Отговорността на лекаря за вреди

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика. При отклонение от тези задължения, в резултат на което са възникнали неблагоприятни последици за болния, може да се ангажира отговорността на лекаря, ако неговото действие или бездействие са в резултат на виновно поведение. Виновно е поведението не само в случаи на преднамереност и умисъл. Виновно е поведението и когато лекарят е знаел за последиците, но поради небрежност не ги е предотвратил или не е знаел, но предвид длъжността му е трябвало да ги знае.
Отговорността на лекаря (и/или на лечебното заведение) може да бъде ангажирана в две направления: Административна и Съдебна, като последната може да бъде наказателна, административно-наказателна или гражданска.
Административно-наказателна е отговорността, когато контролът се осъществява от административен орган, а за деянието в закон е предвидено административно наказание.
При увреждащи действия от етичен характер, пациентът може да подаде жалба до етичната комисия на регионалната колегия на съсловната организация. Етичната комисия е длъжна да се произнесе в 30-дневен срок. Решенията и могат да се обжалват пред Централната комисия по лекарска етика. Разглеждат се нарушения на Кодекса за професионална етика. Аналогични органи има и Българския зъболекарски съюз.

При неудовлетвореност от проведеното лечение, независимо от характера, може да се подаде жалба до Изпълнителна агенция „Медицински одит”. Агенцията извършва проверка и при установяване на нарушения може да наложи имуществена санкция – глоба на физическото или юридическото лице. Актовете на ИАМО подлежат на съдебен контрол пред Районният съд.
В случаите, когато лечението е по линия на НЗОК, може да се подаде жалба до съответната РЗОК. РЗОК може да откаже заплащането на лечението и да наложи имуществена санкция глоба. За тежки нарушения на договора, същия може да бъде прекратен. Актовете на НЗОК също подлежат на съдебен контрол пред съответния районен или административен съд.
Съдебна отговорност
Наказателни дела се водят, тогава когато има основателни съмнения за извършено престъпление. отговорността на лекаря може да се ангажира по чл. 123 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт или 134 за тежка или средна телесна повреда. Такива съмнения може да възникнат, например, когато болен не е лекуван правилно и в резултата на това е починал или са настъпили трайни необратими промени в неговото физическо или психическо състояние. В такива случаи се подава жалба или сигнал до съответната прокуратура. Прокурорът може да откаже образуване на предварително производство или да започне такова. Отказът може да се обжалва пред горестоящата прокуратура. След приключване на предварителното производство, Прокурорът повдига обвинение срещу виновните лица и внася делото в съда.
Жалбоподателят може да се включи в делото като граждански ищец и частен обвинител, като предяви отделна претенция за обезщетение за нанесените му материални и нематериални вреди.
Претенцията за нанесени вреди може да се предяви и след приключване на наказателния процес в отделен граждански процес.
Гражданските дела се водят по реда на Гражданския процесуален кодекс, на базата на Закона за задълженията и договорите. Претендира се обезщетение за нанесени неимуществени и/ или имуществени вреди. Исковата молба се подава от увреденото лице, което може да бъде самия потърпевш или негови роднини и наследници, ако той е починал. Изхожда се от принципа, че всеки е длъжен да поправи вредата, която виновно е причинил другиму.
Делата могат да се водят срещу отделен лекар или срещу лечебното заведение. Във втория случай не е необходимо да се доказва конкретната вина на отделния лекар.
При всички случаи на граждански дела се дължи държавна такса, която е 4% от размера на иска за обезщетение. Допълнителни разходи трябва да се предвидят за съдебно-медицинска експертиза, каквато се налага в повечето случаи. Разноските за адвокат са по договаряне, като не могат да бъдат по-малки от минималната тарифа, определена с наредба.
Когато ищецът е лице с ниски доходи, може да поиска от съда да бъде освободен от такси и разноски, като в случая се подава Декларация по образец. Съдът преценява за всеки отделен случай по справедливост. В такива случаи ищецът може да поиска от съда да му назначи и служебен адвокат, чиито разноски се заплащат от Бюрото за правна помощ.
Допълнителна информация за съдебни дела можете да намерите в меню „Последна информация за съдебни дела”.
Други анализи и информация, свързани с правата на пациентите и начина на тяхната защита можете да намерите на нашата Интернет страница тук.
Ако ви е необходимо съдействие или не можете да се справите сами, можете да се обърнете към нас. За това, с какво можем да ви бъдем полезни, можете да се информирате от тук.