Рак на простатата

Въведение

• Простатният карцином се появява, когато здравите клетки в простатната жлеза се изменят и нарастват извън контрол, образувайки тумор. Много от туморите нарастват бавно и не се разпространяват
( доброкачествени), но съществуват и такива, които бързо се разпространяват (злокачествени).
• Точните причини за заболяването не са установени и ракът често не дава симптоми в ранните си стадии.
• Карциномът на простатата е втория по честота тумор , който засяга мъжете в световен мащаб. Заболелите са обикновено мъже в напреднала възраст – повече от половината случаи са при представители на мъжкия пол над 70 години.

Диагноза на простатния карцином
• Ранният стадий обикновено няма симптоми. Симптомите, които могат да се прояват с нарастването на тумора са свързани с притискане на уретрата (често уриниране или затруднения при микция и задържане на урина).
• Диагнозата се поставя на базата на клиничното изследване на простатата, кръвни изследвания за специфичен белтък, наречен простата-специфичен антиген (PSA) и биопсия.
• Следващите действия са насочени към определянето на стадия. Използват се ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), позитрон емисонна томография (PET) и компютърна томография (CT). Лимфните възли, разположени в таза, могат да бъдат отстранени и проверени за карциномни клетки.
• Простатният рак се стадира според размера на тумора, дали е засегнал лимфни възли и дали се е разпространил в кости или други части на тялото. Тази информация се използва за взимане на най-доброто решение относно лечението.
Възможности за лечение
• Лечението зависи от размера и локализацията на тумора, както и от стадия.
• Пациентите трябва да бъдат напълно информирани от специалист за видовете лечение.
• При някои пациенти, особено възрастни мъже с бавноразвиващ се тумор, може да не е нужно лечение, защото рисковете имат превес над ползата от лечението.
• Подходите към заболяването включват : активно следене (туморът се проследява и при прогресия се започва лечение), хирургия, лъчетерапия, хормонална терапия и химиотерапия.
Локализирано заболяване
• Локализираното заболяване се дели на нискорисково, среднорисково и високорисково.
• Пациенти с малък риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия(хирургично отстраняване на простатната жлеза) или лъчетерапия, която може да бъде под формата на външно облъчване или брахитерапия.
• Пациенти със среден риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия или лъчетерапия с или без неоадювантна и хормонотерапия.
• Пациенти с висок риск се подлагат на радиклана простатектомия с лимфаденектомия (хирургично отсраняване на лимфните възли в таза) или лъчетерапия, насочена към простатата и лимфните възли, заедно с неоадювантна хормонална терапия.
Локално авансирало заболяване
• Локално авансиралото заболяване обикновено се третира с радикална простатектомия или лъчетерапия с неоадювантна хормонална терапия и в някои случаи с адювантна хормонална терапия.
Метастатична болест
• Метастатичната болест се третира обикновено с андроген депривираща терапия, приложена самостоятелно или в комбинация с блокер на тестостероновата синтеза или химиотерапия
• Ако ракът продължава да се развива, въпреки андронген депривационната терапия, тогава се използва химиотерапия и антиандрогени.
• Radium-223, denosumab, zoledronic acid или палиативна лъчетерапия могат да се използват при усложения, предизвикани от костните метастази

Рецидив
• Използват се лъчетерапия, андроген депривационна терапия или радикална простатектомия.
Контролни прегледи по време/ след лечението
• Последователността от контролните прегледи са различни в различните части по света. Обикновено при провеждането им се прави кръвно изследване за PSA нивата, физикално изследване и скенер.
• Пациенти, които приемат от дълго време хормонотерапия се изпращат на ЯМР за проследяване на костни метастази или симптоми на остеопороза.
• Лечението може да има дълготрайни странични реакции, които да засягат пациента години след диагнозата.
• Подкрепящи групи могат да помогнат на пациента и близките им да се запознаят подробно със заболяването. Те помагат на пациента с обучения как да се справя с всички явления на заболяването- от поставянето на диагнозата до дълготрайните физически и емоционални ефекти.

Простатата е малка жлеза с формата на орех, която се разполага в основата на пикочния мехур при мъжете. Има два симетрични лоба и обгражда началото на уретрата (органът, който транспортира урината от пикочния мехур към външната среда). Уретрата транспортира и семенна течност, това е течността, в която се намира спермата.

Карциномът се формира,когато клетките на простатата се изменят и нарастват извън контрол. Повечето тумори произлизат от клетките, които тапицират жлезата – наричат се аденокарциноми. Много от тези тумори нарастват изключително бавно и рядко се разпространяват, но има и изключения.

Какви са различните типове карциноми?
Има пет основни типа простатен карцином :
• Ацинарен аденокарцином : Това е най-често срещания тип рак на простатата и се среща при 90% от случаите. Ацинарният аденокарцином произлиза от външните слоеве на простатата.
• Дуктален аденокарцином : Произлиза от клетките, тапициращи каналчетата (дуктули) на простатата. Има по-бърз растеж, в сравнение с ацинарния.
• Уротелен карцином : Произлиза от клетките на уретрата. Започва от пикочния мехур и се разпространява към простатата. Рядко може да започне от простатата и да засегне пикочния мехур и околните структури.
• Сквамозен (плоскоклетъчен) карцином : Произлиза от плоските клетки в простатата и расте по-бързо от аденокарциномите.
• Дребноклетъчен рак : Това е вид невроендокринен тумор, съставен от малки кръгли клетки. Дребноклетъчният простатен рак се среща изключително рядко – около 2 % от всички случаи.

Ракът на простатата се класифицира в стадии, в зависимост от напредването на заболяването.
Локализиран простатен карцином
Локализирано заболяване означава, че ракът е напълно ограничен в простатата и не се е разпространил към други части на тялото. Локализираният карцином се разделя на три групи : с нисък, среден и висок риск.
• Нисък риск – не расте и не се разпространява за дълъг период от време
• Среден риск – не расте и не се разпространява за няколко години
• Висок риск - може да порасне и да се разпространи за няколко години
Локално авансирал простатен карцином
Ракът се описва като локално авансирал, когато се е разпространил извън жлезата. Наример може да е засегнал околните тъкани, семенните мехурчета, разположени в близост органи -ректум или лимфни възли.
Метастатичен рак на простатата
Туморът, който е дал началото си от простатата, се е разпространил към друга част на тялото. Тумори, които се откриват извън простатата, се наричат метастази. Простатният карцином най-често засяга лимфните възли в други части на тялото или костите, но може да се разпространи и в други органи.
Простатният карцином се разделя на степени на диференциация. Тези степени показват колко раковите клетки приличат по функция и структура на нормалните клетки, както и дават представа на специалиста колко е агресивен туморът и какво лечение да се предприеме.
Скалата на Gleason служи за оценяване на карцинома. Извършват се няколко биопсии и патологът поставя точки на всяка една от 1 до 5. Оценките 1 и 2 се отнасят за нормални клетки, докато 3 до 5 се отнасят за злокачествени клетки, като 5 са най-абнормални. Общият резултат се изчислява като се вземат най-често срещаните точки от биопсиите. Например ако най-често се срещат 3 и по-малко 4, крайният резултат е 7. Възможните резултати по скалата варират от 6 до 10. По-високият резултат предполага по-бързо разпространяване на рака.

Какви са симптомите?
В ранните стадии простатният карцином рядко дава симптоми. С напредване на заболяването, простатата нараства на размери и могат да се проявят някои от следните симптоми :
• Често уриниране през деня и/или нощта
• Затруднения при уриниране
• Чести, нетърпими позиви за уриниране
• Изпускане на урина
• Кръв или семенна течност в урината
• Еректилни проблеми
Ако имате някои от следните симптоми, уведомете лекаря Ви. Важно е да се отбележи, че тези симптоми се срещат и при други заболявания и състояния. Пример за това е доброкачествената простатна хиперплазия (уголемяване на простатата). Това състояние рядко предхожда рак, но може да има сходни симптоми с него, тъй като притиска уретрата.
Скрининг за простатен карцином
Простата-специфичен антиген (PSA) е протеин, който се продуцира от нормални и ракови простатни клетки. Нормално е да се открие PSA при мъже в кръвта, но високото ниво може да е алармиращо за рак. Рутинните изследвания (скрининг) на нивата на PSA при мъже, които нямат оплаквания не се препоръчват. Въпреки че скринингът е надежден метод за откриване на рак на простатата и преванция на смъртни случаи, множество проучвания показват, че много мъже са фалшиво диагностицирани с карцином и лекувани, без да има заболяване. Препоръчва се да се използва при подбрани групи , при които има фамилна история на заболяването.

Колко често се среща ракът на простатата?
Простатният карцином се среща най-често при възрастни мъже (50 % от случаите са при мъже над 70 г. ). Това е второто най-често срещано злокачествено заболяване при мъже в световен мащаб. Най-често се среща в Австралия, Нова Зеландия, Северна Америка, Северна и Западна Европа.

Какво причинява рак на простатата?
Причинителите не са известни, но са индентифицирани редица рискови фактори. Важно е да се подчертае , че рисковите фактори повишават възможността да се развие простатен карцином, а не че неизбежно човек ще развие карцином при наличие на рисков фактор. Същото се отнася и за хората, които нямат рискови фактори (т.е те не са застраховани от разболяване).
Рискови фактори :

Диангнозата се базира на следните изследвания :
Физикално изследване
Ако имате симптоми на заболяването, лекарят може да палпира жлезата. Изследването се нарича дигитална простатна палпация. Лекарят поставя ръкавица на едната ръка и прониква през ректума и през него напипва жлезата и евентуалните промени.
PSA изследване
Лекарят може да Ви препоръча изследване на нивата на PSA от периферна кръв. Важно е да се знае, че високите нива могат да бъдат предизвикани от други причини, а не рак. Самостоятелно PSA изследването не поставя диагнозата.

Биопсия
Съгласно резултатите от палпацията и PSA изследването се препоръчва биопсия. Това е взимане на тъкан от простатата за анализ под микроскоп.
Процедурата, наречена „трансректална биопсия под ехографски контрол“ е най-често използвана за взимането на биологичен материал. Прилага се локална анастезия в областта на ректума, за да няма болка. Поставя се малко ултразвуково устройство в ректума, което излъчва ултразвукови вълни и дава ясен образ на жлезата. След това се прониква с тънка игла, която взима около най-малко 10 – 12 проби. Обичайно след приключване на изследването може да се изпише антибиотик за превенция на инфекции.
Ако биопсията не покаже карцином, а специалистът подозира такъв, може да се назначи ядрено-магнитен резонанс. Изследването използва магнитни полета и радиовълни за изобразяване на органите.