В Кърджали да има поне една функционираща денонощна аптека, а в общинските центрове-фармацевтичен обект с гише с възможност за обслужване на гражданите през нощните часове.

Да се монтират вендинг автомати за лекарства без рецепта, които да бъдат разположени на възлови места в големите квартали на областния град, в близост до аптеки, както и в по-малките населени места на област Кърджали.

Тези предложения бяха отправени пред Комисията за изготвяне на Областна аптечна карта от Ани Стоянова, представител на Сдружението за развитие на българското здравеопазване. Те са систематизирани на база анализ след анкетно проучване в социалните мрежи. В рамките на 24 часа в него са се включили над 150 кърджалийци.

Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ) – Национално представителна организация на пациенти, разпространи Становище по внесения от н.п Симидчиев и група законопроект за изменение на Закона за здравето № 48-254-01-2. В него се казва:

На първо място, считаме предложената Глава Първа „а“, с която се създава „Стратегически здравен съвет“ за ненужна. Този съвет ще бъде още една бюрократична спънка и така, както е предложен и конструиран, считаме, че не е от естество да улесни политиките в сферата на здравеопазването, а по-скоро да ги затормози. Единственият реален ефект, който този орган може да произведе, е създаването на излишни работни места в сферата на администрацията и възможност избраните членове да получават регламентираната заплата без да осъществяват смислена и полезна дейност.

Европейски ден на донорството
8 октомври

Понякога ми се иска да заведа всички кандидат – министри в един диализен център и да постоят там един цял работен ден. Да прекарат там работното си време. Да видят част от техните избиратели в една по-друга светлина – в тяхната ежедневна битка за оцеляване. В ежедневната битка на техните близки да ги подкрепят и самите те да се държат, за да не паднат. Да видят как идват посивели, отекли, с торбичка, в която си носят книга или нещо друго, с което да прекарат поредните 4 часа на машината. Да видят колко бавно се придвижват / тези, които въобще могат сами/ и колко примирени са лицата им. Искам да видят безверието, което е изписано на тези лица. Да усетят отчаянието, в което са се потопили и ги е задушило. Да усетят безропотното им заемане на стола/леглото, подаване на ръката за поставяне на иглите и включване на машината…Тогава започва да се чува онзи писукащ звук, който ще помня цял живот – звукът на диализната машина. Звукът, който равномерно отчита твоя живот или по-точно твоето съществуване. Защото диализата не е лечение, тя е поддържаща терапия. Поддържа те, за да гласуваш, за да плащаш данъци, за да се водиш 1 глас за партията Х. Това искам да видят кандидат –министрите, които имат огромно желание да управляват България и да я направят едно по-добро място за живеене. И това ми желание е продиктувано не от друго, а от наивната ми вяра, че ще има сред тях такива, които ще направят нещо за техните избиратели на диализа. Ще проявят желание за промяна на някоя наредба, на някоя поне разпоредба, която да облекчи живота на тези хора.