Рак на ендометриума - Диагноза

За разлика от цервикалния карцином, при ендометриалния няма системен скрининг.
Скринингът за цервикален карцином (ежегодна цитонамазка ), прилаган по време на гинекологичното изследване, цели да улови цервикален карцином, а не ендометриален. Цервиксът е разположен в долната част на матката и е връзката между матката и вагината. Взимането на цитонамазка може да засече ендометриален карцином, въпреки че целта й не е това.
Най-често срещаният симптом на ендометриалния карцином е вагиналното кървене. След менопаузата не бива да има вагинално кървене, поради което кървенето в този период се счита за патологично. Вагинално кървене по време на менопауза трябва да бъде съобщено на лекар. Преди менопаузата вагиналното кървене между менструалните цикли или необичайно дълго менструално кървене също трябва да бъде докладвано на лекар. Ендометриалният карцином не е единствената и най-честата причина за такъв тип кървене и специалистите препоръчват по-нататъшни изследвания.

Диагнозата на ендометриалния карцином се базира на три изследвания:
1. Клинично изследване. Това включва гинекологично изследване, за да се предположи локализацията и обема на процеса и дали е засегнал други органи в таза.
2. Радиологично изследване. Това включва ултразвук на матката. Специална приставка се поставя във вагината, за да може да се визуализира по-добре матката. Това се нарича трансвагинална ехография. По време на това изследване се измерва дебелината на ендометриума. Ако дебелината е по-голяма от 3 мм се взима материал (биопсия) от ендометриума. Допълнителни изследвания като абдоминална ехография и скенер , както и рентгеново изследване на гръдния кош, могат да бъдат проведени, за да се изключи наличието на метастази. Ако се подозира разпространение до цервикса може да се направи ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
3. Хистопатологично изследване. Това е лабораторното изследване на клетките взети чрез биопсия от тумора. Това изследване се извършва от патолог, който потвърждава диагнозата и дава допълнителна информация относно характеристиките на тумора. Биопсията обикновено се набавя чрез хистероскопия, което означава поставяне на тънък телескоп в матката, заедно със специално устройство, с което се взима пробата. Второ хистопатологично изследване се провежда по-късно след хирургичното отстраняване на тумора.

Какво е важно да се знае, за да се получи оптимално лечение?
Лекарите трябва да вземат предвид много аспекти от пациента и тумора, за да назначат най-добрата терапия.
Важна информация за пациента
• Персонална медицинска история
• История за рак при роднини, особено рак на гърдата или яйчниците
• Статус относно менопауза
• Резултати от клиничното изследване на лекаря
• Общо здравословно състояние
• Преди операцията се провежда предоперативно оценяване, за да се преценят рисковете от анестезията и оперативната интервенция. Предоператиното оценяване включва серия от изследвания и задаване на специфични въпроси. Обикновено изисква рентген на гръдния кош и кръвни изследвания, които дават информация за червените, белите кръвни клетки, тромбоцитите, както и маркери за чернодробна и бъбречна функция. Може да се наложи извършването на различни изследвания, съгласно медицинската история на пациента.
Важна информация за карцинома
• Резултатите от биопсията
Биопсията се извършва със специфично устройство, което се поставя в матката по време на гинекологичния преглед. Взетият материал се изследва в лаборатория. Изследването на биологичния материал се нарича хистопатология. Второ хистопатологично изследване ще се извърши след хирургичното отстраняване на матката и лимфни възли.
Преди операцията, резултатите от биопсията трябва да включват:
• Хистологичен тип
Хистологичният тип се базира на видовете клетки, от които произлиза тумора . Ендометриалният карцином се формира в ендометриума (тъканта, покриваща маточната кухина). Основният тип ендометриален карцином е ендометроидния (80%), папиларен серозен карцином (5%-10%) и прозрачно клетъчен карцином (1%). Ендометроидният карцином се състои от клетки, които наподобяват ендометриума и може да бъде асоцииран с абнормна мултипликация на ендометриума, наричана ендометриална хиперплазия. Папиларните серозни карциноми (наричани още само серозни) са изградени от клетки, които са различни от нормалния ендометриум и има прилики с най-често срещания тип рак на яйчниците и фалопиевите тръби.
• Степен на диференцираност
Степента на диференцираност представлява приликата между нормалните клетки и раковите клетки. Колкото повече двата вида клетки си приличат, толкова по- високо диференциран е тумора и прогнозата е по-добра. Обратно, колкото по-малко клетките имат прилики помежду си, толкова по-ниско диференциран е карцинома и прогнозата е по-лоша.
• Лимфоваскуларна инвазия
Лимфоваскуларна инвазия означава, че клетките на тумора могат да бъдат открити в кръвоносните съдове и лимфните съдове на самия карцином. Откриване на туморни клетки в тези съдове означава, че е по-вероятно туморни клетки да са засегнали лимфни възли или други органи.
• Профил на генетична експресия
Количественото определяне на определен чифт гени, експресирани от тумора, може да бъде изследвано от биопсията. Това не е рутинен тест, но може да помогне в предсказването на агресивността на карцинома и вероятността за полза от химиотерапия.

Съгласно хистологичния тип, степента на диференцираност и генетичния профил, специалиститите разделят карцинома на два вида.
Тип 1 ендометриален рак са ендометроидни карциноми с висока до умерена степен на диференцираност. Смята се че се пораждат от повишени нива на естроген. Обикновено са по-малко агресивни и имат по-малка вероятност да се разпространят към други органи и лимфни възли.
Тип 2 ендометриален карцином са обикновено папиларни серозни карциноми или прозрачноклетъчни и са ниско диференцирани. Имат различни мутации в гените си и експресират различни протеини, за разлика от тип 1. Изглежда не се предизвикват от ексцесивни нива на естроген. Клетки от този тип обикновено нямат рецептори за естроген и прогестерон. Прозрачно клетъчните карциноми никога не експресират хормонални рецептори. Поради по-голямата им агресивност и склоност към разпространение в други органи, лекарите използват по-агресивна терапия отколкото при тип 1.