За какво се доплаща и за какво не в болниците?

Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

1. Заплащане на медицинска помощ, която не е включена в основния пакет медицински услуги или доплащане за медицинска помощ в лечебни заведения, които нямат договор с НЗОК за съответната медицинска дейност или доплащане от лица с прекъснати здравноосигурителни права.

2. Доплащане за допълнителни услуги, при оказване на медицинска помощ, включена в основния пакет медицинска помощ и оказана в лечебни заведения, които имат договор с НЗОК за същата дейност.

Първата група обхваща случаите, когато се предоставя медицинска помощ, която е извън рамките на договореното с НЗОК.

За медицинска помощ извън обхвата на основния пакет медицински услуги, пациентът заплаща изцяло оказаната му медицинска помощ по цени определени от лечебното заведение.
ЛЗ е свободно да образува цена. Трябва да вземе предвид условията в издаденото разрешение за дейност и изискванията на медицинския стандарт.
Болницата може да предостави медицинска помощ, за която има разрешение за дейност, но няма договор с НЗОК. В този случай, пациентът заплаща по цените, определени от лечебното заведение.
Пациентът заплаща изцяло по цени на лечебното заведение и когато е с прекъснати здравноосигурителни права или изобщо няма такива, независимо дали дейността е в или извън основния пакет.

Втората група обхваща доплащания за допълнителни услуги по време на лечение по договор с НЗОК.
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ поставя две изисквания за „безплатното” лечение:
-лечението на заболяването е включено в основния пакет.
-на пациента е издадено направление.

След като тези изисквания са спазени:
Пациентът заплаща (ако не е освободен) потребителска такса за всеки ден престой в болницата.

Пациентът заплаща цената на медицински изделия, които не се покриват от НЗОК.

Пациентът заплаща и за подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител;
Наредбата обвързва подобрените битови условия със самостоятелната стая. Следователно, ако пациентът не е настанен в самостоятелна стая, не може да се таксува за подобрени битови условия, независимо колко добри са те. Не е задължително стаята да е с едно легло. Може да са и повече, стига да не са заети и пациентът да е сам в стаята.
Изборът на храна не се включва в подобрените битови условия.

Пациентът заплаща за придружител. Не се допуска заплащане като допълнително поискана услуга за придружител на дете до 7 години, както и на придружител на дете до 18 години при необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури.
Не се допуска заплащане като допълнително поискана услуга за придружител на лице с увреждане, което не може да се обслужва самостоятелно и има необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури.

Пациентът заплаща за допълнително обслужване, свързано с престоя в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, което по смисъла на наредбата е осигуряване на допълнителни индивидуални грижи по време на престоя на пациент от специалист/специалисти по здравни грижи от професионално направление "медицинска сестра" или "акушерка" от персонала на лечебното заведение, в което се осъществява хоспитализацията, извън осигурените необходими здравни грижи. Цените се определят от лечебното заведение.

Пациентът заплаща за допълнителен помощен персонал – санитар. Цените се определят от лечебното заведение.

Пациентът заплаща за Меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим. Цените се определят от лечебното заведение.

Пациентът заплаща за Избор на лекар или екип от медицински специалисти.
По смисъла на наредбата "Екип" е лекарят, извършващ конкретната интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента, заедно с поне един от следните възможни медицински специалисти: друг/други лекари със специалност, различна от специалността на първия лекар, и специалист по здравни грижи.
"Избор на лекар/екип" е изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Екипът включва поне двама – двама лекари или лекар и медицинска сестра/акушерка/лаборант
Изборът се прави за конкретно действие, не за престоя изобщо. Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента;
Не се допуска извършването на избор на лекар/екип когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в лечебното заведение/структурата;

Лечебните заведения определят цената за избор на лекар/екип за конкретна дейност по чл. 28, като цената за избор на лекар не може да надхвърля 500 лв., а за избор на екип - 900 лв.

Не е допустимо определянето на различни цени за избор на лекар/екип в зависимост от сложността и/или продължителността на манипулацията, интервенцията/дейността, която ще бъде извършена на пациента, както и от заеманата длъжност, в т. ч. академичната длъжност, трудовия стаж и научната степен на лекаря/лекарите от екипа.

Цените на платените услуги трябва да се поставят на общодостъпно място в болницата.
НЗОК изисква пациентът да подпише предварително документи, свързани с начина на заплащане на медицинската дейност.

Даренията са забранени. С Договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Наредбата поставя забранява даренията към болниците. Пациентът и неговите роднини не могат да извършват дарение на лечебното заведение за болнична помощ, оказващо медицинската помощ на лицето, и на свързани на лечебното заведение лица по смисъла на Търговския закон в рамките на един месец, предхождащ деня на хоспитализацията, и по време на провеждания диагностично-лечебен процес до приключването му с последния планиран контролен преглед.
"Свързани лица" по смисъла на закона са:
1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително;
2. работодател и работник;
3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
4. съдружниците;
5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
8. лицата, едното от които е търговски представител на другото;
9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.
(2) "Свързани лица" са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

Това са всички форми на доплащане. Те са изброени изчерпателно в нормативната уредба и лечебните заведения не могат да изискват доплащане от пациента за друго, освен изброеното.