относно биопсията, според световните научни препоръки тя не е нужна за поставяне на диагнозата, тя се поставя на базата на образните методи. В България, за да се стартира противотуморна терапия от медицински онколог е необходима хистологична верификация, което понякога създава проблеми при трудни за провеждане на биопсия тумори.
В заключение бих искал да кажа, че туморните биомаркери не могат да се използват самостоятелно за поставяне на диагнозата  хепатоцелуларен карцином и не могат да заместят образните методики или хистологичната верификация.

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е сред най-изтъкнатите хепатолози в България. Специалностите Вътрешни болести и Гастроентерология и диететика придобива през 1995 г. и 2000 г.
През 2000 г. защитава дисертация на тема “Хроничен делта хепатит” и придобива образователна и научна степен доктор.

Сдружение за развитие на българското здравеопазване като една от национално представителните организации за защита правата на пациентите  не може да допусне правата на пациентите да бъдат пренебрегвани, с цел да се запазят каквито и да било постове и позиции.

Сдружение за развитие на българското здравеопазване не може да допусне в което и да е лечебно заведение в страната да бъдат извършвани нарушения, като констатираните след назначената от НЗОК проверка в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“, а именно неспазен диагностично – лечебен алгоритъм; отчетена, но неизвършена дейност; заплащане от страна на ЗОЛ на медицинска дейност, която е била заплатена и от НЗОК; включени в ИЗ на ЗОЛ медикаменти, които не са били отпуснати от аптеката на лечебното заведение; отчетена и заплатена дейност за конкретни ЗОЛ, които не са пролежавали в лечебното заведение за периода на хоспитализация, отразен в ИЗ.

Всички граждани, които вече са получили сертификат за успешно преминал ваксинационен цикъл срещу COVID-19, ще могат да преиздадат своя документ в европейския формат безплатно на сайта на Националната здравно-информационна система www.his.bg, в секция „Аз и моето семейство“.
За улеснение на гражданите „Информационно обслужване“ разработва функционалност, която ще позволи на притежателите на старата версия на сертификата да получат документ, отговарящ на регламента на Европейската комисия, без да е необходимо да притежават квалифициран електронен подпис (КЕП). Очаква се ваксинираните да имат възможност да изтеглят новия формат след 04 юни 2021 г.

Subcategories

Нашият централен офис

 
Сдружение за развитие на българското здравеопазване  ул. Нишава № 121
София, 1408
България
+359 885815108
+359 885904502
e-mail:office@bgpatients.org