На 19 март в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър I“, зала 3, етаж 1 се проведе кръгла маса, във връзка с представяне на Европейски манифест за рака за 2024 г. на Европейската организация за борба с рака. Събитието е организирано съвместно с Майк Мориси – главен изпълнителен директор на Europe Cancer Organisation.

Събитието се проведе под патронажа на народния представител Росица Пандова – Йовкова.

От името на Сдружение за развитие на българското здравеопазване участие взе Невена Димитрова Манолова, член на сдружението.

Д-р Красен Здравков Иванов завършва медицина в Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна през 2014 г. Преминал е обучителни курсове и е участвал с научни постери и презентации в български и европейски конгреси в градовете Рим, Виена, Барселона, Прага и Загреб. Преминал е едномесечен стаж по вътрешни болести в Москва, Русия към първи Московски държавен медицински университет „И. М. Сеченов“. Д-р Красен Иванов е член е на Българското научно дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; Европейското дружество по гастроентерология; Българска асоциация по ултразвук в медицината. Член на управителния съвет и ръководител на секция Хепатология в Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България.
Д-р Красен Иванов е автор и съавтор е на научни публикации в български и еропейски издания и на статии в сайтове с медицинска насоченост.

С него разговаряме а най-новите възможности в диагностиката Хепатоцелуларния карцином, които бяха една от темите на VII-та Национална конференция похепатология, която през ноември. 

Говорим за биомаркерната диагностика – ключът към персонализираното лечение на рака. Ще обсъдим защо България изостава в тази област от останалите европейски страни, когато става въпрос за финансирането на тази иновативна диагностика. Наш гост е онкологът д-р Марчела Колева. Тя е част от информационната кампания по темата на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.

На 29.07.2022 г. (петък) от 14:00 часа в аулата на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, София ще се проведе лекция насочена към млади специалисти-гастроентеролози, на тема “Значимост на ранната диагностика на хепатоцелуларния карцином.

През 2023 г. Сдружение за развитие на българското здравеопазване стартира проект, целящ да повиши знанията за значението и ползите от персонализираната медицина за отделния пациент, за обществото като цяло и системата на здравеопазване.

Във връзка с проекта разработихме няколко информационни брошури.

Сдружението за развитие на Българското здравеопазване – национално представителна организация на пациенти, разпространи свое Становище по готвените промени в Закона за здравното осигуряване, касаещи цените и договарянето на лекарствата за болните с онкологични заболявания, прилагани в болниците. Ето и пълният текст:

ОТВОРЕНО ПИСМО
от Сдружение за развитие на българското здравеопазване

В отговор на излъченото интервю с д-р Маджаров, Зам. председател на БЛС в сутрешния блок на Нова телевизия на 26.02.2025 г. относно бюджета на НЗОК и по специално в частта му, касаеща заплащането на биомаркерите, които се използват, за да се определи най-доброто лечение за пациентите с онкологични заболявания, бихме искали да направим някои фактологически уточнения. Считаме, че с тези уточнения по-широката аудитория ще добие ясна представа за това какво означават за онкологично болните биомаркерните изследвания и какъв е достъпът до тези изследвания в България. Ще изложим и аргументи за това защо биомаркерните изследвания трябва да се реимбурсират от НЗОК.

Към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика.

На практика пациентите не могат да получат нито един от тези 40 лекарствени продукта, ако предварително не се направят един или няколко от необходимите биомаркерни теста към момента, нужни, за да се избере най-подходящата за съответния пациент терапия.
За да онагледим ситуацията предлагаме на вашето внимание един пример за това как протича диагностичния и в последствие лечебен процес при един пациент рак на белия дроб:
Какво се случва с пациента, на който се поставя диагноза рак на белия дроб с образно изследване (скенер) в настоящата ситуация?
• Пациентът се насочва за биопсия (взимане на материал от тумор, лимфен възел или метастаза)
• При успешна биопсия материалът се насочва към патолог, който определя хистологичния вид на тумора
• Патологът изпраща обработения материал към лаборатория за изследване на предиктивни биомаркери, които да определят от какво лечение той би се повлиял.
◦ Към момента фармацевтичните фирми заплащат по временни програми за подкрепа па пациенти изследването на 3 биомаркера- EGFR, ALK, PDL1.
◦ Ако има възможност пациентът заплаща от джоба си изследването на още 4 биомаркера - RET,ROS1,BRAF, MET
• Към момента тези изследвания са правят поотделно, понякога в различни лаборатории, за което е необходимо по-голямо количество материал, който често е недостатъчен
• Последователното изследване на пробите отнема допълнително време и забавя резултатите и съответно лечението
• При пациентите, при които не се изследва пълния спектър биомаркери е налице риск да не получат оптималната терапия

Ако НЗОК финансира изследването на биомаркери

• Ще се следват международните ръководства за едномоментно комплексно изследване на целия спектър предиктивни биомаркери
• Тогава отпада проблемът с недостатъчния материал за изследване
• Резултатите ще са налице в значително по-кратки срокове
• Лекарите ще могат да вземат информирано решение на базата на резултатите от изследване на пълния спектър биомаркери
• Пациентите ще могат да започнат терапия в значително по-кратко време
• Навременната прецизирана терапия би имала по-добър резултат

Горният пример касае едно от най-често срещаните онкологични заболявания. Сходна е ситуацията с достъпа до изследването на биомаркерите и при други онкологични заболявания в България, която остава последната страна в ЕС, която не осигурява финансиране на тази критична за резултатите от последващото лечение медико-диагностична дейност.
Бюджета на НЗОК за онкологични заболявания е над 1 млрд. Няколко милиона допълнителен разход за биомаркерна диагностика се гарантират, че пациентите ще получат правилно лечение и , че НЗОК няма да харчи излишни средства за неефективни терапии.

Нека не забравяме, че според Закона за здравното осигуряване НЗОК заплаща за диагностиката и лечението на заболявания.
За нас е необяснима съпротивата на ръководството на Български лекарски съюз заплащането на биомаркерите да се прави с публични средства, т.е от НЗОК, тъй като дейността по изследване на биомаркерите ще бъде заплатена на лечебните заведения и смятаме за крайно неуместно и невярно твърдението, че целта е да се спестят финансови средства на фармацевтичните компании.

В крайна сметка финансирането на биомаркерната диагностика с публични средства ще оптимизира разходването на средствата за терапия и ще подобри преживяемостта и живота на пациентите с онкологични заболявания.

София,27.02.2025

Сдружение за развитие на Българското здравеопазване е изпратило предложение до НС на НЗОК за промяна в проекта за бюджета на НЗОК за 2025 година в частта за биомаркерите.
В предложения закон за бюджета в чл. 1, ал. 2 ред 1.1.3.6.1 се залагат 5 милиона лева за „медицински изделия за биомаркерна диагностика при онкологични заболявания, прилагани в болничната медицинска помощ“.

Това не само, че не решава проблема с биомаркерната диагностика, но даже създава нови пречки, защото е изначално неработещо. Предложеното решение няма смисъл, освен, ако целта му не е провеждането на самата обществена поръчка. Ето и цялото становище на пациентската организация:
„България е единствената страна в ЕС, в която биомаркерите не се заплащат с публични средства. Включването на пари в бюджета на НЗОК за 2025 година за изследване на биомаркери е изцяло положителна стъпка, водеща до спасяването на човешкия живот, удължаване на живота на болните с онкологични заболявания и подобряване на качеството на живот.
Предложенията от НЗОК подход за финансиране, обаче е изцяло погрешен. Няма никаква разумна причина парите за изследване на биомаркери да се поставят в перо медицински изделия, защото става дума за заплащане на изследвания, а не за закупуване на изделия.
Няма никаква нужда НЗОК да провежда процедури за закупуване на тестове/изделия/, защото всяка лаборатория, сключи договор с НЗОК ще закупи необходимите и за изследванията видове тестове, в зависимост от марката и модела на притежаваната апаратура. По същата логика, НЗОК би трябвало вместо да плати на клиничните лабораториите за изследване на кръв, да провежда процедура за закупуване реактиви, които да предоставя после на лабораториите да изследват кръвта на болните.
Предложеният подход освен, че ще забави всички изследвания на онкоболни с месеци наред, ще доведе до купуването (с обществена поръчка) на един вид тестове – по критерий най-ниска цена, който би бил подходящ за един вид апарати и неподходящ за всички останали налични в страната, което допълнително ще ограничи не само броя на изследваните пациенти, но и броя на лабораториите, които да го правят.

Така пациентите пак ще доплащат, защото изследването не е само цената на тестовете, а заплатите на персонала, реактивите, консумативите, амортизация и пр. присъщи разходи.
Освен това, желанието да се прави на всяка цена обществена поръчка, дори там, където това не е необходима и което би навредило на болните и лекарите, само създава ненужни корупционни рискове, съпътстващи всяка процедура за обществени поръчки.
Изследването на биомаркери е медико - диагностична дейност, при която се прилагат поотделно или заедно някои от следните методи:
-хистопатологична дейност
-имунохистохимия, In situ хибридизация FISH /CISH/ SISH /DISH
-PCR (полимеразно - верижна реакция)
-RNA/DNA NGS
Изследванията се извършват под ръководството на лекари специалисти по клинична патология, медицинска онкология и медицинска генетика, с помощта на молекулярни биолози лаборанти и друг персонал. Структурните звена извършващи дейностите са самостоятелни или включени в състава на други лечебни заведения лаборатории по клинична патология и медицинска генетика. След приемането на изменение в НРД, което да включва нова амбулаторна процедура и определяне на обема и цената на всяко от посочените изследвания, НЗОК ще сключи договор за изпълнение на процедурата с всички лечебни заведения за болнична или извънболнична медицинска помощ, които отговарят на определените с процедурата минимални изисквания за оборудване и персонал.
Затова предлагаме НЗОК да заплаща за изследването, на всички лаборатории, които отговарят на изискванията а не да прави обществени поръчки за тестове/изделия/. Сумата от 20 милиона лева е минимално необходимата за покриване на разходите за биомаркерна диагностика за 1 година."

През 2023 г. Сдружение за развитие на българското здравеопазване стартира проект, целящ да повиши знанията за значението и ползите от персонализираната медицина за отделния пациент, за обществото като цяло и системата на здравеопазване.

Във връзка с проекта разработихме няколко информационни брошури.