През 2023 г. Сдружение за развитие на българското здравеопазване стартира проект, целящ да повиши знанията за значението и ползите от персонализираната медицина за отделния пациент, за обществото като цяло и системата на здравеопазване.

Във връзка с проекта разработихме няколко информационни брошури.

Публикуваме позицията, която Сдружение за развитие на българското здравеопазване изпрати до организаторите на кръгла маса на тема" Проблеми, предизвикателства и възможни решения в първичната извънболнична медицинска помощ в Република България“.

Кръглата маса се провежда на 17.01.2023 и е под патронажа на Комисията по здравеопазването в 48-то Народно събрание, Българският лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България 

Тук ще намерите кратка информация за Клиничните пътеки и Амбулаторните процедури, по които НЗОК заплаща лечението на пациенти със злокачествени заболявания. Освен наименованието сме посочили минималния престой и цената, заплащана от касата.
Подробна информация за съдържанието на всяка от тези пътеки и процедури, можете да намерите на Интернет страницата на НЗОК в меню НРД.

Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

1. Заплащане на медицинска помощ, която не е включена в основния пакет медицински услуги или доплащане за медицинска помощ в лечебни заведения, които нямат договор с НЗОК за съответната медицинска дейност или доплащане от лица с прекъснати здравноосигурителни права.

2. Доплащане за допълнителни услуги, при оказване на медицинска помощ, включена в основния пакет медицинска помощ и оказана в лечебни заведения, които имат договор с НЗОК за същата дейност.

Първата група обхваща случаите, когато се предоставя медицинска помощ, която е извън рамките на договореното с НЗОК.

Създаването на Европейската здравноосигурителна карта се инициира от държавните и правителствени ръководители на страните членки на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Барселона през март 2002 година. Тогава се приема план за действие, целящ отстраняване на препятствията пред географската и професионална мобилност в рамките на Европейския съюз към 2005 година, като едно от решенията, свързани с улесняването на свободното движение на хора, се отнася до създаването на Европейска здравноосигурителна карта, наричана накратко ЕЗОК.

В резултат на това политическо решение през 2003 година Европейската комисия публикува в своето официално издание няколко решения, с които се създава правната рамка за въвеждане на ЕЗОК.

ЕЗОК цели да улесни гражданите на всяка страна членка на Европейския съюз, временно пребиваващи на територията на друга страна членка, при получаването на спешна и неотложна медицинска помощ.

Картата се отнася до всички категории временно пребиваващи граждани: туристи, студенти, командировани, служители в международния транспорт или търсещи работа.

Вариантите за кандидатстване за получаване на предварително разрешение за провеждане на необходимото лечение в друга държава от Европейския съюз (ЕС) са два:

• по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за прилагането на Регламент № 883/2004, или

• по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.

І. За получаване на разрешение за провеждане на лечението в ЕС се издава европейски формуляр за планово лечение в ЕС – формуляр S2, кандидатът трябва да подаде в НЗОК:
- попълнено заявление по образец;
- копие от валиден документ за самоличност – лична карта или задграничен паспорт;
- актуална медицинска документация, доказваща настоящото здравословно състояние и евентуално проведеното до момента лечение;
- писмено потвърждение от конкретно лечебно заведение в държава от ЕС за вида на предстоящото лечение там с посочен период, в който може да се проведе необходимото планово лечение (с начална и крайна дата);
- легализиран превод на предварителна оферта, включваща описанието и стойността на предстоящите медицински дейности;
- документ, издаден от чуждото лечебното заведение, потвърждаващ, че лечението, за което се иска разрешение от НЗОК, ще бъде проведено в тази болница срещу представяне на европейски формуляр за планово лечение в Европейския съюз – S2.