Пациенти, експерти и представители на фармацевтичния сектор призоваха за запазване и развитие на НСЦРЛП

Днес, 26 август 2026 г в София представители на пациентските организации, академичните среди, медицинската общност и фармацевтичния сектор се обединиха около необходимостта Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) да бъде запазен и развиван като специализиран регулаторен орган.

Позицията беше изразена по време на пресконференцията „Стратегическата роля на НСЦРЛП в архитектурата на лекарственото снабдяване и здравната система в България“, организирана от Българската асоциация по фармакоикономика/ISPOR Bulgaria Chapter в MISSIA23 в София.

Повод за събитието е публичната информация за обсъжданото закриване на НСЦРЛП като самостоятелен орган и прехвърляне на неговите функции към Министерството на здравеопазването.

Участниците подкрепиха необходимостта от подобряване на координацията, намаляване на административната тежест, развитие на дигитализацията и повишаване на ефективността на системата.

Те обаче подчертаха, че всяка институционална промяна трябва да бъде предшествана от публичен функционален анализ и оценка на въздействието и да съдържа ясни гаранции за запазване на експертния капацитет, информационните системи и непрекъснатостта на текущите процедури.

НСЦРЛП взема решения, свързани с цените на лекарствените продукти, включването им в Позитивния лекарствен списък, реимбурсирането и оценката на здравните технологии. Зад всички тези процедури стои един основен въпрос за пациентите – дали и кога ще получат достъп до лечението, от което се нуждаят.

„Когато един пациент чака ново лечение, той не чака административен акт. Той чака възможност да живее и да живее с по-добро качество на жйвот. Затова всяка промяна в системата трябва да гарантира, че няма да има забавяне на достъпа до нови терапии и че вече започналите процедури няма да бъдат прекъснати“, заяви Боряна Ботева, представител на пациентските организации.

Тя подчерта, че иновативната терапия не е просто наименование на лекарство или ред в Позитивния лекарствен списък, а възможност човекът с хронично заболяване да живее, да работи, да се грижи за семейството си и да остане активен и самостоятелен.

„Не защитаваме една институция заради нейното име. Защитаваме възможността пациентът да получи навреме лечението, от което зависи животът му“, допълни Боряна Ботева.

Анета Драганова, председател на УС на Асоциация на пациентите активни в здравеопазването заяви, че закриването на НСЦРЛП крие риск от забавяне на процедурите за включване на нови терапии, отслабване на независимата експертна оценка и възникване на институционална неяснота при вземането на решения.

Организацията не се противопоставя на административната реформа, но настоява тя да бъде извършена прозрачно, с участието на пациентските организации и след ясна оценка на въздействието върху достъпа до лечение.

Гергана Богданова от Фондация "Нана Гладуиш -една от 8" , разказа историите на две пациентки с рак на гърдата, които продължават да живеят и да се грижат за семействата си и да сбъдват мечтите си, благодарение на иновативните терапии, които са достъпни в България.

НСЦРЛП е специализираният държавен орган, който определя и регистрира цените на лекарствените продукти, извършва оценка на здравните технологии и взема решения за включване на терапии в Позитивния лекарствен списък и заплащането им с публични средства.

„Защитаваме специализирания експертен капацитет, от който зависят научнообоснованата оценка, ценообразуването, реимбурсирането и достъпът на пациентите до лекарствени терапии. Тази експертиза е изграждана в продължение на години и не може да бъде автоматично прехвърлена чрез административна реорганизация“, заяви проф. Мария Димитрова, президент на ISPOR Bulgaria Chapter.

Според Годишния доклад за дейността на НСЦРЛП през 2025 г. Съветът е провел 47 редовни и 5 извънредни заседания, издал е 3272 решения и е разгледал 6317 процедури. След оценка на здравните технологии в Позитивния лекарствен списък са включени 35 лекарствени продукта, принадлежащи към 22 нови международни непатентни наименования.

„НСЦРЛП свързва научните доказателства, медицинската експертиза, потребностите на пациентите и възможностите на публичния бюджет. Неговите функции не са механичен сбор от административни задачи, а последователен процес – от оценката на една нова терапия до определянето на нейната цена, публичното финансиране и проследяването на резултатите от приложението ѝ“, посочи проф. Генка Петрова, основател на БАФ/ISPOR Bulgaria Chapter.

По време на пресконференцията беше отбелязано, че НСЦРЛП вече работи в силно дигитализирана среда. Съветът осигурява електронно подаване и проследяване на заявленията, поддържа публични и архивни лекарствени регистри и машинночетими данни и обменя автоматизирано информация с НЗОК.

Тези системи осигуряват прозрачност и дават възможност на гражданите да получават информация за лекарствата и техните цени.

Затова при евентуална структурна промяна трябва да бъде гарантирана непрекъснатата работа на регистрите, електронните услуги и обмена на данни, както и съхраняването на натрупаната информация и институционална памет.

От 12 януари 2025 г. се прилага европейският Регламент за оценката на здравните технологии. НСЦРЛП представлява България в европейската Координационна група и участва в нейните четири специализирани подгрупи.

Според годишния доклад на Съвета негови експерти са участвали в 69 международни срещи през 2025 г. Това участие е свързано с натрупани знания, професионални контакти и институционална памет, които трябва да бъдат съхранени.

Европейската рамка поставя акцент върху независимостта, безпристрастността, прозрачността и управлението на конфликтите на интереси. Важен елемент е и участието на пациентите в оценката на здравните технологии.

Пациентите притежават специфична експертиза, която не може да бъде намерена единствено в медицинската документация и икономическите анализи – експертизата на живота със заболяването. Затова пациентските организации трябва да имат реално, а не формално място в процесите, които определят достъпа до лечение.

Участниците в пресконференцията призоваха усилията да бъдат насочени към укрепване на НСЦРЛП, повишаване на неговата ефективност и устойчивост и по-широко включване на научната, медицинската и пациентската експертиза.

Основните им искания са:

* да бъде запазен специализираният и независим експертен капацитет на НСЦРЛП;
* да бъде гарантирана непрекъснатостта на всички текущи процедури;
* да не се допуска забавяне на достъпа на пациентите до нови терапии;
* да бъдат съхранени информационните системи, регистрите и натрупаната институционална памет;
* България да продължи активното си участие в европейската система за оценка на здравните технологии;
* пациентските организации да бъдат включени още на етапа на планиране и оценяване на всяка реформа.

В пресконференцията участваха представители на БАФ/ISPOR Bulgaria Chapter, ARPharM, БГФармА, Съвместната национална онкологична мрежа, пациентски организации и представители на академичните среди.

Говорители бяха проф. Мария Димитрова, проф. Генка Петрова, Деян Денев, Евгени Тасовски, д-р Марчела Колева и Боряна Ботева. Пресконференцията беше модерирана от д-р Росен Димитров, член на Управителния съвет на БАФ.